Протокол № 1395 от 10.10.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1395 гр. Пазарджик, 04.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело частен характер № 20225220201409 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:07 часа се явиха:

Частният Тъжител И. Н. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, не се явява.

Явява се повереника адв. П. Г. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание и надлежно упълномощена.

Подсъдимият П. С. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

Явява се и защитникът адв. Л. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание и надлежно упълномощен.

Явява се вещото лице М. К. – редовно призована.

СЪДЪТ докладва постъпила СПЕ.

АДВ. Г. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Л. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

М. И. К. – 44 г., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, 1 без родство, с висше образование.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

На осн. чл. 282 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на СПЕ изготвено от вещото лице М. К..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. К. –

Детето Г. С.а аз го познавам от както посещаваше детска градина и тогава се водеше гражданското дело за родителските права между родителите. От тогава до настоящият момент развитието на привързаността между Г. и майка й остава във същата степен, т. е. това отчуждение, което е налично сега не се е нито засилило, нито намалило, а то е от няколко годишен период от време.

Последните не само 2021 г., а няколко години назад във времето между детето и майката няма емоционална връзка водеща до развитие на привързаност. Т. е. липсва комуникацията, липсва преживяването на времето заедно, контактите между двете и това е довело до отговора на този въпрос в момента. Експертизата е изготвена само на детето и никъде в нашата беседа или психологическо изследване не сме отчели този факт, че това отчуждение е заради това, че майката има нова връзка и ново дете по- скоро Г. не е изградила също така емоционална връзка с братчето си, тъй като тя го е виждала мисля, че веднъж, не го познава и не го приема като част от своето семейство. Тя не знае, къде живее майка й в момента, това което знае са по думи на бащата.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме въпроси към вещото лице, да се приеме експертизата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на СПЕ изготвено от вещото лице М. К..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице М. К. в размер на 631,80 лева, както и 20.00 лева за изслушване на експертизата в днешното съдебно заседание или общо в размер на 651,80 лева, платими от бюджета на Районен съд – Пазарджик.

АДВ. Л. – Не държим и не желаем да се разпитват допуснатите двама свидетели. Представям и моля да приемете Определение на СРС, 92 състав, 2

№ 19968/06.06.2023 г., с което се определят привременни мерки по отношение упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения спрямо детето Г. П. С.а. С това определение привременно се предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата П. С., определя се привременно местоживеене на детето при неговия баща – П. С., определя се и привременен режим на лични отношения на детето Г. с майката И. Н., всеки съботен ден на всяка четна седмица на годината от 10,00 до 18,00 часа на адреса на местоживеенето му, като детето бъде предавано на адреса на бащата и бъде връщано на този адрес и се задължава привременно майката И. Н. да заплаща месечна издръжка на детето Г. в размер на 195.00 лева.

АДВ. Г. – Запознати сме и считам, че няма отношение към настоящия спор, доколкото видно е, че промяната относно упражняваната на родителските права е извън инкриминирания период в тъжбата.

Претендирали сме, че подсъдимият не е изпълнил съдебното решение на ПРС за периода 01.03.2021 до 06.10.2022 г., касае се за 10 месеца по- късно от постановяване на акта.

СЪДЪТ счита, че следва да се приеме към доказателствения материал Определение на СРС независимо, че евентуално се отнася за друг период извън инкриминирания, ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИБОЩАВА към доказателствения материал представеното в днешното съдебно заседание определение на СРС, материалите по изп. д. №1915/2019 г. на ДСИ при СИС на СРС, както и следните документи: удостоверение за раждане на детето Г. П. С.а, съдебните актове и документи приложени към тъжбата и намиращи се от лист 8 до лист 45, характеристична справка на П. С. изготвена от полицейски инспектор Бойков на лист 58 и лист 61, документите които се намират от лист 78 до лист 100, характеристика на кметство Капитан Димитриево на лист 101, длъжностна характеристика за длъжността багерист на лист 117, справка за съдимост на П. С.- лист 120-122.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна затова 3

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЮЛЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ. Г. – Моля да постановите присъда, с която признаете подсъдимият за виновен в това, че като родител на малолетното детето Г. С.а не е изпълнил съдебното решение по ВГД №384/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик влязло в сила на 03.08.21 г. и не е предал детето на майката, за да упражнява предоставените от съда родителски права за периода от 01.03.2021 г. до 06.10.2022 г. Считам, че от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че подсъдимият в посочения в тъжбата ни период, макар че е бил длъжен да изпълни влязъл в сила съдебен акт и предаде детето не изпълнил това, поради което от обективна страна поддържаме, че е налице фактическия състав на чл. 182, ал. 2 от НК. На следващо място, доколкото подсъдимият С. е пряк адресат на съдебния акт, който не изпълнява, запознат е с него и е упражнил правото си на касационна жалба, то е установено, че същият е извършил деянието по чл. 182, ал. 2 от НК при наличието на пряк умисъл. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, а именно той е бил длъжен и не е предал детето на майката.

