Решение № 1114 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1274/2023
- Вид
- Решение № 1114
- Подписан
- 07.08.2023
- В сила
- 12.10.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 475, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 579 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Закон за наследството
- чл.9 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1114 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501274 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. К. Д. чрез адв. С.
Н., против решение №84 от 19.03.2023 г., постановено по гр. дело №799/2022 г. по описа на РС -Асеновград, ІV гр. състав, с което е допусната делба между страните на съсобствените недвижими имоти, и именно: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 975 /деветстотин седемдесет и пет/ кв. м, съставляващо УПИ 16 - 214 /шестнадесет - двеста и четиринадесет/, кв. 20 /двадесети/ по ПУП на с. ************, одобрен 1975 г., ведно с построената в същото дворно място масивна едноетажна с висок призем жилищна сграда с площ от 80 /осемдесет/ кв. м, означена по кадастралния план на селото като сграда 2МЖ, при граници: УПИ 17-215, УПИ 15-214 и от две страни улици; и дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1050 /хиляда и петдесет/ кв. м, съставляващо УПИ 15-214 /петнадесет - двеста и четиринадесет/, кв. 20 /двадесети/ съгласно ПУП на с. М., одобрен 1975 г., ведно с построените в него стопански сгради – МПС с площ от 21 /двадесет и един/ кв. м и полумасивна сграда с площ от 70 /седемдесет/ кв. м, при граници: УПИ 17-215, УПИ 16-214, и УПИ 14-213, кв. 20 по плана на селото, при квоти: за Й. К. Л. – 5/6 /пет шести/ идеални части и за М. К. Д. - 1/6 /една шеста/ идеална част.
Решението се обжалва в частта, в която са определени правата на 1 страните, при които следва да се допусне делбата, като се излагат подробни съображения в насока нищожност на нотариалния акт поради неспазване на предвидената форма. Иска се решението за делба да се измени, като се допусне делба между страните на същите имоти при равни права. Иска се присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, като се излагат съображения, че въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на РС Асеновград - да се потвърди. Посочва се, че полагането на отпечатък при подписване на нотариалния акт и изложените в тази насока доводи във въззивната жалба са в противоречие със съдебната практика. Иска се и присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по предявени от Й. Л. против М. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.34 ЗС - за делба на два недвижими имота.
Ищецът Й. К. Л. моли да бъде допусната делба между него и М. К.
Д. върху дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 975 кв. м, съставляващо УПИ 16-214, кв. 20 по ПУП на с. М*****, одобрен 1975 г., 2 ведно с построената в същото дворно място масивна едноетажна с висок призем жилищна сграда с площ от 80 кв. м, означена по кадастралния план на селото като сграда 2МЖ, при граници: УПИ 17-215, УПИ 15-214 и от две страни улици; и дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1050 кв. м, съставляващо УПИ 15-214, кв. 20 съгласно ПУП на с. М., одобрен 1975 г., ведно с построените в него стопански сгради – МПС с площ от 21 кв. м и полумасивна сграда с площ от 70 кв. м, при граници: УПИ 17-215, УПИ 16214, и УПИ 14-213, кв. 20 по плана на селото, при квоти – за ищеца 5/6 ид. ч., и за ответника - 1/6 ид. ч. Твърди, че с ответника са братя, законни наследници на Е. С. Л., починала 2006 г., и К. Д. Л., починал ***** г.
Приживе бащата на страните - К. Д. Л. - продал на ищеца 4/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти с договор за покупко -продажба, оформен с НА №95, том 1 от 02.05.2017 г. на нотариус Н. Ето защо ищецът притежава по силата на покупко-продажба 4/6 ид. ч., и по наследство от майка си Е. Л. - 1/6 ид. ч. от имотите.
Ответникът счита предявения иск за допустим. Оспорва посочените квоти, като твърди, че делба следва да бъде допусната при равни дялове – по ½ ид. ч. за всеки съделител. Твърди, че НА за покупко- продажба на недвижим имот №95, том 1, дело 82/2017 г. на нотариус Н. е нищожен и самата покупко -продажба е нищожна на основание неспазена предписана от закона форма, тъй като договорът е бил оформен пред нотариус с положен отпечатък от десния палец от страна на продавача К. Д. Л., без последният да е бил в невъзможност да се подписва. Оспорва представения НА, като твърди, че продавачът К. Л. е могъл да се подпише и да изпише трите си имена, продавачът е бил грамотен и не е бил недъгав. Счита констатацията на нотариуса, че е положен отпечатък от десен палец поради старост, без правно значение, тъй като старостта не е пречка да се подпише лицето и да изпише трите си имена. Моли да бъде прогласена нищожността на описаното нотариално действие и на договора, който е съставен, поради липса на предписана от закона форма. Твърди, че продавачът не е имал физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което да не може да положи подпис. К. Л. е имал завършен втори прогимназиален клас през учебната 1937/38 г. в ***********, обслужвал се е сам до последно и е починал при ПТП.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:
На 10.12.1982 г. К. Д. Л. от с. Х. е признат за собственик по наследство и давностно владение на имот пл. № 214 в кв. 20, за който са отредени парцел 16-214 в кв. 20 по плана на с. Х. М., с площ от 975 кв.м, с построена в него жилищна сграда от 80 кв.м, масивна, и парцел 15-214 в кв.
