Решение № 1149 от 25.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Бургас, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20212120104835 по описа за 2021 година

Производството е образувано по исковата молба на М. Г. Д., ЕГН **********, срещу Г. К. Д., ЕГН **********, З. К. Д., ЕГН **********, К. Н. В., ЕГН **********, Г. Н. Д., ЕГН ********** и В. Х. Г., ЕГН ********** за делба на следните съсобствени имоти: поземлен имот с идентификатор * в землището на с. Р, местност „Плаки“ с площ от *2 кв. м., при съседи: *.32; *.19; *.2; *; *.3; поземлен имот с идентификатор * в землището на гр. С, местност „Синетудис“, с площ от 237 кв. м., при съседи: *.133; *.65; *.115; поземлен имот с идентификатор *.108 в землището на гр. С, местност „Синетудис“, с площ от 293 кв. м., при съседи: *.59; *.62; *.115; поземлен имот с идентификатор * в землището на гр. С, местност „Буджака“, с площ от 2633 кв. м., при съседи: *.9; *.140; *.12, *.14; *.7; поземлен имот с идентификатор * в землището на гр. С, местност „Хаджиали дере“, с площ от 3589 кв. м., при съседи: *.29; *.159; *.30; *.27; *.72;

*.11 и *, при квоти: за М. Г. Д. – 2/8 ид. ч., Г. К. Д. – 1/8 ид. ч., З. К. Д. – 1/8 ид. ч., К. Н. В. – 1/8 ид. ч., Г. Н. Д. – 1/8 ид. ч. и В. Х. Г. – 2/8 ид. ч.

Ищецът чрез процесуален представител е посочил, че страните са собственици на процесните имоти като наследници на Г.К.Д.. Имотите са им възстановени с решения на Поземлена комисия – гр. С.

Ответниците З. Д., Г. Д. и Г. Д. са депозирали писмени отговори, в които не оспорват изложеното в исковата молба относно наличие на съсобственост в процесните имоти. Сочат, че с тях никога не са били провеждани разговори за извършване на доброволна делба на имотите. Молят за прекратяване на делото.

В отговора на исковата молба, подаден от В. Г., е посочен още един имот, който следва да се включи в делбата, а именно нива от 1,522 дка., пета категория, местност „Мапи“, представляваща имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. С, при граници: имоти *.218, *.490, *.238, *.219, *.241. Имотът, включително и собствената на Г. ¼ ид. ч., е продаден от останалите съсобственици на „Грийнлайф – Каваците“ ЕООД с 1 договор, обективиран в нотариален акт * г. Сделката е оспорена като относително недействителна на основание чл. 76 ЗН.

Посочено е по отношение на останалите посочени в исковата молба имоти, че не оспорва наличието на съсобственост при описаните квоти.

Ответникът К. В. е депозирала писмен отговор, в който е посочила, че предявият иск за делба е допустим и основателен. Не оспорва наличието на съсобственост между страните по отношение на посочените имоти. Счита обаче, че квотите са неправилно изчислени поради обстоятелството, че Г.Д. е починал през * г., което налага прилагане на Закон за наследството, утвърден с указ от 17.12.1889 г. Сочи, че квотите на съделителите са, както следва: за М. Г. Д. – 6/32 ид. ч., Г. К. Д. – 5/32 ид. ч., З. К. Д. – 5/32 ид. ч., К. Н. В. – 5/32 ид. ч., Г. Н. Д. – 5/32 ид. ч. и В. Х. Г. – 6/32 ид. ч.

