Решение № 98 от 14.10.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Оряхово, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20211460100480 по описа за 2021 година

От “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявана от, Д.

Б.Ш. и М.И.В чрез пълномощника си адв. Х. Х. И.-САК от АД „Чаталбашев, П.ва и И.“ против Г. Б.а Г., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул.“Веслец“ № 7, е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - за приемане за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 1173.61 лв. /хиляда сто седемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки / - главница по договор за потребителски кредит FL802415/25.03.2016 г.; възнаградителна лихва за периода от 14.06.2018 г. до 07.07.2020 г. в размер на 227.18 лв. / двеста двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки /; мораторна лихва за периода от 14.06.2018 г. до 12.03.2020 г. в размер на 96.91 лв./ деветдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки /; мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 18.08.2020 г. в размер на 31.34 лв./ тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки /; нотариални такси за периода от 13.07.2020г. до 18.08.2020г. в размер на 84.00 лв./ осемдесет и четири лева и нула стотинки /, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2020 г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260007/18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 373/2020 г. на ОРС.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и исковото производство.

Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от особения представител на ответника адв. Д. В.АК Враца, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като процесният договор е сключен в нарушение на императивни норми на ЗПК. Счита, че ответника дължи на банката само чистата сума по неизплатения кредит по договора.

Приложено е ч.гр.д. № 373/2020 г. на РС Оряхово.

Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се 1 установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

В с.з. ищеца не се явява и не се представлява. В молба преди откритото съдебно заседание същите заявяват, че поддържат изцяло предявеният иск.

В откритото съдебно заседание, особения представител на ответника – адв.Д. В.-АК Враца Враца не се явява, вместо него се явява преупълномощения от него адв. В. В.АК,който поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено ч. гр. дело № 373/2020 г. по описа на РС Оряхово, от което се установява, че същото е образувано по заявление на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу настоящия ответник Г. Б. Г., за парично вземане в размер на 1613.04 лева / хиляда шестстотин и тринадесет лева и четири стотинки /, от които – 1173.61 лева / хиляда сто седемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки / - главница по договор за потребителски кредит FL802415/25.03.2016г.; възнаградителна лихва за периода от 14.06.2018г. до 07.07.2020г. в размер на 227.18 лева / двеста двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки /; мораторна лихва за периода от 14.06.2018г. до 12.03.2020г. в размер на 96.91 лева /деветдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки /; мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 18.08.2020г. в размер на 31.34 лева / тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки /; нотариални такси за периода от 13.07.2020г. до 18.08.2020г. в размер на 84.00 лева / осемдесет и четири лева и нула стотинки /, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2020г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 32.26 лева / тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки / – държавна такса и 360.00 лева / триста и шестдесет лева и нула стотинки / - адвокатско възнаграждение, като е издаден и изпълнителен лист.

Съобщението до длъжника Г. Б. Г. е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е търсено многократно, лицето не е открито, няма никой на адреса.

Съдът с Разпореждане от 14.07.2021 г. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като е спрял производството по изпълнителното дело.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

От представения по делото договор за потребителски кредит FL802415/25.03.2016 г. е видно, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника, е сключен Договор за кредит, в размер на 1 611.00 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени в договора.

“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 1 611.00 лв., като кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя IВАN: ВС 14 ВРВI 79441054462001.

Ответникът е поел задължението да възстанови отпуснатия му кредит, като това е следвало да стане на 60 равни месечни вноски, като размерът и падежът им са описани в погасителен план, подписан от страните по договора и представляващ неразделна част от Договора, като падежът на първата погасителна вноска е на 14.05.2019 г., на а последната – 14.03.2021 г. Този договор е сключен при общи условия, неразделна част от него, като ответникът, подписвайки договора/ факт, по който и не се спори/ е подписал и общите условия.

По силата на чл. 3 от Договора за кредит, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката, през първите девет месеца от издължаване на кредита, променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.410%. За периода след първите девет месеца от издължаване на кредита, до крайния срок, Кредитополучателят дължи на Банката, през първите девет месеца от издължаване на кредита, променлива годишна лихва, която се 2 определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.410%.

В договора страните са уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс: 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно чл.З, ал.2 и следващите от процесния договор. В договора подробно е изложено и какво представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се изготвя, като е посочено и мястото, на което се публикува ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка: www.bnb.bg. Към момента на сключване на Договора за потребителски кредит, размерът на референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е 0,590 %.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит, приложимата лихва се определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при определянето/актуализирането, Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана стойност, за такава ще се ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява в банковите си салони и на своя интернет сайт www.postbank.bg актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР, както и всяка последваща негова стойност. Съгласно чл. 3, ал.

5 от Договора за потребителски кредит при всяко публикуване на нова стройност на 6М СОФИБОР Банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР е в сила и ще се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР.

Съгласно чл. 3 ал.7 от процесния договор, дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл.2 ал.1 от Договора. Съгласно сключеният договор, Годишният лихвен процент на разходите по отпуснатия кредит е 14.93%.

Според договореното в чл. 4 от Договора за потребителски кредит, Кредитополучателят ползва деветмесечен гратисен период (считано от датата на сключване на договора), за плащане на главницата по предоставения кредит, като погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа.

Съгласно сключеният между страните Договор, при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 8 от Договора за потребителски кредит).

За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, като вещото лице в заключението си сочи, че при извършената проверка е констатирало, че във връзка със сключения договор за кредит от 25.03.2016 г. между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, длъжникът Г. Б. Г., е била открита на 25.03.2016 г. банкова сметка с титуляр настоящият ответник и сумата по кредита е била усвоена от него на същата дата. От получените 1611.00 лв., ответника е погасил 16, месечни вноски, на стойност 777.70 лв. вещото лице сочи, че размера на неизплатеното задължение по кредита е в размер на 1 173.61 лв., а възнаградителната, договорната лихва на кредита за периода 14.06.2018 г. до 12.03.2020 г., съгласно погасителния план е в размер на 218.36 лв. Поради неизплащане на част от кредита, на ответника са начислени мораторна лихва, обезщетение за забава за периода 14.06.2018 до 12.03.2020 г. на стойност 207.98 лв. дължимото 3 обезщетение за забава по чл. 8 от договора за периода 14.05.2020 г. до 18.08.2020 г., е в размер 31.62 лв. Начислените такси за периода 13.07.2020 г.до 18.08.2020 г. са на стойност 84.00 лв.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Между ответника и ищцовото дружество по делото е възникнало облигационно отношение по сключения договор за потребителски кредит, който има правната характеристика на договор за заем. Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. По делото се установи, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, поради което в тежест на същия бе да докаже, че е върнал претендираната сума, което би обусловило и неоснователност на иска.

По делото ответникът не представи доказателства, установяващи цялостно погасяване на кредита или погасяване задължението по друг ред.

Предвид изложеното, съдът приема, че е налице неизпълнение на сключения договор за банков кредит, което следва да се вмени във вина на ответника по делото. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на частично неизпълнение - непрестиране на цялата дължима сума. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на кредитополучателя и поръчителя, поради което, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК срещу същите съдът е издал в полза на „Банка ДСК” ЕАД, гр.