Нещо повече от събраните по делото писмени доказателства в това число от протоколите на ДСИ съдържащи се в изпълнителното дело, което беше прието по делото в днешното съдебно заседание установява, че той е осуетявал предаването на детето и е създавал пречки. В тази връзка ще акцентирам върху протоколите от 09.03.22 г. от 20.04.2022 г. от 10.05.2022 г. от които протоколи се установя, че е бил редовно уведомен и се е явил пред ДСИ в С. към 09.03.2022 г. и не е предал детето с уговорката за изготвяне на психологична оценка на детето и как същото ще се почувства при акта на предаване. Такава оценка има изготвена и се съдържа в изпълнителното дело от ДСП „М.“, съгласно която нямаше пречка да бъде предадено детето, поради което подсъдимият беше лично уведомен, че лично трябва да предаде детето на 20. 04.22 г. При което същият доброволно не предаде детето, което наложи с органите на МВР, Кмета на К. и ДСИ да го посетим в неговата къща в с. К.. При което, макар че той знаеше за насроченото предаване и беше разговарял с органите на МВР, че ще бъде извършено такова предаване 4 същия се укрие . Обстоятелствата са подробно разписани в протокола на ДСИ и при проведен телефонен разговор същия ден да дойде и да доведе детето използваше думи за които беше глобен. Същият сценарий беше разигран и на 10.05.2022 г. Макар, че не е необходимо да има образувано изп. дело, за да е налице съставомерност на деяние по чл. 182, ал.2 от НК, но именно чрез приобщеното изп. дело се разкрива според нас престъпната упоритост, с която подсъдимият осуетяваше изпълнението и демонстрираше явно незачитане на постановените съдебни актове. От гласните доказателства по делото се установи на въпросните опити на тъжителката да установи контакт с детето, които са били осуетявани по една или друга причина в инкриминирания период от подсъдимия. От изслушаната днес СПЕ се установява, че състоянието на детето му е същото психологическото и отчуждението между майка и дъщеря е същата като степен, каквато е била и към 03.08. 2021 г. Т. е. когато е постановен акта на ВКС, за да се преодолее това отчуждение, което обаче чрез извършване на деянието по чл. 182, ал. 2 от НК от страна на подсъдимия няма как да бъде преодоляно това отчуждаване и майката до 06.06.2023 г. не е осъществявала контакти с дъщеря си независимо от опитите, които е правила. Считам, че обществената опасност на самото деяние е висока с оглед на факта, че този вид престъпления засягат обществените отношения свързани с родителските права и най- вече поведението на подсъдимия осъществявайки този престъпен състав, засяга законния интерес на рожденото му дете. Приетото днес не е в интерес на детето възпрепятстването на майка да упражнява родителските права, респективно да осъществява контакт с детето. Моля да не цените защитната позиция, който казва „идвам в Пазарджик, опитвам се да се видя с тъжителката, за да може тя да види детето“. Следва да се има предвид, че подсъдимият не следва да води детето да се види с майка си, а същият е длъжен да го предаде. В тази насока има практика в решение 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по НД №848/2018 г. - цитира. В случая се установява, че подсъдимият не е предприел каквито и да е действия, за да предаде детето на майката. Моля да вземете предвид и факта, като утежняваща вината обстоятелство. По делото е приобщена присъда по НОХД №368/21 г. за същото деяние за друг период с идентични факти и обстоятелства. Тя е влязла в сила на 14.11.2022 г., за което също има доказателства. Независимо от влизане в сила на присъдата по НЧХД, подсъдимият отново не изпълнява 5 съдебния акт и не предава детето, т. е. трайно установено в него е едно отношение да не зачита съдебните актове. Считам, че обществената опасност не само на деянието, но и на дееца е висока с оглед приетото свидетелство за съдимост, макар че е реабилитиран от друг вид престъпление от ОХ, то ще Ви моля при определяне размера на наказанието да го вземете предвид.

Считам, че най- точно ще бъдат изпълнени целите на наказанието и да определите по вид и размер пробация за срок от 1 г с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, както и срещи с пробационен служител за срок от 1 г., кумулативно да му наложите и максимален размер глоба предвидена на в разпоредбата на чл. 182, ал.2 от НК. Отделно от това моля да уважите предявения граждански иск, като осъдите С. да изплати обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Моля да присъдите и разноските по делото. Доказа се по несъмнен начин размера на гражданския иск, състоянието на тъжителката именно, че е била лишена от какъвто й да е контакт с детето.

АДВ. Л. - С оглед на събраните по делото доказателства след така упорито съдебно следствие и изслушаната днес експертиза аз не намирам основание да оспорвам фактическата обстановка и това, че деянието от формална страна е извършено. По- важното за мен е каква е причината да сме в тази зала за втори път, по един и същи престъпен състав да бъде изправен подзащитният ми след като вече е признат вече за виновен в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Повече от ясност е, че е налице една много силна привързаност на бащата към детето. Това е основната причина той да не изпълнява съдебното решение при положение, че майката на детето е заживяла с друг мъж на което има право естествено, има и дете от него. Това естествено не е извинителна причина, но е специфика в казуса. Стана ясно по делото, че детето е максимално добре обгрижвано, както в семейната среда, така и посещава училище и в тази връзка всичко е нормално по отношение на неговото израстване, възпитаване и образование. В крайна сметка се е стигнало и до това определение, което днес вие приехте по делото за привременни мерки и определяне на мястото на живеене и упражняване на родителските права от страна на подзащитният ми. Далеч съм от мисълта, че доверителят ми не е сторил това, за което сме в 6 залата по тъжбата подадена от частната тъжителка с ясното съзнание, че отново не изпълнява съдебното решение. Но не може да се говори за никаква пристъпна упоритост, а всичко опира за привързаност към детето. Не може да се говори и за висока степен на обществена опасност на деянието, но виждаме и какво е предвиденото в закона наказание. Не случайно там е записано, че в особено тежки случаи се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода. Не считам, че би следвало предишната присъда по чл.