По направеното възражение по чл. 76 ЗН като страни в производството са конституирани приобретателят по атакуваната сделка „Грийнлайф – Каваците“ ЕООД, както и последващият приобретател на имота „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД. Същите чрез процесуален представител са изразили становище за недопустимост на възражението, доколкото не е налице правен интерес от предявяването му. Това е така, защото имот с идентификатор * не може да бъде върнат в наследствената маса изцяло и по отношение на него не може да се извърши делба само между наследниците, тъй като след първата му продажба с атакувания договор имотът е претърпял редица трансформации, бил е предмет и на последваща сделка, преди да се превърне в част от имот с идентификатор *.722. Върху общия имот са изградени 5 многофамилни сгради. Ето защо е невъзможно връщането на имота в делбената маса.

На следващо място са изложени аргументи за неоснователност на възражението, доколкото правото на собственост на продавачите е надлежно доказано, като е установено, че с договор за покупко-продажба на наследство от 05.03.1959 г. З. Г. Д.

(наследодателка на В. Г.) е продала наследството, което е получила от баща си Г.Д. на брат си К.Д.. Ето защо и претенцията за собственост на В. Г. спрямо имот с идентификатор * е неоснователна.

В условията на евентуалност е направено възражение за изтекла придобивна давност в полза на приобретателите на спорния имот.

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 ЗС.

На първо място следва да се разгледа възражението на В. Г. по чл. 76 ЗН, доколкото същото е определящо за имотите, които ще бъдат допуснати до делба. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спор за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК следва със сила на присъдено нещо да се разреши спора за страните - съделители, титуляри на правото на собственост.

Предмет на иска за делба са шест земеделски имота, възстановени с решения № 1400Р от 22.06.1999 г., № 1450/17.03.1999 г., № 344/11.07.2000 г. и № 2044/15.08.2000 г. на Поземлена комисия – С на наследниците на Г.К.Д., починал през * г.

Оставил е за наследници съпруга К.С. Д. – съпруга, починала * г., и син К.Г.Д. – починал * г. (негови наследници са Г. К. Д. и З. К. Д. – дъщери), син Н.Г.Д. – починал * г. (негови наследници са К. Н. В. и Г. Н. Д. – дъщери), М. Г. Д. – дъщеря, и З. Г. Д. – дъщеря, починала * г. (неин наследник е В. Х. Г. – дъщеря). Тъй като част от наследниците са се разпоредили в полза на „Грийнлайф – Каваците“ ЕООД с имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр.С(възстановен с Решение на ПК – С от 17.03.1999 г.) в цялост в нарушение на чл. 76 ЗН, В. Г. иска признаване относителната недействителност на този договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт * г.

По направеното от процесуалния представител на „Грийнлайф –

2

Каваците“ ЕООД и „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД възражение за недопустимост на възражението съдът намира следното:

Неоснователно е оплакването за недопустимост на възражението по чл.

76 ЗН с оглед липса на правен интерес поради това, че имотът не може да се върне в наследствената маса, доколкото е претърпял транформации, обединен е с други имоти и върху него са построени сгради. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС актът на разпореждане със сънаследствена вещ е относително недействителен по право, освен ако с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД или е налице разпореждане от всички наследници. Фактът, че в случая спорният имот е обединен с други имоти и към момента е част от друг имот с построени върху него сгради не рефлектира нито върху допустимостта, нито върху основателността на възражението по чл. 76 ЗН. Целта на възражението по чл. 76 ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН. Правният интерес на страната от възражението по чл. 76 ЗН произтича от това, че при уважаването му в делбената маса ще се върне имот (в случая към момента той е реална част от друг, по-голям имот), което би увеличило възможността всеки от съделителите да получи реален дял от съсобствеността, като при попадане на имота, предмет на прехвърлителна сделка, в дела на наследника, който се е разпоредил с него, сделката ще се валидизира. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 63/25.05.2010 г. по гр. д. № 4984/2008 г. на IV гр.о. на ВКС, в което е прието, че при уважаване на възражение по чл. 76 ЗН делбата ще се извърши при квоти, определени съобразно наследствените дялове на съделителите, без да се зачита извършената разпоредителна сделка с наследствения дял, тъй като имотът се връща в наследството. Вещнопрехвърлителният ефект на разпоредителната сделка ще се породи едва от момента на реалното получаване на дела (изтеглянето му при жребия или при получаване на дял по проекто-разделителния протокол) на разпоредилия се другар при приключването на делбата. Ето защо и съдът намира, че В. Г. има правен интерес от предявяването на възражението и същото следва да се разгледа по същество.

