Решение № 49 от 16.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Стара Загора, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500440 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 247, ал. 1, предл. 2 и 4 от ГПК /2008 г/, във връзка с чл.273 от ГПК.

По делото е постъпила писмена молба с вх. № 15466/07.12.2023г. от адвокат В. Д. А., член на АК - Стара Загора, личен № 1900053060 в Единния регистър на адвокатите в Република България, с адрес на кантората: гр. С.З., ***, в качеството на пълномощник на А. К. Р. от гр. С.З., ***, ЕГН ********** с правно основание: чл. 247 ГПК - за поправка на очевидна фактическа грешка в решение и чл. 250 ГПК - за допълване на Решение.

Молителките твърдят в молбата си, че в Решение с № 370/16.11.2023 г., постановено по в.гр. дело с № 440/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора, е допусната очевидна фактическа грешка, изразяващи се в следното:

В мотивите на решението си съдът е стигал до извода, че следва да бъде намален заветът, извършен по отношение на А. К. Р., и възстановена запазената част на П. Т. П. от земеделските земи, включени в този завет, в размера на 1/4 идеална част. В диспозитива на решението обаче съдът погрешно е посочил паричната стойност на тази 1/4 идеална част от земеделските земи.

Съдът вероятно механично е пренесъл в диспозитива на решението си изчислената стойност на 1/4 от цялата наследствена маса към *** г. в размер на 27364 лв. Следва обаче да се има предвид, че предявените от П. Т. П. против Т. З. М. и М. Х. Д. искове за възстановяване на запазена част от 1 наследството Т.П.Р., б.ж. на С.З., починал на *** г., чрез намаляване на направените в тяхна полза завети със саморъчно завещание, съставено на 10.08.2018 г. в гр. С.З., са отхвърлени като неоснователни. Поради това стойността на тези имоти не може да бъде включвана в стойността на имотите, от които се възстановява запазената част на П. Т. П..

Правилно съдът е приел, че следва да бъде възстановена запазената част на П. Т. П. само върху земеделските земи, включени в завета на А. К. Р..

Видно от допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза, на което съдът се позовава на л.13 от решението си, към датата на откриване на наследството - *** г., пазарната стойност на 68,413 дка ниви е 53067 лв.

Следователно стойностното изражение на 1/4 идеална част от земеделските земи, включени в завета на А. К. Р., е 13266,75 лв. Именно това е стойността, с която следва да бъде възстановена запазената част на П. Т. П..

Предвид изложеното, молят да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо изписаното в диспозитива на решението "27364,00 лв. /двадесет и седем хиляди и триста шестдесет и четири лева/" се чете "13266,75 лв. /тринадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/".

2. Решение № 370/16.11.2023 г., постановено по гр. дело № 440/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора, е непълно, като тази непълнота се изразява в следното:

В решението липсва диспозитив, изразяващ волята на съда за начина, по който следва да се изърши възстановяването на запазената част на П. Т. П. от земеделските земи, включени в завета на А. К. Р.. Съдът е отменил решение № 901 от 26.10.2022 год., постановено по гр.д. с № 5784 по описа за 2021 г. на Районен съд Стара Загора в частта, в която първоинстанционният съд е определил конкретните имоти, с които се допълва запазената част на П. Т. П., но вместо него не е постановил изричен диспозитив кои конкретно от завещаните на А. К. Р. земеделски земи се предоставят на П. Т. П..

За задължението на съда да постанови такъв диспозитив ВКС се е произнесъл в решение с № 209 от 29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г., II г. о., ГК, в което се казва следното: „В диспозитива на съда следва да намери отражение формираната воля с каква сума се намалява всяко от извършените от всеки от наследодателите безвъзмездни разпореждания - завет/и и/или дарение/я и каква е правната последица от това - отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т. е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към моментна на намаляването.". Същото разбиране е намерило отражение и в решение с № 736 от 05.10.1994 г. по гр.

2 д. № 593/1994 г., I г. о.; определение № 65 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7175/2014 г., II г. о., ГК; определение № 68 от 17.02.2015 год. г. на ВКС по гр. д. № 138/2015 г., II г. о., ГК/. Решаващият съд следва да извърши преценка за възстановяване на запазената част съобразно хипотезите на чл.36 от ЗН, формираната воля за което отново се отразява в диспозитива /в този смисъл е решение № 34 от 26.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 6256/2014 г., II г. о., ГК/.

Молят при произнасянето на съда да се има предвид, че общият принцип, на който е основана уредбата на възстановяването на запазена част от наследството в чл.32-36 ЗН, е получаването в натура на запазената част от наследството, съответно - задържане в натура на разполагаемата част, като целта на тези текстове е да се избегне извършването на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична продан на имота. В същия смисъл е последователната практика на ВКС, отразена в решение № 104/24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871/2014 г. на I г.о. на ВКС; решение № 14/14.02.2019 г. по гр.д.№ 953/2018 г., I г.о. на ВКС; решение № 57/07.05.2014 г. по гр.д.№ 5702/2013 г. на I г.о. на ВКС, решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д.

№ 221/2010 г. на I г.о. на ВКС, решение № 157/05.06.2020 г. по гр.д.№ 748/2019 г., II г.о. на ВКС, определение № 31 от 27.01.2021 г. по гр. д. № 3496Д020 г. на I г.о. на ВКС и др.

В случая на доверителката й е завещан не един, а множество имоти, някои от които може и трябва да бъдат отделени и върнати в натура на П. Т.

П. при спазване на разпоредбите на чл.34 и 36 ЗН. Евентуалното неравенството следва да бъде уравнено с пари.

