Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 230 от 16.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 250/2022
Вид
Протокол № 230
Подписан
16.06.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Станислав Петров Георгиев, Милена Бориславова Рангелова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 230 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Милена Б. Рангелова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова и прокурора Андр. Ат. Ат.

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600250 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

Производството е по реда на чл. 64 ал. 6, 7 и 8 от НПК.

Образувано е по жалба на обвиняемия У. срещу определението по ЧНД № 1010/2022 г. по описа на ПОС, с което по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор А..

Жалбоподателят – обвиняем А.. М. УФ. се явява лично и с упълномощените си по-рано защитници адв. А. и адв. Д..

В залата се явява и преводача от турски на български език и обратно М.В.А..

Обвиняемият У.: Нямам против този преводач да ми назначите. Той ми е превеждал и преди.

Предвид това, че обвиняемият не владее български, а турски език, и с оглед изявлението му, че няма против да му бъде превеждано от призования преводач съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за преводач от турски на български език и обратно М.В.А..

1

Прокурорът: Да се даде ход на делото. Не са налице процесуални пречки за това.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият У. (чрез преводача) : Да се даде ход на делото. Знам защо съм тук в съда. Обжалвам решението на окръжния съд, като искам да се промени мярката за неотклонение.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Адв. А.: Поддържам частната жалба. Нямам искания за отводи и доказателства.

Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

Адв. Д.: Моля да ми осигурите възможност за няколкоминутен разговор с моя доверител.

С оглед молбата на адвоката съдът обяви почивка в 10:07 часа.

Заседанието продължава в 10:10 часа в същия съдебен състав, секретар и прокурор.

Адв. Д.: Проведох искания разговор, благодаря! Нямаме искания за отводи, няма да сочим доказателства.

Обвиняемият (чрез преводача ): Присъединявам се към позицията на моите защитници. Нямам искания за отводи.

С оглед липсата на искания по този ред съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, от името на обв. У., моля да 2 постановите съдебен акт, с който да отмените като неправилно, необосновано и незаконосъобразно определението на окръжния съд, с което на обвиняемия У. е наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Считаме атакуваното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Това е така, защото не са налице предвидените в закона основания и предпоставки за налагане на тази най-тежката мярка за неотклонение.

Моля в тази връзка да постановите по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“, която според нас ще изпълни в най-пълна степен целите на мерките за неотклонение, а именно да направи така, че да имаме нормален процес в досъдебното производство и в същото време да бъдат защитени правата и интересите на доверителя ми.

Всички в тази зала сме наясно, че за да бъде наложена ней-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, законът в чл. 63 НПК изисква от една страна да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. Казва се че има реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. В настоящия процес е видно, че по отношение на У. действително е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, т.е. първата предпоставка е налице. Не е налице обаче според нас другата предпоставка, а именно обоснованото предположение, че той е извършил това престъпление.

Действително се намираме в първоначален етап на разследването, но все пак доказателствата трябва да са такива, че наистина да сочат обосновано предположение, а не да почиват в основната си част на съмнения и интерпретации. От доказателствата, които се намират по делото е видно, че са открити наркотични вещества в автомобила, шофиран от обвиняемия, в жилището, което той обитава под формата на наем, в другия му автомобил.

Всичко това обаче не дава основание да се счита, че е извършил престъплението, за което е обвинен. Той е дал едни подробни обяснения на този етап, които логически обосновават липсата на знание от негова страна затова, че в жилището му, както и в колите му се намират наркотични вещества. Следва да се има предвид, че неговият познат от Турция, който е пребивавал в неговото жилище и е оставил чантата за съхранение, не е дал 3 никакъв начин повод за съмнение, че в жилището се съхраняват наркотични вещества, включително и тези, които се намирали под мивката. За получения пакет от неизвестното лице от С. явно доказателствата сочат, че доверителят му е тръгнал с явното намерение да получи пари по молба на именно това лице.

Липсата на знание за основни елементи, включени в състава на престъпление, всички знаем, че изключва вината. Дори да приемем, че е налице обосновано предположение, че У. е извършил престъплението, в което е обвинен, категорично заявявам, че липсват другите две предпоставки , предвидени в закона, за да се вземе тази най-тежка мярка за неотклонение.

