Решение № 704 от 10.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. В., 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110202926 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „М." ООД, ЕИК 103893248, против НП № 03-2300890/03.10.2023 год., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда"-В..

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че констативните протоколи от 14.08.2023г. не са връчвани на управител на дружеството или на негов представител, и те не са запознати със съдържанието и констатациите по проверката, което съставлява нарушение на процесуалните правила. На следващо място се твърди, че в АУАН не е посочен час на извършване на проверката на обекта, не са описани обстоятелства при които е била извършена, а именно дали същата е извършена в присъствие на управител на дружеството или друг негов представител, откъде е получена информация за идентифициране на посочените в актовете лица, месторабота, длъжност, както и не е посочено въз основа на какво административния орган е констатирал нарушение на чл.62 ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, не е установено дали намерените на обекта лица са работници на проверяваното дружество или са работници на друго търговско дружество. Твърди се, че липсват доказателства, че на 14.08.2023г. М. Д. Г. и Т. Д. П. са полагали труд в полза на дружеството.

Твърди се, че изложената в АУАН и НП обстоятелства са неверни, както и че АНО не се е произнесъл по представеното в срок възражение срещу АУАН, както и че не е обсъдил представения договор между „М." ООД с фирмата подизпълнител "М. 20" ООД.

1

Твърди се, че в АУАН не е посочено в колко часа е извършена проверката, и т.к. е следвало работниците да бъдат на обекта между 15,00 и 17,00 ч., съгл. споразумението с фирмата подизпълнител, то не следва "М."ООД да носи отговорност, за работници с които няма трудовоправни отношения. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН, т.к. проверяващият орган не е описал в АУАН обстоятелствата при които е извършено нарушението, не е предявен на нарушителя цитирания като доказателство КП от 14.08.2023г., както и, че е нарушена разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН, т.к. в НП не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават.Твърди се, че липсват мотиви в НП по какъв начин е определена санкцията в размер на 3000лв..

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Т.П., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ДИТ-В., редовно призована се представлява от юк Х. която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

При извършена проверка на 14.08.2023 г. в строителен обект „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. В., ПИ *** е установено лицето М. Д.

Г. да полага труд на строителния обект. В хода на проверката на место лицето Г. е декларирал устно пред проверяващите, че полага труд в полза на въз.дружество. Бил съставен констативен протокол, в който всеки работник сам посочвал установъчните си данни и фирмата, за която полага труд, след което полагал собственоръчно подпис. Били изискана инструктажна книга.

При извършената проверка двамата проверяващи приели, че Г. изпълнява трудови функции на длъжност „общ работник", в полза на възз.дружество с определено работно място, обекта на контрол: „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. В., ПИ ***, с определено работно време от 12:00 часа до 16:30 часа и договорено трудово възнаграждение, декларирани от лицето без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение - чл.62, ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Прието е било, че нарушението е извършено на 14.08.2023 г. в строителен обект „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. В., ПИ ***, където същото лице е установено да престира труд в полза на „М." ООД, по време на проверката по работни места.

Актът бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в 2 графата бележки и възражения не е отразило, че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.62,ал.1, вр.чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 3 000 лв..

В показанията си дадени пред съда свид.И. сочи, че при извършената проверка на место било установено, че на строителния обект седем лица полагат труд в полза на въз.дружество. Установен бил главния изпълнител на строежа – Х., от техническия ръководител била предоставена книгата за инструктаж на работниците. На место съставили констативен протокол в който всеки работник посочил фирмата за която полага труд. Били изискани договорите за строителство на обекта. По отношение на работника Г. сочи, че при извършване на проверката той полагал труд на обекта извършвал кофражни дейности. Лично пред него работника декларирал, че полага труд в полза на въз.дружество и то от два дни. При извършване на проверката връчили призовка и лично управител на въз.дружество занесъл документи в Инспекция по труда. В обекта на контрол не е имало работници на фирма „М.“. На обекта присъствали само работници на въз.дружество и технически ръководител на Х..

При разпита си пред съда свид. П. сочи, че извършената проверка работниците декларирали, че полагат труд в полза на въз.дружество.

