Решение № 185 от 09.06.2009, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 183 гр.

Пловдив, 09.06.2009г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА

СВЕТЛАНА СТАНЕВА при секретаря М.А. и в присъствието на прокурора Росен Каменов като разгледа докладваното от чл.съдията Н. Куманова ВНОХД №

633 по описа за 2009 год. , за да се произнесе, взе предвид следното :

С Присъда № 127 от 09.03.2009 год. по НОХД №342/2003 год. Пловдивският районен съд, ІІІ н.с. е признал подсъдимия Л. Ф. Т. за виновен в извършване в извършване на две престъпления: по чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.255, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.2 от НК и по чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.256, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2 от НК, като го е осъдил на пет години лишаване от свобода за първото престъпление и съответно четири години лишаване от свобода за второто. При условията на чл.23, ал.1 от НК на подс. Т. е наложено едно общо най-тежко наказание от ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.46, б.”б” от ЗИН е постановено това наказание да се изтърпи ефективно при първоначален „ОБЩ” режим.

С присъдата подс.Л.Т. е бил признат за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението по чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.255, ал.1 от НК за периода 14.03.1999г.-10.08.1999г. като не е подал декларация изискваща се по силата на закон - заявление за регистрация по ЗДДС, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДДС, в резултат на което да са укрити данъчни задължения в особено големи размери за месеците март-август 1999г. – ДДС в общ размер на 132 654,36 лв. и е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

Със същата присъда изцяло са били уважени и предявените от Държавата, представлявана от Министъра на финансите спрямо подсъдимия Л.Т., граждански искове в размер от 242 494, 76 лева и съответно от 534 976,99 лв, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди от престъпленията, ведно със законна лихва от 31.03.2001г. и за двете деяния. На подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.

Против присъдата, в частта относно наложените наказания, е постъпил протест от РП-Пловдив, като се твърди, че в атакуваната част същата е незаконосъобразна и неправилна, поради неналагането на кумулативното наказание „глоба”, предвидено и за двете престъпления. Иска се, съдебният акт да се измени в тази част и да се увеличат наказанията наложени на подс.Л.Т. , като наред с наказанието лишаване от свобода се наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба” и за двете престъпления, като се приложат съответно и разпоредбите на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК .

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа подадения протест.

Против първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от юрк.М. М-, в качеството й на процесуален представител на Министъра на финансите, с оплакване за неправилност на съдебния акт в гражданската част, относно началната дата на присъждане на лихви върху уважения размер на гражданските искове. Иска се изменение на присъдата в тази част и уважаване на претенциите с присъждане на лихви от деня, следващ крайните дати за изпълнение на съответното публично задължение, конкретно посочени в молбата за конституиране и във въззивната жалба .

Недоволен от присъдата е останал и подсъдимия Л.Т., който чрез защитниците си, е обжалвал същата в осъдителната й наказателна и гражданска части, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост на присъдата, както и доводи за допуснати процесуални нарушения, както в хода на досъдебното производство, така и при постановяване на присъдата . Твърди се в жалбата, както и в допълнителната такава, че не са осъществени елементи от обективния и субективния състав на престъпленията. В този смисъл се иска от съда да постанови нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения и оправдан, както и да се отхвърлят изцяло предявените граждански искове. В съдебно заседание от страна на защитата се поддържа и довода за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства в хода на разследването, както и неточно формулиране на обвиненията, поради което се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл.

313 и чл. 314 НПК, намира следното:

Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.

Ф. Т. е италиански гражданин, но живее в гр.

Пловдив и е със статут на постоянно пребиваващ в България, ЕНЧ ***. Повече от десет години същият развивал стопанска дейност в Република България като съдружник и управител в няколко търговски дружества – местни юридически лица. Едно от тези дружества, в които подсъдимият Т. е мажоритарен собственик на капитала е “***” ООД гр. Пловдив. Това дружеството е регистрирано с Решение № 11345/20.11.1998г. по фирмено дело № 5135/98 г. с широк предмет на дейност, но основната дейност на дружеството била внос, производство, пакетиране и дистрибуция на печено кафе. Тази дейност била декларирана и при данъчната регистрация на “***” ООД, която станала в ДС “Тракия” при ТДД гр.

Пловдив на 02.12.1998г. Съдружници първоначално били подс. Л.Т., който притежавал 415 от общо 500 дяла, П. Д. с 50 дяла и свидетелят К. Я. – с 35 дяла. От учредяването на дружеството и през целия инкриминиран с обвинителния акт период, негов управител бил Л.Т.. С решение на ПОС от 22.03.1999г. са вписани промени - приемането на нов съдружник – св.А. М. със 70 дяла, които придобил от подсъдимия и напускането на съдружника П. Д., при което съотношението на дяловете било установено, както следва – 35 дяла за К.Я., 395 дяла за подс.

Л.Т. и за А.

М.

– 70 дяла. Това съотношение не било променено и при извършената деноминация на капитала с решение от 24.01.2000г.

Въз основа на заявление вх. № 169/10.08.1999г., девет месеца по-късно от датата на данъчна регистрация, с уведомително писмо № 169/24.08.1999г., дружеството “***” ООД било регистрирано по ЗДДС.

