Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 04.08.2011, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 54/2011
Вид
Решение № 47
Подписан
04.08.2011
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

04.08.2011г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ІІІ състав на втори август 2011 година В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар М.К. разгледа докладваното от

Председателя

Търговско дело № 54 по описа на съда за 2011г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Делото е образувано по подадена от Р.С.П. от гр.П. в качеството му на управител на „П-Т” ЕООД ЕИК хххххх гр.П. молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Молителят твърди, че основната дейност, извършвана от дружеството след регистрацията му, е била транспорт в страната и чужбина, във връзка с която на 29.08.2008г. сключил Договор за финансов лизинг с „У.” АД гр.София, по силата на който му бил предоставен посочения товарен автомобил и ремарке. Твърди, че от м.декември 2009г. не извършва транспортна дейност, тъй като поради липса на средства лизинговото имущество било останало след пореден курс в Испания. От 2010г. основната дейност на дружеството била отглеждане на пилета, която дружеството преустановило през м.октомври 2010г., поради нерентабилност. Твърди се, че дружеството има незаплатени данъчни задължения-ДДС и корпоративен данък за 2010г. в размер на 21 356.83лв.; както и дължими, но незаплатени задължения към лизингодателя по посочения лизингов договор в размер на 75 313.84лв., които задължения не е заплащал поради липса на средства.

Позовавайки се на твърденията, че от м.октомври 2010г. дружеството не извършва никаква търговска дейност, няма доходи, спряло е и всички плащания, и тъй като не притежава дълготрайни или краткотрайни материални активи, с които да разплати задълженията си, молителят заявява, че е изпаднал в неплатежоспособност, в условията на евентуалност- свръхзадълженост, поради което и моли съда да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелността му, да обяви дружеството в несъстоятелност и да постанови прекратяване на дейността му. В с.з. процесуалният му представител поддържа молбата, като сочи, че началната дата на несъстоятелността е датата 01.11.2010г.

Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ и допълнителната такава, прие за установено от фактическа страна следното:

Молителят е от кръга на лицата по чл.625 ал.1 от ТЗ, към молбата и допълнително са представени изискуемите от закона писмени доказателства по чл.628 ал.1 т.1, 2 и 3 от ТЗ, както и тези по чл.628 ал.3 от ТЗ във вр. с чл.78 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Дружеството е регистрирано като търговец по ф.д.№ 294/2006г., по описа на ТОС, пререгистрирано в Търговския регистър на 13.06.2008г. - с адрес на управление в гр.П., като основна икономическа дейност е посочена дейност товарен автомобилен транспорт. Във връзка с тази дейност дружеството има сключени договори с различни доставчици и купувачи, както и договор за лизинг от 29.08.2008г.

Макар в молбата си и в приложения списък на кредитори по чл.628 ал.1 т.3 от ТЗ/ молителят да твърди, че има задължения само към посочените в нея двама кредитори, видно от неоспореното и прието по делото заключение на назначената СИЕ дружеството е останало задължено към доставчици, към лизингодатели и НАП, като общият размер на задълженията на молителя към датата на изготвяне на заключението на вещото лице са в размер на общо 138 887.95лв., от които задължения към доставчици в размер на 30252.07лв.; лизингови задължения- 75 313.00лв., задължения към персонала- 3 124.10лв., данъчни задължения за 2010г.- 30 198.78лв. вещото лице изрично е отбелязало, че макар по приложената от самия длъжник справка задълженията му към лизингодателя по посочения лизингов договор да са в размер от 75313.00лв. /за м.ноември и декември 2009г.- 4711лв.; за 2010г.- 48142.56лв.; 01.01.-05.2011г.- 20059.40лв. и задължения за застраховка и данък МПС- 600.00лв./, то по счетоводни данни сумата не е отразена в този размер- водят се задължения в размер на 43 000лв., молителят не е начислил съответно- не е внесъл дължимия данък върху дивидента от 111 000лв., разпределен на едноличния собственик. В тази връзка вещото лице е констатирало въз основа на представените му 3 бр. протоколи, всички от 09.02.2010г., удостоверяващи решения на едноличния собственик на капитала за разпределение на печалбата от финансовите 2006, 2007 и 2008г., както и разходни ордери от същата дата за изплащане на дивидентите към собственика, че посочените първични документи са осчетоводени едва през 2011г., дължимият данък не е начислен и съответно не е внесен от едноличния собственик. Констатациите на вещото лице, както в първоначалното така и в допълнителното заключение са, че счетоводството на молителя е нередовно водено, че няма съответствие между съответните оборотни ведомости, счетоводни регистри и съставяните от молителя счетоводни баланси. Поради липсата на извършени инвентаризации не може да бъде направен категоричен извод относно наличните активи на дружеството. От представените писмени доказателства- справка от АВп-имотен регистър и представения нот.акт № 200/2008г. /л.45-48/ по партидата на дружеството е вписан недв.имот- 1/2ид.ч. от нива с площ от 3,497дка в землището на гр.П..

Тази стопанска операция по придобиване на ДМА в дружеството не е намира счетоводно отражение и в регистрите този актив не е записан като наличен. Видно от справката в Търговския регистър и представената там документация дружеството-молител е универсален правоприемник на активите и пасивите на ЕТ”П.В.”, водени по баланса на ЕТ в размер на 3000лв. Няма данни за вида на посочените активи, както и не са налице данни посочената търговска сделка да е намерила счетоводно отражение при длъжника. По баланса на дружеството към 30.06.2011г. се водят 53 000лв. ДМА, от които 47 000лв.- транспортни средства, по всяка вероятност лизинговия камион, за който молителят твърди, че е останал в Испания, макар да няма писмени доказателства за това; Останалите 6 000лв.- както сочи в.л. са вентилатори, които съгласно представените на в.л. протоколи за бракуване – са бракувани от собственика. При приключване на 2010г. е имало неосчетоводени банкови документи, които са осчетоводени в последствие, което според вещото лице е причината за наличието на различие при счетоводните записвания на молителя.