Конкретно работника Г. пред него заявил, че полага труд в полза на „М.“ ООД.

Съдът кредитира показанията на посочените двама свидетели служители на АНО, като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и основани на личните им възприятия. Показанията на двамата свидетели почти идентично описват фактическата обстановка. И двамата свидетели лично са възприели извършваната от Г. работа – кофражни дейности.

Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства: констативен протокол, съставен при проверка на 14.08.2023 год., договор за строителство, споразумение, копия от инструктажна книга,призовка, протокол за извършена проверка № ПР2330865/12.09.2023 год., договор за изпълнение на СМР, споразумение към договор № 1/04.01.2021 год., възлагателно писмо №15/08.05.2023 год.,идентификационна карта, Заповед № 3-0864/17.10.2022 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № 922/18.12.2023 год. на 3 главния секретар на ИА ГИТ, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдът допусна до разпит и работника Г., който посочи, че в деня на проверката е полагал труд за друго дружество – „М.“ , а не за „М.“ ООД.

Свидетелят не можа да обясни защо в хода на проверката е декларирал други факти и друг работодател. Това съществено разминаване не бе обяснено.

Съдът приема, че не следва да кредитира показанията на този свидетел, поради следните обстоятелства. Лицето нееднократно е полагало труд в полза на строителните фирми между, които и възз.дружество. Към момента на проверката лично и доброволно е посочил действителния си работодател, подписал е Констативен протокол. Категоричен е, че е грамотен и може да чете. След предявяване на Констативния протокол в съдебно заседание потвърди, че именно неговия подпис е положен там. Свид.Г. сочи, че това е бил първият му работен дан на обекта, но това обстоятелство противоречи, че отбелязванията в книгата за инструктаж в която има подпис, че му е проведен инструктаж на 02.05.2023г. като работник на възз.дружество. Това е три месеца преди проверката на ИТ. Свид.Г. не можа да обясни пред съда защо в хода на проверката на место е декларирал различни обстоятелства от посоченото пред съда и е положил подпис за тези факти. Доколкото показанията му противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на декларираните от него факти в хода на административна проверка, съда не ги кредитира по отношение на обстоятелството за кое търговско дружество е полагал труд и от кога.

Показанията на този свидетел се опровергават и от представите по делото договори за строителство сключени между „Х.“АД и „М.“ ООД. От тях ясно се установяват задълженията на възз.дружество по изпълнението на строителния обект. Тук следва изрично да се посочи точка 4.6.1 от договора сочеща, че изпълнителят т.е. „М.“ ООД няма право да работи с подизпълнители. В точка 4.6.2. е посочено, че е необходимо предварително съгласия на възложителят „Х.“АД при необходимост от подизпълнители. В тази посока са и клаучите в точки 4.16 от договора. Именно, поради липсата на представено по делото такова предварително съгласие за наемане от страна на подизпълнителят на друга фирма, съда приема, че представените договори с „М.“ ООД са съставени за нуждите на делото. Договорите са бланкетни и не съдържат конкретни факти, договорености по отношение на конкретния строителен обект и цена на договора. От тях не може да се установи за кой строителен обект са съставени, какви са задълженията и цената на труда. Ето защо съдът намира, че това писмено доказателство, е съставено именно за нуждите на съдопроизводството, с оглед избягване на административнонаказателната отговорност. Представените договори от жалбоподателя са 4 частни документи, съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства, които се опровергават от събраните в с.з. гласни и писмените доказателства в АНП. В тази връзка съда не приема като реален и сключения трудов договор между работника Г. и „М.“ ООД регистриран няколко часа след проверката на место. Безспорно е установено, че на обекта не са били допускани работници на фирма „М.“ ООД и тя не е имала отношение към строителния обект.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган и.д. директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед № 922/18.12.2023 год.на главния секретар на ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" В. към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Установената фактическа обстановка е възпроизведена в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като административнонаказаното лице не е възпрепятствано да разбере за кое свое деяние /действие или бездействие/ му е наложено и конкретното административно наказание. АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателя да разбере какво е нарушил.