Поради това, молят да се допълни Решение с № 370/16.11.2023 г., постановено по в.гр. дело № 440/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора, като съдът посочи конкретните земеделски земи, които се предоставят на П. Т. П. за допълване на запазената му част от наследството Т.П.Р., б.ж. на С.З., починал на *** г.

Категорично не са съгласни с мотивите на съда, с които се отказва да бъде зачетен направеният от нас избор по чл.34, изр.1 от ЗН, който е задължителен за съда, но поради липсата на диспозитив за конкретните имоти, в момента не са в състояние да упражнят и правото си да подадат касационна жалба, тъй като на практика липсва решение на съда, което да обжалват.

Настоящата подават с препис.

Молят на основание чл.247 от ГПК, въззивният съд да допусне в тази връзка поправка на ОФГ съобразно изложените в писмената им молба подробни съображения и доводи, изложени от въззиваемата и пълномощникът й адв. В. Д., ведно със законните последици от това.

Подробни съображения са изложени в писмената молба на въззиваемата и пълномощника й адв. В. Д. А..

3

По делото е постъпил писмен отговор от П. Т. П. от гр. С.З. действащ, чрез процесуален представител - адв. Й. П. от АК Стара Загора по молбата подадена от адв. В. А. от АК Стара Загора - пълномощник на А. К. Р. подадена на основание чл. 247 ГПК и чл. 250 от ГПК по Решение с № 370/16.11.2023г. постановено по в.гр.д.№ 440 за 2023 г. по описа на ОС Стара Загора, като считат че същата молба се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение. Подробни съображения в тази насока са изложени в същия писмен отговор на ищеца П. Т. П..

По направеното искане за поправката на ОФГ, въззивният съд възприе следното:

Съдът констатира, че в постановеното от него въззивно Решение с № 370/16.11.2023 г., постановено по в.гр. дело № 440/2023 г. по описа на ОС Стара Загора е НАМАЛИЛ на основание чл.30 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Т.П.Р., починал на ***г., направено със саморъчно завещание от 10.08.2018 год., обявено на датата 28.06.2021г. от Нотариус С.Ч. с рег. номер 381 на НК и район на действие - РС - Стара Загора, вписано във Вх.рег. под № 7766, том IV, акт номер № 145 от 15.07.2021г. по описа на Служба по вписванията - Стара Загора, в полза на съпругата му А. К. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., ***, в размер на 1/4 идеална част от завещаното имущество- представляваща левовата равностойност на сумата от 27364,00 лв. /двадесет и седем хиляди и триста шестдесет и четири лева/, по отношение на всички земеделски земи и имоти, завещани на съпругата му А. К. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. С.З., ***, със същото саморъчно завещание от 10.08.2018 год. и съответно е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на П. Т. П., ЕГН: **********, с адрес гр.

С.З., *** от наследството на Т.П.Р., починал на ***г., в размер на 1/4 идеална част от завещаното имущество на А. К. Р. , ЕГН: **********, от наследството на Т.П.Р., починал на ***г., представляваща левовата равностойност на сумата от 27364,00 лв. /двадесет и седем хиляди и триста шестдесет и четири лева/, по отношение на всички земеделски земи и имоти, завещани от завещаното имущество на А. К. Р., ЕГН:

**********, с адрес гр. С.З., ***, със същото саморъчно завещание от 10.08.2018 год..

Също така съдът е ПОТВЪРДИЛ решение под № 901 от 26.10.2022 год., постановено по гр.д. с № 5784 по описа за 2021 г. на Районен съд Стара Загора, в останалата му част.

Съдът е ПОТВЪРДИЛ изцяло и Решение под № 261 от 03.04.2023г., постановено по гр.д. с № 5784/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Молителките считат, че, съдът правилно е уважил иска от П. Т. срещу А. Т. за възстановяването на запазена част в размер на 1/4 ид.ч., но 4 неправилно е изчислил сумата в пари. Твърдят, че полагащата им се 1/4 ид.ч от зем.земи трябва да бъде в парична стойност 13 266.75 лв., вместо постановената 27 364.00 лв. и молят съда да поправи тази очевидна фактическа грешка.

Становището на въззивният съд е следното:

Настоящата инстанция счита, че това не представлява очевидна фактическа грешка, а се явява именно правилно решение на съда. Съдът изцяло се е съобразил с повелителните и императивни норми на закона за определяне на цялата наследствената маса към деня на смъртта на наследодателя. Цялото наследство на починалият е включено съответно в наследствената маса и е оценено от вещо лице, съгласно приложената първоначална и допълнителна експертиза. Съдът правилно се е съобразил и с оценката на експертизата, като във въззивното решение съдът е изложил и подробни и обосновани мотиви защо възприема допълнителното заключение на вещото лице.

Тъй като на ищеца П. Т. се възстановява и полага 1/4 ид.ч. от цялата наследствена маса, съдът правилно е изчислил и сумата от 27 364.00 лева от цялата наследствена маса и попълва дела им от завета на А. К. Р., а именно от зем.земи. В тази насока съдът счита, че решението е правилно и това не представлява очевидна фактическа грешка.

В тази насока въззивният съдебен състав счита, че първостепенният съд е трябвало да определи правилно стойността на полагащата му се по закон 1/4 ид.ч. от наследството на баща му, съгласно и приложеното становище и допълнителното заключение на вещото лице. Въззивният съд счита, че следва да даде вяра и да кредитира с доверието си допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза, изпълнена от вещото лице инж. С.Д.Г. /на листи 176-177 от първоинст. дело/, тъй като същото е най-актуално и отговаря в цялост и пълнота на поставените от съда задачи, който съд също е кредитирал с доверие и е изградил изводите си на това заключение.