20 по плана на с. Х. М., с площ от 1050 кв. м със стопанска постройка в него от 80 кв.м, при граници на целия имот: улица, парцел 14-213, парцел 17-215 и улица.
3
Е. С. Л. е починала на **********г., а К. Д. Л. – неин съпруг, е починал на ***** г., като са оставили за наследници М. К. Д. и Й. К. Л. – синове.
На 02.05.2017 г. К. Д. Л. е продал на Й. К. Л. притежаваните от него общо 4/6 ид. ч. от: УПИ 16 -214 в кв. 20 по ПУП на с. М., с площ 975 кв. м, при граници: УПИ 17-215, УПИ 15-214 и от две страни улици, ведно с построената в имота масивна едноетажна с висок призем жилищна сграда със ЗП 80 кв.м, ведно с всички подобрения в имота, и УПИ 15-214 в кв. 20 по ПУП на с. М., с площ 1050 кв.м, при граници: УПИ 17-215, УПИ 13-212, улица и УПИ 16-214, ведно с построената в имота стопанска постройка със ЗП 80 кв.м, полумасивна сграда със ЗП 70 кв.м и полумасивна сграда със ЗП 21 кв.м, ведно с всички подобрения в имота, като си е запазил правото на безвъзмездно и пожизнено ползване на имотите. Покупко - продажбата е оформена с НА №95, том 1, дело №82/2017 г. на нотариус Н., вписан с акт №140, т. 5, дело №874/2017 г. на СВ при АРС, като при изготвянето му нотариусът е отбелязал, че продавачът полага отпечатък от палеца поради старост.
К. Д. Л. е роден на ********* г. и е завършил втори прогимназиален клас за учебната 1937/1938 г. в ***********. Имал е поставена диагноза: хиперплазия на простатата, исхемична кардиомиопатия, хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, застойна сърдечна недостатъчност. Пенсията на К. Д. Л. през цялата 2016 г., през април, септември, октомври и ноември 2017 г. е изплатена лично срещу саморъчно положен подпис в разписката за изплащане, а за 2017 г. за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август и декември и за периода от 01.01.2018 г. – 31.05.2018 г. - на Й. Л.
Св. В. С. често ходила сама или с Й. при баща му в с. М. Й. през ден го посещавал. В периода 2017 - 2018 г. бащата е бил на 91 години, започнал да изнемощява, чувствал умора и отпадналост, ръцете му треперели.
При хранене имало моменти, когато изпускал вилицата и храната. Бил е адекватен, година и половина преди да почине не е можел толкова да задържи нещо с ръце, когато си вземал хапчетата не можел да ги къса. К. карал колело до около две години преди да почине, гледал зеленчук, копаел, засаждал, берял.
Св. Е. Н. заявява, че подписът на НА №95 е неин, не си спомня конкретно ситуацията, но практиката й била винаги да има предварителен разговор с продавача и купувача, при който обяснява, когато става въпрос за по - възрастен човек, че освен подписа, трябва да изпише трите имена на доста документи, в случая девет. Освен това имената трябва да са изписани четливо и разбираемо, и трябва да влезе в рамките на нотариалния акт, който е строго формален. Предварително разпитва човека дали има тази възможност и дори на бял лист да се упражни да си напише имената. След този разговор уточняват причина за недъгавост или дали има медицински проблем, 4 изписват това отбелязване. В случая е написала поради старост, защото той има обща немощ, която не му позволява толкова много пъти и с тази прецизност да изпише трите си имена. Твърди, че когато нямат възможност, хората много се притесняват и тогава се предлага варианта с отпечатък, който те приемат.
Св. М. З. живеела срещу К. Л. в с. М. от 30 години. Всеки ден се виждала с К. последните една-две години преди да почине, говорили. Една сутрин отивала на магазина, минала да пита дали нещо да му купи, той бил седнал на стълбите и казал, че Д. му е дал нещо да подписва и той не знае какво, но го накарал с пръста да се подпише, а той е грамотен и може да пише. Заявил, че не знае защо е направил така. Била е с К., когато си взимали пенсията и се подписвал на картона, боравел и с пръстите - като тръгвал да излиза, врътвал ключа да заключи. К. карал колело през 2017 г., сеел домати, копаел, пикирал разсада в кофички, в лехата загърлял растенията, правел тунелчета с железни пръчки. Свидетелят е виждала К. да прави сметки пред нея, да пише цифри.
Св. Н. З. живеела от 25 години в с. М., била съсед на К. Л.В периода 2017-2018 г. винаги, когато я видел на пътя, К. я викал, за да си говорят. Идвал, отключвал вратата, а след това заключвал, до последно карал колело. В двора садял, пикирал, завивал с найлони сам, двамата заедно са завивали зеленчуци. К. сам си е перял дрехите и простирал, не е имало треперене на пръстите на ръцете, бил здрав човек. Не е виждала К. да шие.
Така установената фактическа обстановка е правилно възприета и съответства на събраните по делото доказателства. Доводите във въззивната жалба касаят въпроса кои показания следва да се кредитират.
Според настоящия състав не са налице съществени противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели. Действително, според св.