Решение № 2857 от 26.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2857 гр. Варна, 26.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110115381 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Н. П. К., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „****“ №1, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца П. К. С., ЕГН ********** и М. К. С., ЕГН **********, с която са предявени в условията на субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.150 от СК с петитум да бъде изменен размерът на определената с Решение №2725 от 18.06.2015г. по гр. дело №1840/2015г. по описа на тридесет и първи състав при Районен съд -Варна издръжка, дължимата от ответника К. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. ****, в полза на детето П. К. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. П. К. от 130 /сто и тридесет /лева на 600 /шестстотин/ лева и в полза на детето М. К. С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителката Н. П. К., ЕГН ********** от 90 /деветдесет/ лева на 500 /петстотин/, считано от датата на предявяване на иска – 03.12.2024 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законна причина за изменението им или прекратяването им.

В исковата молба се излага, че е Н. П. К. и ответникът К. С. Г., ЕГН ********** са родители на децата П. К. С., ЕГН ********** и М. К. С., ЕГН **********.

С Решение №2725 от 18.06.2015г. по гр. дело №1840/2015г. по описа на тридесет и първи състав при Районен съд -Варна, К. С. Г. бил осъден да заплаща издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, в полза на детето П. К. С., ЕГН ********** и в размер на 90 /деветдесет/ лева в полза на детето М. К. С., ЕГН **********. Счита, че от постановяването на решението до настоящия момент са изминали повече от девет години. През този период е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, по отношение действителните потребности на децата, произтичащи от възрастта и разходите за базови нужди. Разходите за консумативи и учебни помагала за училище, дрехи, обувки и други нараснали драстично. Към 1 настоящия момент П. К. С., е ученик в VІa клас, а М. К. С., ученик в IVe клас в училище ОУ" ****" град Варна. И двете деца имат ТЕЛК решения.

Предвид заболяванията им, цялото внимание, което майка им отделя, и при необходимост осигурява - психолог, логопед и други, полага старание децата да растат в нормални условия, като не ги лишава от нищо, тъй като не желае да спира социализирането им.

Счита, че ответникът би следвало да се ангажира с по-висока издръжка за децата, с оглед здравословното им състояние, липсата на низходящи и възходящи, за които да се грижи. В трудоспособна възраст е. С издръжката се осигуряват условия на живот на издържането на деца, каквито те биха имали, ако родителите биха живели заедно. В този смисъл, исканото увеличение на дължимата издръжка е насочена изключително към физическото израстване и съзряване, както и към духовното и културно развитие на децата.

С оглед изложеното счита, че подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и израстване на децата, налага необходимостта от актуализиране размера на дължимата издръжка. Предвид на социалната обстановка в страната като цяло, счита, че е налице трайно и съществено изменение на нуждите на децата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който излага следното:

Ответникът намира предявените искове за частично процесуално недопустими и частично основателен, при следните аргументи:

Издръжката на децата е задължение и на двамата родители. Децата са на 12 и 10 години, и разумен според него размер на дължимата от бащата месечна издръжка е по 270,00 /двеста и седемдесет/ лева за всяко дете, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата. Счита, че майката Н. П. К. е в трудоспособна възраст и се предполага, че също може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата. Бащата К. С. Г. работи във фирма „****“ ЕООД, с ЕИК **** гр. Варна и получава месечно възнаграждение в размер на 966,59 лв. за последните шест месеца на 2024г.

Моли за отхвърляне на исковата претенция над 270,00 лв. и за присъждане на разноските за водене на настоящото дело, на основание чл.78, ал 3 от ГПК.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:

1/ Н. П. К. и ответникът К. С. Г., ЕГН ********** са родители на децата П. К.

С., ЕГН ********** и М. К. С., ЕГН **********.

2/ С Решение №2725 от 18.06.2015г. по гр. дело №1840/2015г. по описа на тридесет и първи състав при Районен съд -Варна, К. С. Г. бил осъден да заплаща издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, в полза на детето П. К. С., ЕГН ********** и в размер на 90 /деветдесет/ лева в полза на детето М. К. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание 2 чл.127, ал.2 от СК, вр. чл.143 от СК;

Същите факти се установяват и от представените по делото удостоверения за раждане на децата и съдебно решение №2725 от 18.06.2015г. по гр. дело №1840/2015г. по описа на тридесет и първи състав при Районен съд –Варна.

По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК при **** „****“ АД №92637/21.05.2024 г. с което на детето М. К. С. е призната 85% ВСУ с чужда помощ с диагноза: „Генерализирани разстройства в развитието“ с препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация да се поддържа статут на дете със специални образователни потребности, да се включи в занимания със специалисти – психолог, логопед и ресурсен учител с цел активно обогатяване на интеракциите, речевото, когнитивното и емоционалното развитие и регулация на поведението и подобряване уменията за сабообслужване; да му бъде осигурен личен асистент необходимост от непрекъснати грижи и контрол от възрастен. Да посещава ДЦ.

