Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 445 от 23.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3758/2025
Вид
Решение № 445
Подписан
23.02.2026
В сила
17.03.2026
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Бургас, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120103758 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ......................, седалище и адрес на управление:

........................................, представлявано от пълномощника юк Р. Т. С., срещу Е. М. Д., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ..........................................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца, за сумата 149.83 лв. /сто четиридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ - главница, включваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 16.08.2024г. до 15.10.2024г. за обект на потребление, находящ се на адрес: ..................................., ИТН: ........................., сумата от а 7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 05.10.2024г. до 27.02.2025г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1500/2025 г. по описа на Бургаски районен съд.

Ищецът посочва, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с ИТН ........................., находящ се в ..................................., с клиентски номер **********. За отчетния период са издадени 2 фактури за доставената енергия, които са останали незаплатени на падежа, посочен във всяка отделна фактура. Сочи се, че между страните съществува облигационно отношение, свързано с продажбата на електрическа енергия при публично известни общи условия, по които продавачът е изпълнил задължението си за доставка на енергия за процесния обект. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се 1 оспорват като неоснователни. Твърди се, че от представените доказателства не се установява съществуването на облигационна връзка, като няма данни ответникът да е носител на вещно право на собственост или ползване на процесния имот. Оспорва се още и потреблението на посоченото количество електроенергия, като се оспорват отразените във фактурите обстоятелства. Затова се иска отхвърляне на претенциите.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1500 / 2025 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 778/06.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 Г П К , за сумата от 149.83лв. – главница и 7.50лв. - лихва, предмет на настоящото производство, който настоящият състав намира за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 13 от действащите в процесния период общи условия /одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г./ ищецът е длъжен да снабдява с електиречска енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа. В случая няма спор, че процесният обект находящ се в ......................................, е бил присъединен към мрежата и за ищцовото дружество е възникнало задължение за доставка на ел.енергия.

Според установеното в чл. 1, т.4 от общите условия потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Следователно собственикът, респ. ползвател на обекта се явява клиент и потребител на енергия, към когото ищецът е длъжен да достави съответното количество електрическа енергия. Предвид направеното оспорване съществуването на облигационна връзка между страните и на качеството на ответника на потребител, по делото е представен нотариален акт за покупко-продажба от 2006г. и удостоверение за наследници, както и декларация по чл. 14 ЗМДТ, от които може да се направи извод, че ответникът се легитимира като собственик на обекта по наследство от своята майка. При тези факти следва да се приеме, че между страните е налице облигационно правоотношение, по което снабдителят, по смисъла на чл. 98а от закон за енергетиката, е доставял електрическа енергия на потребителя, по цени определени от ДКЕВР, съобразно публично известни общи условия, като ответникът отговаря за заплащане на цената на предоставените услуги.

За установяване задълженията по делото е представена фактура за консумирана електрическа енергия и разпределение на същата, за процесния обект с ИТН ........................., с клиентски номер **********, от които несъмнено се установява количеството потребена енергия и начина на формиране на претенцията, съобразно установените цени. Затова следва да се приеме, че в процесния период 16.08.2024 г. до 15.10.2025 г. е доставена електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на стойност от общо 149.83 лв. Следователно главният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид направения извод за основателност на главната претенция, следва да бъде уважено и акцесорното искане за лихва за забава начислена върху главницата и претендирана от ищеца. Наличието на уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура представена по делото предполага, че с настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима покана. Затова на основание чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата, а именно от деня следващ падежа на фактурата до подаване на заявлението за издаване на заповед за 2 изпълнение. Съгласно нормата на чл. 162 ГПК съдът определи размера на дължимата лихва за забава на общо 7.50лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от дружеството-ищец разноски, а именно: сумата от 425 лв. – разноски в настоящото производство включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, както и сумата от 75 лв. – разноски по ч.гр.д. № 1500/2025 г. на БРС.

Всички посочени суми ще бъдат присъдени в тяхната равностойност в евро, съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. М. Д., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ..........................................., че в полза на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК......................, със седалище ..................................., съществува вземане в размер на сумата 76,61 евро - главница, включваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 16.08.2024г. до 15.10.2024г. за обект на потребление, находящ се на адрес: ..................................., ИТН ........................., както и сумата от 3,83 евро – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 05.10.2024г. до 27.02.2025г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1500/2025 г. по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА Е. М. Д., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес:

..........................................., да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК......................, със седалище ..................................., сумата от сумата от общо 217,30 евро, както и сумата от 38,35 евро – представляващи направените разноски по ч.гр.д. 1500/2025 г. по описа на Бургаски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3