Решение № 953 от 28.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Варна, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501538 по описа за 2023 година

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 от същия, и е образувано по жалба от К. Я. Б. отказ на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова, рег.№ 893 да прекрати изпълнителното производство по дело № 337/2019 година.

В жалбата се изразя становище, че след като задълженията на Длъжника по Актове № № МД-АУ-741 от 14.03.2019 година и № МД-АУ-805 от 31.01.2017 година са изплатени, във връзка и със подадената от Община – Варна молба, е редно изпълнителното производство да бъде прекратено.Длъжника излага, че не дължи такси и разноски, при положение, че е заплатил вземането на общинската администрация.По отношение на задължението към НАП, твърди, че е сключил погасителен план и го прилага, като намира, че това е достатъчно основание за прекратяване на делото.

По делото е постъпило писмено становище на НАП-Варна, от което е видно, че на 25.01.2023 година между НАП и Длъжника е сключено споразумение за доброволно погасяване на задължението, но и че към юни и юли 2023 година няма данни за постъпили вноски.

От мотивите на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова става ясно, че намира жалбата за неоснователна, като излага и правни аргументи в тази насока.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано под № 337/2019 година, по описа на ЧСИ Сербезова - Славова, по молба на Община – варна по повод събиране неизплатени суми по два Акта № № МД-АУ-741 от 14.03.2019 1 година и № МД-АУ-805 от 31.01.2017 година.По – късно на база на представени Справки е бил присъединен и НАП.

Не е спорно, че Длъжника е получил ПДИ на 05.08.2019 година, както не е спорно също така и, че е погасил сумата от 390 лева по Акт № МД-АУ741 от 14.03.2019 година същия ден.По – късно е погасил задължението и по втория Акт № МД-АУ-805 от 31.01.2017 година.

С молба от 06.11.2020 година Община – Варна е уведомила ЧСИ, че задълженията й са събрани и че делото против него следва да бъде прекратено, след събиране на дължимите такси и разноски.

Страните не спорят също така, че по повод задължението към НАП – Варна е било сключено споразумение за изплащане на задължението от страна на Б., но към месеците юни и юли постъпления няма.

Виждането на съда е следното:

В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс , съгласно който текст държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, длъжникът дължи такса дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона з а частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на ВКС на Р България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Съдът счита, че таксата по т. 26 ТРЗЧСИ се дължи и е следвало да бъде заплатена от жалбоподателя, съгласно принципното положение, установено в чл. 79 от ГПК.Доводите на жалбоподателя, че след като е заплатил задължението си към Община – Варна не дължи такси и разноски, не се споделя от закона и от съда.Изпълнителния процес може да приключи едва след заплащането и на дължимите такси и разноски.

По отношение на задължението към НАП, настоящата съдебна инстанция приема, че ЧСИ е изложил обосновани и най – вече законосъобразни мотиви.В този случай задължението не е било изплатено, като прави впечатление, че въпреки наличието на нарочно Споразумение, Длъжника не го изпълнява, т.к. за месеците юни и юли п постъпления 2 няма.Така или иначе, липсва молба от страна на този Взискател – в лицето на НАП за прекратяване на изпълнителното дело и това е съвсем закономерно, т.к. задължението не е погасено.

При тези данни, ВОС намира, че жабата не съдържа годни основания и редно да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 08237 от 14.06.2023 година на К. Я. Б., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова, рег.№ 893 да прекрати изпълнителното производство по дело № 337/2019 година.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3