Решение № 1731 от 15.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330101561 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес в ......, против Би Енд Джи Кредит ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление в гр.

София, УЛ.НЕЗАБРАВКА 25, ет.5, с която се иска осъждане на ответника да върне на ищеца сумата в размер на 921 лв. представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за кредит с номер ......от 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

Постъпил е отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който се оспорват доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит.

Признава се, че ответникът е получил сумите по процесния договор така, както са описани в исковата молба.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното.

По договор за кредит с номер .......... от 15.07.2022 г е отпуснат кредит в размер на 1 000,00 лв. п р и ГПР: 36,45% Допълнителни „услуги“: „Бързо разглеждане“ –286,35 лв.

„Динамично плащане“ – 409,08 лв.

Формално ответникът е посочил допустим ГПР – 36,45 %; Реално обаче е увеличил цената на кредита чрез такси. Посочил е таксите като „допълнителни услуги".

Според заключението на вещото лице К.И. ако ГПР беше 36,45% при 11 месеца общото плащане би било около 1 170 – 1 200,00 лв., а не 2 105,00 лв . Разликата от около 935 лв. идва изцяло от скритите такси, които са разсрочени и са включени във вноските, респ. не са калкулирани в ГПР.

Посоченият в договора годишен процент на разходите не отразява действителния размер на разходите, които кредитополучателят е понесъл по кредита, когато в изчислението 1 се включат всички реално платени суми във връзка с договора.

Следователно, процесният договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, като не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК. В договора за кредит е посочен ГПР като, чрез включването на допълнителните услуги към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази насока е й Решение на СЕС, девети състав, от 21 март 2024 г., по дело C‑714/22.

Предвид на горното сумата от 921 лева се явява платена по недействителен договор, тъй като потребителят дължи чистата стойност на главницата, която е в размер на 1000 лева, а видно от съдебно-счетоводната експертиза по кредита е заплатена сума от 2 105 лева от които 1000 лева за главница и 1 105 лева за договорна лихва и допълнителни „услуги“:

„Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 50 лева за държавна такса, 300 лева плюс 177,62 евро – депозит възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза или общо 356,57 евро.

За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/. Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. М. е запознат със същата, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на ищеца не само в случая, но и по други заведени от него аналогични дела / с предмет други договори за потребителски кредити /, както и на стотици други потребители по водени от и срещу тях дела чрез адв. М. с предмет аналогични правни спорове. Събрано е едно единствено доказателство - заключение на ССчЕ досежно престираните от потребителя плащания по договора.

Ето и защо размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА 480 лева/245,42 евро с ДДС е справедлив.

Така мотивиран съдът;

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.Незабравка 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ц. П. П., ЕГН ********** сумата от 921 лева/470,90 евро представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за кредит с номер .....от 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното й изплащане КАКТО И разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 356,57 евро;

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004 да заплати на основание чл.

38 ЗА в полза на адв. М. В. М. сумата от 245,42 евро с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на Ц. П. по настоящето дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив. Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3