Решение № 235 от 18.03.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3311/2020
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 18.03.2021
- В сила
- 06.05.2021
- Състав
- Атанас Кеманов, Джулиана Петкова, Надежда Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. София , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Атанас Кеманов
Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20201000503311 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Г. З. и А. К. И. срещу решението на СОС, ТО, І-ви състав от 27.07.2020г. по т.д.№ 204/2019г., с което по реда на чл. 422 ГПК са признати за съществуващи задълженията им към „ЦКБ” АД за 27 302, 27 лева главница ; 11 031, 85 лева договорна лихва за периода 19.06.2015г.-25.10.2018г. и 3 076, 59 лева обезщетение за забава и законна лихва върху главницата от 26.10.2018г. , и са присъдени разноски.
Въззивниците искат отмяна на решението и отхвърляне на иска, като твърдят недопустимост на установителния иск, предвид липсата на валидно проведено заповедно производство; необоснованост и неправилност на изводите на съда за спазване на срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД и неправилно отхвърляне на възражението за недействителността на договора, като неотговорящ на изискванията по чл. 7 от ЗПК / отм/.
Въззиваемият „ЦКБ“ АД оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията и възраженията на страните излага следното:
Ответниците са поръчители на кредитополучателя по договор за потребителски кредит от 19.08.2008г. В. Г. З..
На 26.10.2018г. ЦКБ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника по договора за кредит и неговите поръчители – Г.З. и А.И..
Образувано е ч.гр.д.№ 69111/2018г., СРС ,145 ти състав. С разпореждане от 22.11.2018г. е 1 отказано издаването на заповед срещу длъжника З. с мотив, че не е уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението, а със заповед от 22.11.2018г. е разпоредено поръчителите Г.З. и А.И. да заплатят солидарно процесните суми. Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта, което е отменено от СГС, ТО с определение от 30.05.2019г. по ч.гр.д.№ 5403/2019г. Мотивът на въззивната инстанция е, че поръчителите не дължат изпълнение, ако предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника.
На 20.12.2018г. ЦКБ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника по договора за кредит В. З.. Образувано е ч.гр.д.№ 80427/2018г. по описа на СРС, 88 състав. На 08.01.2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено З. да плати на банката 27 302, 27 лева предсрочно изискуема главница; 11 444, 66 лева договорна лихва за периода 19.06.2015г.-19.12.2018г. обезщетение за забава в размер на 3354, 21 лева за периода 22.06.2015г.-19.12.2018г. и разноски по делото.
Исковата молба по чл. 422 ГПК срещу поръчителите е подадена на 24.07.2019г., след възражение по чл.415 ГПК.
Вземанията произтичат от предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит от 19.09.2008г. Със същия ( чл.
10.ал.2 ) е уговорено тя да настъпи автоматично при продължила повече от 60 дни забава на кредитополучателя за плащане на задължение по договора. Няма спор, че от юни 2015г. В.
З. е спрял да обслужва кредита ( така в.л. С.), както и че най –късно на 07.12.2018г. е валидно уведомен за изявлението на банката за предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Противно на доводите на въззивниците, заповедно производство срещу тях е проведено и е приключило със заповед за изпълнение. Същата не подлежи на обжалване, а с определението на СГС по ч.гр.д.№ 5403/2019г. е отменено единствено незабавното й изпълнение. Или съответните предпоставки на чл. 415 ГПК са налице, поради което предявената по реда на чл.422 ГПК установителна искова претенция е допустима.
Настъпилата след подаване на заявлението от 26.10.2018г. предсрочната изискуемост чрез обявяването й на длъжника следва да бъде взета предвид при преценка основателността на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК , съгласно даденото в т.9 на ТР № 4/18.06.2014г. разрешение.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, става изискуемо не с проявлението на факта на неплащането, а след като банката се позове на този факт, упражнявайки правото си да направи кредита предсрочно изискуем и доведе изявлението си до знанието на длъжника. Или уговорената в процесния договор за кредит предсрочна изискуемост не е настъпила автоматично на 60 тия ден след падежа на вноската за месец юни 2015г., а когато е обявена на длъжника. От представените по делото доказателства се установява, че изявлението на банката, с което упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем – писмо с изх.№ от 02.05.2018г., е връчено надлежно на кредитополучателя на постоянния му адрес, който съвпада с посочения за кореспонденция в договора, на 22.10.2018г. , а на настоящия му адрес – на 07.12.2018г.
Началният момент на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл са дадените по реда на чл. 290 ГПК разрешения в решения No 345 от 12.11.2012 г. по гр. д.
No 481/2012 г. на III г.о. на ВКС; решение No 58 от 15.04.2009 г. по т. д. No 584/2008 г. на II т. о., решение No 130 от 27.10.2009 г. по т. д. No 139/2009 г. на I т. о., решение No 23 от 2
24.03.2015 г. по т. д. No 1717/2013 г. на I т. о. и решение No 40 от 17.06.2015 г. по т. д. No 601/2014 г. на I т. о., ВКС, които се споделят от настоящия състав. Приложено за казуса това означава, че срокът не е пропуснат - изискуемостта на целия дълг (в хипотеза на предсрочна изискуемост) е настъпила на 22.10.2018г. или на 07.12.2018г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е издадена такава срещу кредитополучателя, е от 20.12.2018г. Ето защо поръчителите отговарят спрямо банката за изпълнение на предсрочно изискуемите вземания.
Пред настоящата инстанция няма спор за размера на вземанията, който е установен безпротиворечиво от заключението на в.л. С.. Към 26.10.2018г. вземанията на банката за главница, договорни лихви и наказателни лихви са в размерите по заповедта за изпълнение, а определянето им към по –късна дата (тази, на която е обявена предсрочната изискуемост на длъжника) би завишило вземанията за лихви, което не ползва жалбоподателите.
Оплакванията за недействителност на договора по чл. 14, ал. 1 вр.с чл. 7, т.4-14 от ЗПК /отм./ са бланкетно и произволно заявени. Не се сочат конкретни нарушения на закона или необоснованост при формиране на изводите на първоинстанционния съд по възражението по чл. 14 ЗПК / отм./ Процесният договор отговаря на всички изисквания на чл. 7, т.4-14 ЗПК / отм/ по изложените от първата инстанция съображения, които въззивният съд споделя. На основание чл. 272 ГПК препраща към съответните мотиви на обжалваното решение.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира оплакванията по жалбата за неоснователни и като достига до еднакви крайни изводи с тези на първата инстанция, следва да потвърди обжалваното решение.
При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 160 лева с ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно – възнаграждението е по минимума по НМРАВ с включен ДДС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СОС, ТО, І-ви състав от 27.07.2020г. по т.д.№ 204/2019г.
ОСЪЖДА Г. Г. З. ЕГН ********** и А. К. И. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес адв. Д.П., гр.Своге, ул. Цар Симеон № 29, да платят поравно на „Централна кооперативна банка“ АД , гр.София, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в размер на 2160 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3