Първоинстанционният съд се е спрял единствено и само на това, че същият има опасност да се укрие, като се е мотивирал с това, че е турски гражданин, който безпроблемно може да отиде в Република Турция и да се укрие. Съществуват много начини, средства и възможности, които да ограничат правото на свободното предвиждане и при ефективен контрол на исканата от нас мярка „Домашен арест“ тази възможност не може да бъде реализирана.

На второ място, от доказателствата по делото е повече от очевидно, че опасност същият да се укрие не съществува. Защо? Защото същия има постоянен адрес, действително той пребивава в жилището, което е упоменато в договора за наем, представен пред вас. Същият има семейство, жена, деца, трудово ангажиран е до преди месец, като е работил в съответна фирма и т.н. Тоест, практиката е категорична, че възможността да се укрие съществува тогава, когато лицето не е идентифицирано надлежно, когато няма постоянен адрес и прочие, а случаят не е такъв.

Първоинстанционният съд не е подложил на анализ и другата предпоставка, а именно опасността да извърши и друго престъпление.

Очевидно той е счел, че такава не съществува ,но аз ще обърна внимание, че да има такава опасност, която да е реална, трябва да има по делото данни, че това лице има криминални прояви, предишни осъждания и прочие. А данни по отношение на обвиняемия в тази насока няма. Напротив, неговото семейно положение, наличието на съпруга, наличието на деца, липсата на предишни осъждания, заявеното от него намерение, че ще съдейства всячески на органите на разследването категорично опровергават и една такава 4 възможност и опасност.

Ето защо, моля да отмените като неоснователно, необосновано и незаконосъобразно определението на първоинстанционния съд и наложите на обвиняемия У. мярка за неотклонение „Домашен арест“. Тя в най-пълна степен ще изпълни изискването на закона и няма се превърне в незаконна репресия.

Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към казаното от колегата Д..

Първата от трите кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 63 НПК наличието на обосновано предположение не е налице. Обвинението на подзащитния ни е повдигнато като такова по чл. 354а ал. 2 НК, а именно притежание с цел разпространение на процесните наркотични вещества. По делото категорично няма нито една данна, няма дори индиция за тази цел, обосноваваща квалифициращия белег, а именно разпространение.

Действително, намерени са не малки количества, евентуално които биха могли да обосновават наличието на предположение за извършване на престъпление по ал. 1 на чл. 354а НК, но не и такова по ал. 2. По така повдигнатото обвинение няма данни за извършването му. Пред първоинстанционния съд също обърнах внимание за липсата на субективен елемент, който е съществена част от всяко престъпление. Такъв категорично липсва по делото. Не би следвало съд с тази висота като Пловдивския апелативен, да пренебрегва и да неглижира елемента субективно отношение на дееца към деянието.

По отношение на другите предпоставки се присъединявам към казаното от колегата, като считам, че най-адекватната мярка за неотклонение за подзащитния ни не е Задържане под стража, която моля да отмените, а Домашен арест.

В случай че не възприемете тази теза, че не е налице обоснованото предположение за извършване на престъплението, а приемете, че е налице, то моля да вземете мярка за неотклонение Домашен арест.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува определение, с което е постановена мярка за неотклонение Задържане под стража на обвиняемия. Считам, че всички предпоставки, които са предвидени 5 в закона за вземане на тази мярка, са налице.

На първо място налице е обосновано предположение именно за това деяние, за което е повдигнато обвинение. Самото обстоятелство на много голямото количество наркотик, а не незначително голямото, дава основание да се предположи, че то е предназначено за разпространение. Касае се за 1 кг. хероин, който може да бъде разфасован в множество дози, за около 3 кг. марихуана, кокаина не коментирам, който е в малко количество, но все пак дава общ поглед върху дейността на обвиняемия, тъй като има три вида иззети наркотици.

За субективната страна, евентуално и за квалификацията, можем да съдим и от показанията на полицейските служители, които са имали оперативна разработка. Според мен се касае един международен канал за трафик на наркотици.

Относно опасността да се укрие и да извърши ново престъпление: както съдът е възприел, голямото количество сочи значително високата степен на обществена опасност на деянието и оттам вадим извода за опасността да се извърши ново престъпление, а самото трафикиране през границата на наркотични вещества сочи евентуално на опасността от укриване зад граница.

Още с влизането в ЕС знаем, че режимът на напускане на страната е много облекчен и той не е такъв само за преминаване през ГКПП, а и на множество други места. И не само за Турция, която не е в ЕС, а и за другите държави, до които е пътувано от обвиняемия.