Представено е и Експертно решение на ТЕЛК при **** „****“ АД №****/14.03.2024 г. с което на детето П. К. С. е призната 85% ВСУ с чужда помощ с диагноза: „Генерализирани разстройства в развитието“ с препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация да се поддържа статут на дете със специални образователни потребности, да се включи в занимания със специалисти – психолог, логопед и ресурсен учител с цел активно обогатяване на интеракциите, речевото, когнитивното и емоционалното развитие и регулация на поведението и подобряване уменията за сабообслужване; да му бъде осигурен личен асистент необходимост от непрекъснати грижи и контрол от възрастен. Да посещава ДЦ.

От представена служебна бележка от ОУ „****“, гр. Варна, изх.

№****/15.11.2024 г. се установява, че детето П. С. е ученик в VІа клас в дневна форма на обучение в училището.

От представена служебна бележка от ОУ „****“, гр. Варна, изх. №УД-04131/15.11.2024 г. се установява, че детето М. С. е ученик в VІа клас в дневна форма на обучение в училището.

Представено е тристранно споразумение №****/28.08.2024 г., сключено между Община Варна, в качеството й на „доставчик на лична помощ“, Н. П. К., в качеството й на „асистент“ и П. К. С., в качеството му на „ползвател“, по силата на което Н. К. е назначена за персонален асистент на детето П. С..

Видно от удостоверение изх. №**** от 21.01.2025 г,. издадено от „****“ ЕООД ответникът получава минималното за страната трудово възнаграждение. Същото се потвърждава и от постъпила информация от НАП- Варна.

Съгласно удостоверение от НСИ, ТД-Варна не се установява майката Н. К. да получава парично обезщетение или парична помощ.

Представени са преводни нареждания с основание издръжка за децата П. и М.

С.и, както следва: от 06.08.2024 г. в размер на 467,00 лв., от 10.09.2024 г. в размер на 467 лв., от 11.12.2024 г. за сумата от 467 лв., от 10.10.2024 г. за сумата от 467 лв., от 13.01.2025 г. за сумата от 540 лв., от 12.02.2025 г. за сумата от 540 лв., от 11.03.2025 г. за сумата от 540 лв., от14.04.2025 г. за сумата от540 лв., от 13.05.2024 г. за сумата от 540 лв. и от 11.06.2025 г. за сумата от 540 лв.

От представените справки от АС по вписванията се установява, че ответникът е придобил Поземлен имот с площ от 1290 кв. и метра и построената в него къща с навес и кухня с РЗП от 36 кв.м, находящи се в с. ****, общ. ****, обл. ****, от 3 родителите си срещу задължение, (най-вероятно за издръжка и гледане на същите), като продавачите са си запазили правото на ползване върху имота, както и че прехвърлил притежаван от него в съсобственост с трети лица недвижим имот, представляващ нива с площ от 19098, в с.Каравелово, общ. ****, обл. ****. Други вписвания, отбелязвания и заличавания по партиди на страните няма.

Съгласно справка НАП майката Н. К. е реализирала месечен доход в размер на 1319, 95 лв. в периода от 09.2024 г. – 12.2024 г. и в размер от 1536,28 лв. в периода от м.01.2025 г. до м. 05.2025 г., вкл. с осигурител община Варна, а за месец 09.2024 г. е получила отделно възнаграждение в размер на 1811,32 лв. с осигурител „****“ ЕАД – гр. ****.

Съгласно справки от КАТ страните нямат придобити на тяхно име моторни превозни средства.

След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът установи от правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.150 СК.

Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

При решаване на въпроса за издръжката на децата следва да се съобрази, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка на децата си дори, когато са лишени от родителски права – чл.134, т.1 СК. Съгласно чл.142, ал.1 от СК конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Видно от представеното удостоверение за раждане на детето, същото е непълнолетно, като негови родители са съответно ищцата и ответникът.

При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Към момента минималната работна заплата е в размер на 1077,00 лв., съгласно Постановление №****/23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната на Министерски съвет. Така минималната издръжка съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК от 01.01.2025 г. към момента е в размер на 269,25 лв., или 538,50 лв. за две деца.

Размерът на издръжката, дължима от бащата към момента е определен Решение №2725 от 18.06.2015г. по гр. дело №1840/2015г. по описа на тридесет и първи състав при Районен съд –Варна. Безспорно от влизане в сила на предходното решение до предявяване на настоящия иск е изминал един значителен период от време от близо десет години. От представените доказателства за здравословното състояние на децата е видно, че страдат от разстройство в развитието, като следва да ползват задължително чужда помощ в ежедневието си, както и ресурсен учител. Освен това децата следва да посещават психолог и логопед. Очевидно е, че при това състояние на децата, 4 родителят на който е възложено упражняването на родителските права следва да осигури на децата така посочените в експертните решения на ТЕЛК непосредствени грижи, респ. да наеме човек, който да ги полага. В тази връзка майката има сключен договор с Община Варна, която срещу заплащане й е възложила да бъде личен асистент на детето П. С.. Доколкото детето М. С. има нужда от идентични грижи, а няма данни на същия да е назначен личен асистент, е ясно, че грижи и за него ще полага неговата майка. Същите грижи следва да са целодневни и през времето, което децата не са на училище, поради което за майката съществува реална пречка да започне работа, различна от личен асистент на собствените си деца. Видно от справката за трудови доходи за помощта, която престира, получава от Община Варна месечно възнаграждение в размер на 1536,28 лв. месечно.