От началото на 1999г. до края на месец март 2001г. представляваното и управлявано от подс.Т. дружество “***” ООД, доставяло за нуждите си сурово кафе от три фирми - “***” ООД , “Интербис” ООД и “***” ООД, като основните доставки се осъществявали от последните две дружества

, които били търговски партньори на “***” ООД съответно-от месец януари 1999г. до месец март 2001г., и от месец август 1999г. до месец март 2001г. Доставките на сурово кафе се отразявали чрез съставяне на стокови разписки, подписани двустранно. Тези документи съдържали номер, дата, място на сделката, вид на стоката, количество, единична цена, обща стойност, предал, получател и МОЛ с тази особеност, че стойността била отразена във валута – щатски долари. В редките случаи, стойността се посочвала само с цифри, без да се споменава валутата, но при извършено сравнително изследване съдебно-счетоводната експертиза по делото установила, че стойностите отговарят на щатски долари. Съответните материално -отговорни лица, които подписвали разписките, приемали на склад описаното и доставено кафе в производствената база в с. Ц., обл. Пловдивска, където се извършвало печенето на суровото кафе и пакетирането му. Количествата, отразени в стоковите разписки се въвеждали и в компютърната база данни на магнитно-оптичен носител. В модул “товарене” на компютърната програма, стоковите разписки били описани подробно по дата, доставчик, вид и количество на доставено кафе. С въвеждането на данните в счетоводната програма били натоварени служители в офиса на дружеството, които работели на трудов договор, сключен с неговия управител Л.Т..

Реално доставките били приемани от свид. К. Я., който изпълнявал длъжността Началник на производствен цех в с. Ц. В това си качество Янков отговарял за доставките на сурово кафе и експедицията на печеното и пакетирано кафе, и сам поръчвал доставките в зависимост от производствените нужди и капацитета на работа на машините в цеха. В много случаи, той се разплащал за извършените доставки директно, като дължимата сума била предавана на доставчика и това се отразявало върху стоковата разписка. Реалните доставки обаче не били посочвани във фактурите, издавани от доставчика по повод на същите сделки. Те се съставяли в последствие, върху занижени стойности, които се осчетоводявали официално.

Полученото сурово кафе, било включвано веднага в цикъла печене, разфасоване и пакетиране, а готовата продукция се извозвала към склада в гр. Пловдив, бул.”***”, тъй като в производствената база в с. Ц. нямало условия за складиране нито на сурово, нито на изпечено и пакетирано кафе. В цеха работела производствена поточна линия, която включвала кантар, бункер, машина за печене на кафе марка “Петрончини”, зареждаща линия, склад за почистване, пакетажна машина. През месец септември 1999г. на базата била доставена и втора, по-мощна машина “Витория” за печене на кафе, чиито капацитет бил 288кг. на час. Последната била включена в производството и се използвала преимуществено, а при необходимост работели и двете машини. Работело се на пълен работен ден -8 часа в пет дни от седмицата, а в събота – на половин работен ден.

От цеха в с.Ц. произведеното и пакетирано кафе се експедирало след края на производствения цикъл към склада на дружеството на бул. “***” № ** в гр. Пловдив. За това се съставяли вътрешно-фирмени отчетни документи – първоначално разписки от кочани с наименование “Буоно ди косеня”, а след това приемо-предавателни протоколи с наименование “***” и “***”.

Документите се изготвяли в 2 екземпляра под индиго от свид. К. Я. и съответния шофьор, натоварен с експедицията и съдържали следните реквизити: дата, количество и вид кафе, рег. номер на МПС, името на шофьора и подпис на приелия стоката. Първият екземпляр постъпвал в офиса на дружеството чрез шофьора – експедитор, а вторият оставал в кочана, който се съхранявал в производствения цех в с. Цалапица, като по този начин се удостоверявало приемането и предаването на стоково-материални ценности между материално отговорни лица в дружеството. От склада заприходените количества кафе се предавали на дистрибутори на дружеството, които реализирали продукцията в търговски обекти и съставяли приемателен протокол. Дистрибуторите отчитали продажбите в офиса, а получените суми – лично на управителя Л.Т., като в отчета вписвали полученото кафе по видове и количество, реализираното кафе, сделки с разсрочено плащане, направени разходи по реализацията, като прилагали съответните документи за това. След приемането на отчетите и приходите, данните от отчетите и протоколите се въвеждали в компютърната база данни от служителите в офиса- свидетелите Т., Т., В. и Д., след което отчетите били унищожавани.

По този начин за

1999г. била извършена доставка по 538 бр. стокови разписки от “***” ООД, “Интербис” ООД и “***” ООД на общо 221 123.75 кг. сурово кафе.

За същата година към склада с 398 бр. разписки “***” и 222 приемо-предавателни протокола е било експедирано съотносимо количество от 183 848.3 кг. печено и пакетирано кафе при рандеман 83.14 %. По счетоводни данни не е установен остатък от експедираното кафе, тоест цялата готова продукция за 1999г. - 183 848.3 кг. на стойност 1 681 069.98 лв. била реализирана. За 2000г. в производствения цех в с. Цалапица по стокови разписки било доставено 712 051.37кг. сурово кафе, като с вътрешно-фирмени документи към склада е експедирано 570 615.800 кг. готово пакетирано кафе при производствен рандеман 80.13 %. Според данните от магнитния носител, е установено, че от готовата продукция за 2000г. са продадени 568 988.200 кг. кафе на обща стойност 5 889 437 лв. За първото тримесечие на

2001г. са доставени 189 013.75кг. сурово кафе, вложено в производството в цеха – с. Ц., откъдето към склада са експедирани

154 935кг. с приемо-предавателни протоколи. Производствения рандеман е изчислен на 81.97 %, а по данните от магнитен носител е реализирано почти цялото количество – 152 218.900 кг. на стойност 1 557 550.35 лв.

Разпечатката съдържа 41 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25a476cd-7b20-45e8-a506-55f3f8444f06