Решение № 319 от 16.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Благоевград, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500820 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, които са подадени срещу Решение № 205 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 1216/2022 г. по описа на Районен съд П., с което на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Е. Х. Б., ЕГН **********, е осъдена да заплати на С. Е. Л., ЕГН **********, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от увреждане на здравето на последната, изразяващо се в интоксикация на организма, предизвикА. от Е.

Б., в качеството й на * *г, на 06.01.2020 г., в *, по повод медицинска процедура „*“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.01.2020 г., до погасяването, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лв.

С първоинстанционното решение районният съд се е произнесъл и по разноските, като: на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е осъдил Е. Б. да заплати на адв. А.

Б. сумата от 800 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, която последната е оказала на ищцата по делото, пропорционално на уважената част от иска; на осн. чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК Е. Б. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на РС П., сумата от 400 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса и от разноските за вещо лице, поети от съдебния бюджет, съобразно уважената част от иска.

Въззивна жалба с вх. № 5718/27.06.2024 г. е подадена от С. Л. /ищец в първоинстанционното производство/, чрез адв. А. Б.. С нея решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен иска. Ищцата счита, че решението е необосновано и постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът не е 1 преценил част от обстоятелствата, касаещи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва изводите на съда, че установените от него обстоятелства обосновават обезщетение в размер на 5000 лв. Твърди, че ответницата е проявила арогантно поведение, изразило се в пазарене за стойността на упойката и че немарливо е изпълнила своето занятие, като е предприела манипулация по *та на пациента в нарушение на етичните правила, на добрите медицински практики и на нормативната уредба. Твърди, че са били нарушени правилата за поставяне на упойка и че е била поставена обща анестезия без нужната квалификация. Поддържа, че са били направени няколко опита да се намери вена на ръката на пациентката за поставянето н а абокат, след което е била поставена упойка в неустановени количества.

ЖалбоподатЕ.та твърди, че това е стА.ло без предварително да й бъде снета А.мнеза, без да са налице необходимите вещества и препарати антидоти на влетите опиати и без нужната техника за следене на жизнените показатели на пациентката. Твърди, че като пациент се е страхувала от бъдещите действия на * Б.. Поддържа, че след упойката е изпаднала в кома, като преди това е изпитвала силни болки в ръката. На свидетеля А. С. му било казано да излезе от кабинета, като след известно време той е бил извикан по телефона от * Б. с думите „Ела, жена ти си отива.“. Твърди се, че той се е стреснал като е видял, че С. Л. не реагира, а ответницата стояла до нея безучастна и го накарала да я обдишва уста в уста. Ищцата твърди, че от действията на ответницата са й били нанесени телесни увреждания, че с поставянето й в кома е имало реална опасност за живота й до извършването на животоспасяващо лечение с ендотрахеална интубация и други описани в медицинската документация процедури по връщането й към живот. Оспорва извода на съда, че преживените от нея болки и страдания се оценяват на 5000 лв. Навежда, че съдът не е обсъдил свидетелски показания, които посочват влошеното здравословно състояние на ищцата след проведеното лечение в * отделение.

Ищцата счита, че нанесената вреда е оставила постоянен отпечатък върху нейното здраве, поради което оспорва заключението на съда, че лечебния процес е завършил с оздравяване. Същевременно твърди, че здравословното й състояние се е влошило след интоксикацията на 06.01.2020 г. Навежда, че след това за да се довърши предприетата вече манипулация е следвало отново да бъде поставяна под упойка на 08.01.2020 г., докато все още се е борила за живота си. Счита, че това обстоятелство е увредило здравето й. Намира определения размер на обезщетението за занижен и за противоречащ на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени съдебното решение в обжалвА.та част и да се уважи иска за разликата до пълния претендиран размер. Претендира разноски.

Въззивна жалба с вх. № 5752/27.06.2024 г. е подадена от Е. Х. Б. /ответник в първоинстанционното производство/. Поддържа доводите, които е навела в писмената защита, представена пред първата инстанция. Ответната стрА. оспорва извода на вещото лице, че най-вероятно е приложен фентанил, като поддържа, че според медицинската документация не се установява неговото приложение. Навежда, че вещото лице посочва, че е приложен фентанил въз основа на работна диагноза, въведена в документацията от * П.. Поддържа, че същият само е придружавал медицинския екип и че той не е преглеждал пациентката, не е осъществявал контакт с нея и не знае в какво състояние е била, вкл. дали е била интубирА. или е била на спонтанно дишане. Твърди, че пациентката се е възстановила напълно още в медицинския център на ответницата. Посочва, че според * И., *-*, пациентката е била на спонтанно дишане и не се е налагала интубация. Не оспорва случилото се на място 2 краткотрайно влошаване на състоянието на пациентката, но оспорва извода, че е предприела действие по инжектирането на препарата фентанил.

Ответницата оспорва показанията на свид. С.. Твърди, че същият не е влизал в операционната зала. Навежда, че в показанията му са налице противоречия.

