Решение № 47 от 31.10.2022, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Д., 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20225410200023 по описа за 2022 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателно постановление № 599747-F613104/13.09.2021г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че НП е необосновано със събраните доказателства, незаконосъобразно с приложените разпоредби от закона и противоречи на актуалната практика на съда по аналогични казуси /Решение № 492 от 09.03.2021 г. по АНД № 3334/2020 г. на АС -Пловдив, Решение № 1327/22.07.2020 г. на АС- Пловдив и др./. Твърди, че фактическата обстановка е следната: При извършена оперативна проверка в търговски обект за дрехи магазин втора употреба, стопанисван от жалбоподателя е установено, че за извършена продажба на проверяващия орган по приходите, заплатена в брой от Б. Д., преди легитимация, на 1 бр. яке за сумата от 10.00 лв., е издаден ФКБ от функциониращото в обекта ФУ, който обаче не съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Счита, че смисълът на цитираната норма е да посочи изчерпателно реквизитите, които всеки ФКБ следва да съдържа, сред които несъмнено е и видът на стоката, т. нар.

1

„департамент“. Този реквизит в случая също се съдържа в касова бележка, но е неправилно отразена групата /департамента/, но въпреки това, е отразена именно реалната стойност на закупената стока, поради което отразяването на департамента по никакъв начин не засяга интересите на фиска. Относно отразеното в НП, че санкционираното нарушение е извършено за първи път и не е довело до неотразяване на приходи, следва да се вземе предвид TP № 1 от 12.12.2007 г. на ОС на НК във ВКС по т.н. дело № 1/2007 г., че преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на спора по делото. Счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН като действително в ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен случай“, поради което приложение намира дефиницията, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК /доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на Наказателния кодекс/. Настоящият случай е именно маловажен, т.к. деянието разкрива ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Това е така, защото нарушението се явява първо за ЕТ, няма доказателства за извършено друго нарушение от тяхна страна на ЗДДС или друг нормативен акт по прилагането му, липсват доказателства за настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредоносни последици, които да са резултат от това нарушение. Твърди, че с процесния ФКБ е отразен приход, покупката на стоката е реално осъществена на действителната й стойност, а самата продажна цена -10.00 лв. е незначителна, поради което липсват отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. Освен това тази неточност, установена във ФУ, е отстранена още на следващия ден, което е още едно смекчаващо вината обстоятелство, което следва да бъде взето под внимание от 2 административнонаказващия орган при преценка дали да издаде НП или предупреждение като излага съображения.

В о.с.з. за жалбоподателят Ан. Ст. поддържа жалбата и моли да се отмени НП като излага подробни съображения в писмени бележки.

В о.с.з. за въззиваемият юрисконсулт И. Д. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, респективно процесното НП като правилно и законосъобразно като излага подробни съображения в писмени бележки.

Моли съда да им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РП-Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН във вр. с чл.28 ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Д., на длъжност „старши инспектор“ в ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“, Ю. Д., на длъжност „инспектор по приходите“ към Дирекция „Фискален контрол“ в НАП и Н. П., на длъжност „инспектор по приходите“ към ЦУ на НАП се установява, че на 06.04.2021г. свидетелите Д. и Д., извършили проверка на търговски обект „магазин за дрехи втора употреба“, находящ се в гр. Д., ул. Р. *, стопанисван от ЕТ „Ан. Ст.-САС 7*“, със седалище и адрес на управление: гр. Д.. Свидетеля Д. извършил контролна покупка на яке на стойност 10.00 лв. Свидетелката Ю., която работила в обекта по време на проверката като продавач издала фискален бон за 10.00 лева, в който е бил отразен код „ДП 01“ за вида на стоката, но липсвал задължителен реквизит, съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, тъй като липсвало отбелязване на точния вид стока.

Фискалния бон съдържал отбелязване „ДП 01“.

След проверката свид. Ю. уведомила техническото лице, което

3 обслужвало касовия апарат и грешката била отстранена, обадила се е на свид.

Ст. – снаха на Ан. Ст., която е упълномощено лице от него и движела необходимите неща, в т.ч. и документи за проверявания обект. В магазина се ползвали четири кода за продаваните артикули, като този код 01 се ползвал за дрехи и е бил избран за извършената продажба.