В Решение № 180 от 15.01.2019 г. по гр. д № 4324/2017 г., I гр. о. на ВКС е прието, че когато в производството по иска за делба приобретателят на имот от наследството се позовава на придобивното основание давностно владение, разрешаването на този спор е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като съобразно изхода му ще се даде отговор на въпроса дали имотът е съсобствен или е станал индивидуална собственост на посоченото основание. Едва след разрешаването на този спор съдът може да пристъпи към произнасянето по иска по чл. 76 ЗН. Изходът на преюдициалния спор ще определи дали защитната функция на чл. 76 ЗН ще бъде изключена, поради това, че правото на третото лице е придобито на оригинерно основание. В този случай искът за делба би бил неоснователен.

За уважаване на възражението за изтекла придобивна давност в полза на „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД е необходимо да са изтекли повече от 10 години непрекъснато владение върху имота. В отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като владелецът не владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, поради несбъдване на условието по чл.

76 ЗН. При относителната недействителност договорът не страда от пороци, но законът изрично постановява, че по отношение на определена категория лица той не поражда правно действие, като при уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл. 76 ЗН сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците. Така е прието напр. в Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о. и в Решение № 221 от 13.01.2014 г. по гр. д. № 2033/2013 г. на ВКС, I гr. о., в които е посочено, че в хипотезата, при която позоваващият се на придобивната давност е добросъвестен владелец, а неговият 3 праводател е владелец по договор, който е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН, спрямо лицето, позоваващо се на относителната недействителност, е налице разнородно владение на двамата владелци: владението на позоваващият се на придобивната давност е добросъвестно, а владението на неговия праводател -приобретател по относително недействителната сделка е недобросъвестно. Поради това и в тази хипотеза е налице присъединяване на разнородно владение, поради което необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е 10-годишен.

Установява се от показанията на свидетеля К., че има впечатления за имота на Грийнлайф в С - Каваци от 2010 г., като преди застрояванетто той е бил поляна.

След това били изградени огради и разбрали, че там продължава третата фаза на комплекса, след което били изградени сгради, градини, алеи, паркинг. Още от 2010 г. комплексът бил с контролирана система за достъп. И към настоящия момент холдингът на Грийнлайф ползвали сградите, поддържали алеите и растителността. След като „Грийнлайф – Каваците“ ЕООД е придобило процесния имот с атакувания договор за покупко-продажба от 15.02.2008 г., е прехвърлило собствеността върху същия с договор за покупко-продажба от 16.07.2010 г. на „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД (видно от приложения нотариален акт * г.). С разрешение за строеж от 11.09.* г., издадено от главния архитект на Община С, на „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД е разрешен строеж на комплекс от сгради за сезонно ползване в поземлен имот с идентификатор *.722 (част от който е процесният, видно от представената скица). Строежът е реализиран, като обектът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-895/09.06.2014 г.

Предвид така събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че възражението за изтекла в полза на „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД придобивна давност е основателно. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост. В случая В. Г. не оспорва, че имотът се владее от ответното дружество. От датата на закупуване на имота през 2008 г. първоначално „Грийнлайф – Каваците“ ЕООД, а след това неговият приобретател „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД владеят имота, считат го за своя собственост, в него са построени сгради, които се ползват за туризъм. Ето защо и съдът намира, че от закупуване на имота до подаване на исковата молба са изминали повече от 10 години, през който период „Грийнлайф мениджмънт“ ЕАД явно и необезпокоявано е владяло имота като свой. Ето защо и съдът намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 79, ал.