Посочва, че според вещото лице потискане на дишането и дихателен арест е възможно да се получи при комбинирането на диазепам с други медикаменти, които пациентът е приемал в по-ранен момент. Изразява несъгласие с твърденията, че е седирала пациентката с медикаменти, предизвикващи загуба на съзнание и че не е осигурила медикамент, имащ антагонистично действие спрямо фентанил. Поддържа, че е извършила проби за алергия с диазепам и че количеството, което е било инжектирано не би могло да предизвика получената реакция. Счита, че писмените доказателства установяват нейните действия, които са се изразили в приложението само на диазепам и че тези действия не са в причинна връзка с настъпилото влошаване на здравословното състояние. Твърди, че е предоставила адекватно лечение при спазване на гарантираните права на пациента, поради което моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх. № 6524/25.07.2024 г., подаден от С. Л., чрез адв. А. Б., в който се навеждат доводи за правилност на изводите на районния съд относно основателността на предявения иск.

Ищцата навежда, че срещу ответницата се провежда наказателно производство, по което било установено, че тя е използвала фентанил в съчетание с диазепам за привеждането на ищцата в състояние, което е годно за предвидената манипулация. Посочва, че според ответницата, тя не използвала фентанил, но ищцата твърди, че е взела проба за този упойващ препарат от пациента на 06.01.2020 г. преди предприетата манипулация.

Въззивните жалби са редовни, тъй като отговарят на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и са допустими, понеже са подадени в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и представения отговор.

Окръжен съд Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Производството пред РС П. е образувано по искова молба, предявена от С. Л., с която същата е предявила иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу Е. Б. за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /06.01.2020 г./. В исковата молба ищцата е изложила твърдения за обстоятелствата, на които основава своя иск. Тя твърди, че ответницата е * със специалност по „*“, който практикува в „*“ ЕООД, с адрес в *. Ищцата поддържа, че на 06.01.2020 г. е посетила този медицински център, за да й бъде извършена процедурата „* *“ („*“). Ищцата навежда твърдения, че като пациент не са й били извършени проби за поносимост/чувствителност към определени препарати, че упойващ препарат й е бил поставен в нарушение на медицинските практики, без на мястото, на което е осъществявА. процедурата да е имало налице *. Изтъква, че в резултат на действията, които ответницата е предприела по осъществяване на манипулацията, се е стигнало до увреждане на нейното здраве, изразяващо се в интоксикация на организма. Твърди се, че ответницата е казала на А. С.

3 веднага да отиде за помощ в дома на * И., която била * в болницата в града и която живеела наблизо. С. подал сигнал на телефон 112. Ищцата твърди, че * И. е предотвратила нейната смърт, като й е оказала първа помощ, след което тя се обадила в болницата да изпратят на място М. М., който също бил *.

Когато дошъл на място той установил, че ищцата е в тежко състояние поради интоксикация с фентанил. Ищцата била приета в болнично заведение, била интубирА. и поставена на механична вентилация. Била й е поставена диагноза „*“. Твърди, че е била в безсъзнание от 06.01.2020 г. до 07.01.2020 г. След като е било проведено лечение, тя била изписА. на 10.01.2020 г. Навежда твърдения, че след този инцидент цялостното й здравословно състояние се е влошило и че това й пречи да си намери подходяща работа, с оглед на това, че отглежда четири деца. Ищцата счита, че поради настъпването на този инцидент са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, поради което тя поддържа, че е легитимирА. да претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания.

Ответницата е оспорила предявения иск и твърденията в исковата молба.

Тя навежда, че при преглед е установила, че случаят касае „*“. Твърди, че същият ден е извършила проби за чувствителност на пациентката към упойката. Сочи, че в предходен момент, на 24.01.2018 г., е извършила * на ищцата. Твърди, че впоследствие е разбрала, че й е бил извършван и друг, който бил протекъл тежко. Ответницата поддържа, че ищцата като пациент е била длъжна да й съобщи за това обстоятелство и че като го е премълчала е изложила на риск своето здраве. Излага доводи, че в случая при прилагането на местна анестезия не е задължително присъствието на *. Навежда, че преди да започне манипулацията ищцата е заявила, че желае *а да се извърши със същата упойка, която е била използвА. през 2018 г. Сочи, че по тези съображения е пристъпила към мускулно поставяне на 1 ампула от 2 мл. диазепам. Поддържа, че абокат е бил поставен с превантивна цел и че същият не е бил използван за въвеждането на упойка. Счита, че не би могло да се твърди, че мускулното въвеждане на диазепам е довело до реакция при пациентката, с оглед на пробите за чувствителност и поради това, че *ът през 2018 г. е бил направен със същата упойка, без да са били налице усложнения.

Навежда, че до потискане на дишането би могло да доведе приемането на голямо количество *, *, наркотични и др. вещества, вкл. *, ако са били приемани преди да бъде поставена упойката. Ответната стрА. счита, че не следва да носи отговорност, ако пациентката е приемала такива вещества, но го е укрила от нея. Твърди, че след поставянето на медикамента са изчакали около 20 минути, след което пациентката казала, че й е лошо и леко забавила своето дишане. Ответницата твърди, че тогава е поставила превантивно 40 мг. урбазон и 50 мг. ефедрин. Пациентката се успокоила. Ответницата обаче не искала тя да си тръгва преди, за всеки случай, да бъде проведен разговор с * И., която живеела в съседство и се отзовала бързо. Тя от своя стрА. решила да се обади на * М. и да хоспитализират пациентката за наблюдение. Сочи, че придружителят на ищцата не е влизал в стаята до идването на бърза помощ.

Разпечатката съдържа 31 от 193 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25ac70a4-bf9c-4a50-bb63-32639d5e646a