За извършената проверка на 06.04.2021г. в обект - магазин за дрехи, находящ се в гр. Д., ул. Р. № *, стопанисван от ЕТ „Ан. Ст. - САС 7*“, с ЕИК:*********, представляван от Ан. Ст. Ст., свидетелите Б. Д. и Ю. Д. съставили Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0081095.

Свидетеля Б. Д., на длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, в присъствието на Ю. Д. и Н. П. съставил АУАН №

F613104/24.05.2021г. на ЕТ „Ан. Ст. – САС 7*“ с ЕИК: *********, представляван от Ан. Ст. Ст., за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.4 от ЗДДС.

Издадено е

Наказателно постановление

№ 599747F613104/13.09.2021г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП- Ж. Н. М.- упълномощена със заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г., въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F613104/24.05.2021г., с което е наложил на жалбоподателят за това, че при извършена проверка на 06.04.2021г. на търговски обект магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр. Д., ул. Р. № *, стопанисван от „Ан. Ст. - САС 7*“ ЕТ, с ЕИК: ********* е установено, че за извършена продажба на органите по приходите, заплатена в брой от Б. С. Д. - орган по приходите на С. Ю. /продавач/, преди легитимацията на 1 бр. яке за сумата от 10.00 лева е издаден фискален касов бон № 0002146 от 06.04.2021г., на стойност 10.00 лева от наличното в обекта ФУ модел DATECS DP 35 с ИН на ФУ DT 406107 и ИН на ФП 02406107, собственост на „Ан. Ст. - САС 7*" ЕТ, с ЕИК: *********, който не съдържа задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. За покупката на един брой яке за сумата от 10.00 лева е издаден фискален касов бон № 002146 от 06.04 2021г., който съдържа реквизит, като вид на стоката „ДП 01" и стойност 4 на заплатената сума – 10.00 лева. В гореописания фискален бон липсват задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. Фискалното устройство поддържа функцията за регистриране на продажби по видове и количество стоки. Нарушението е извършено от търговски обект -магазин за дрехи втора употреба, стопанисван от ЕТ „Ан.

Ст. - САС 7*“, с ЕИК: *********, находящ се в гр. Д., ул. Р. № *.

Нарушението е извършено на 06.04.2021г. Нарушен е начинът за издаването на фискални касови бележки от фискално устройство, касаещ задължителните реквизити, които трябва да съдържат същите. Нарушението е констатирано при извършена проверка на 06.04.2021г. и документирано на 06.04.2021г. с Протокол cep. АА № 0081095/06.04.2021г. /Обр. Кд-184/. Нарушението не води до не отразяване на приходи. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС. Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: Протокол сер. АА № 0081095/06.04.2021г., ведно с доказателствата към него. Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх. № 70-00-5605/26.05.2021 г., което е разгледано по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно. За да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното и на основание чл.53, ал.2 във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.З, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания н а ЕТ „Ан. Ст. – САС 7*“с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., обл. Смолян, ул. Цв. З. № *, представлявано от Ан. Ст. Ст., с ЕГН ********** му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.

По делото са представени опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката от 06.04.2021г.; фискален бон на стойност 10.00 лв. и дневен отчет от 06.04.2021г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. Д., Ю. Д. и Н. П. - служители в Главна дирекция „Фискален контрол“, отдел 5

„Оперативни дейности“ към ЦУ на НАП- София и на свидетелката Ст. Ст., които съдът приема изцяло за обективни, тъй като са еднопосочни и непротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

АУАН и НП съответстват на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение.

В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя е извършил вмененото в наказателното постановление нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, въвежда задължителните реквизити, които следва да съдържа фискалната касова бележка. В т. 7 от същата е отразено, че касовата бележка следва да съдържа наименованието на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Безспорно се установи по делото, че в издадената в търговския обект на жалбоподателя фискална касова бележка не са се съдържали точно тези реквизити, като по този начин не е била спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В тази насока, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели Д. и Д., които имат ясен спомен за проверката и излагат последователни, логични и взаимно допълващи се показания, които безусловно се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не на последно място и самия жалбоподател не ги оспорва.