Стойността на имущество на дружеството по представения от длъжника към молбата му счетоводен баланс към 31.12.2010г. е на обща стойност 173000лв., от които ДМА- 47 000лв., и краткотрайни активи – 120 000лв., от които материални запаси-2000лв., вземания от клиенти и доставчици- 63000лв., парични средства- 47000лв. Съгласно заключението на в.л. /това е твърдението и на молителя/ през 2011г. дружеството не е извършвало никаква дейност; посочените парични средства не са налични, вземанията от клиенти- са в размер на 5 303.39лв. Т.е. очевидно е, че задълженията на дружеството са надвишавали краткотрайните му активи, като се има предвид и характера на тези краткотрайни активи, което е довело до невъзможността на търговеца да погасява задълженията си.

Видно от допълнителното заключение на вещото лице към 30.06.2011г. предприятието-длъжник е в нестабилно финансово състояние, всички показатели за ликвидност са под единица, което означава, че дружеството не разполага с достатъчно краткотрайни активи, които да обезпечат текущите задължения към този момент.

Динамичният анализ на незабавната и абсолютната ликвидност сочи стойности в нормални граници, което се дължи на водените в касата на дружеството парични средства в размер на 47000лв. Ако тези средства са налични, те биха били достатъчни за обезпечение само на част от задълженията на длъжника. Макар обаче да не са отписани от счетоводните регистри /поради непредставянето на съответните разходооправдателни документи/ - същите не са налични.

Съгласно заключението на вещото лице дружеството има необслужени публични задължения с падеж 14.11.2010г. и необслужвани търговски задължения към лизингодателя „У.” АД за периода 11.2009г-05.2011г., като плащанията по търговските сделки са спрени през ноември 2009г., а публичните през ноември 2010г. Дружеството не осъществява дейност от октомври 2010г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че молителят – търговско дружество с ограничена отговорност е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, каквито безспорно са тези, посочени в списъка на кредиторите, изготвен от молителя на осн.чл.ал.1 т.3, така и в заключението на в.л./- при презупцията на чл.608 ал.2 от ТЗ. По делото липсват доказателства, че неизпълнението на задълженията на длъжника се дължи на временни затруднения или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, по смисъла на чл.631 от ТЗ. Съгласно правната теория и трайно установената практика, в производството по несъстоятелност определянето на възможността на длъжника да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите му, не се обвързва с наличните дълготрайни активи, тъй като разпродажбата им е осребрителен способ и то проявим в една обявена несъстоятелност /в този смисъл са и решения № 284/23.06.98г. на ВКС, решение на ВС № 744/06.05.97г. по гр.д.№ 1424/1996г. и др./.

В тази връзка следва да се посочи, че това състояние на длъжника е трайно и необратимо, като посоченото от вещото лице обстоятелство относно неправилно осчетоводяване, неправилни счетоводни записвания и отразявания би следвало да бъде предмет на съответна данъчна проверка и при констатирани нарушения – санкция. Това не променя обаче установеното в процеса, че длъжникът не просто е спрял плащанията по своите задължения, а че е в невъзможност да ги погаси с наличните си краткотрайни активи.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника поради изпадането му в неплатежоспособност, с начална дата 10.02.2010г., поради следните съображения: Макар в представените оборотни ведомости от 01.01.2011г. да е посочено, че дружеството разполага с налични парични средства в брой в размер на 111 034,93лв., в допълнителното си заключение в.л. посочва, че при повторната проверка са му предоставени протоколи от решенията на едноличния собственик от 09.02.2010г. за разпределяне на дивиденти от печалбите за 2006, 2007 и 2008г., както и разходни ордери от същата дата за изплащане на дивидентите в горепосочения размер към собственика. Правилно или не е станало това изплащане, начислен ли е дължимия данък, съответно-внесен ли е той, не е предмет на настоящото производство. Съгласно заключението на вещото лице предвид факта, че дружеството е предпочело да изплати дивиденти на едноличния собственик вместо да погаси формираните публични и търговски задължения, същото е изпаднало в състояние да не може да погасява задълженията си. За да изпадне в неплатежоспособност едно дружество не е достатъчен простия факт на спиране на плащанията, а изпадането му в невъзможност да погасява своите задължения. Ето защо и частичните плащания, било то и по заплащане на публични задължения /че такова заплащане е имало се установява и от отразеното от вещото лице, че падежа на данъчните задължения в размер на около 3000.00лв. е 14.11.2010г. - очевидно останалите данъчни задължения са плащани редовно/ на дружеството след тази дата, според съда не обосновават извод за определяне на началната дата на неплатежоспособност към една по-късна дата, а именно датата на спиране на плащанията и по данъчните задължения- 01.11.2010г./ 14.11.2010г.

С тегленето на аванси /съгласно заключението на в.л. и представените счетоводни документи/, съответно с изплащането на посочените дивиденти, очевидно едноличният собственик сам се е поставил в невъзможност на погасява задълженията на търговското дружество по търговските сделки, чието плащане е спряло според неоспореното заключение на вещото лице в края на 2009г.