Определение № 6144 от 05.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6144 гр. София, 05.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110140277 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК, при която съдът установи, че исковата молба е редовна, като предявените с нея скове са допустими, като възраженията на ответника относно материалноправната легитимация на ищеца касаят основателността им.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде допусната поисканата с исковата молба ССчЕ за отговор на поставените в исковата молба задачи.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр.д. № 46500/23г. на СРС, 69с-в.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА ССчЕ , която да даде отговор на поставените с исковата молба от ищеца задачи, както и да посочи налице ли са постъпили от ответника плащания , в какъв размер и срок, погасени ли са процесните задължения с постъпилите плащания и в какъв порядък.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата експертиза В. С. , при депозит в размер на 480лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.03.2025 г. – 10,45 часа, за 1 когато да се призоват страните чрез връчване на препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на незаплатени задължения за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен с ищеца като кредитор.

Ищецът твърди, че на 23.05.2019 г. между него и ответницата Р. Р. е сключен договор за потребителски кредит №79615/23.05.19г., по силата на който ищецът предоставил кредит за текущо потребление в размер на 980лева със срок на издължаване 12 месеца.

Поддържа, че кредитополучателят Р. Р. е кандидатствала за кредит посредством интернет страницата www.kinti.bg , на която е създала потребителски профил.

Кредиторът изпратил на кредитополучателя електронно съобщение, съдържащо необходимата преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр , както и ОУ. След като искането било одобрено от кредитора, последният изпратил ел. съобщение с договора за потребителски кредит и всички приложения , като в съобщението до длъжника било указано да въведе номера на договора в потребителския си профил на посочената интернет страница, с което да потвърди , че се е запознал с него и изразява съласие за сключванена договора. На 23.05.19г. кредитодателят извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума към „****“АД, като кредитополучателят усвоил кредита на касата на *******“АД срещу документ за самоличност на сата 23.05.19г. от 12.17ч.

Ответникът не погасил в срок дължимите суми по кредита, като съгл. чл. 2 от Договора и погасителния план към него крайният срок за погасяване на кредита бил 23.05.20г.

Предвид изложеното моли за постановяване на решение , с което да бъде признато за установено по отношение на ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по 2 ч. гр.д. № 46500/23г. на СРС, 69с-в.

В условията на евентуалност предявява осъдителен иск по чл. 59,ЗЗД срещу ответника за сумата от 320лева , получена от ответника на каса на *******“АД, без основание / представляваща разлика между усвноена сума в р-р на 980лева и върната сума до търсения размер от 320лева/, с която ответникът се обогатил без основание за сметка на ищеца.

Ответникът Р. З. Р. в срока по чл. 131,ГПК не е депозирала отговор на исковата молба . Подала е възражение срещу издадената заповед за изпълнение с твърдение , че е извършвала плащания , поради което е оспорила размера.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, че е налице валидна уговорка, като ответникът е изпаднал в забава за връщане на заетата сума.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – настъпил падеж на задължението.

При доказване на горните положителни факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията чрез плащане.

Указва на ответника , че не сочи доказателства за погасяване на задълженията чрез заплащането им.

По евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 59,ЗЗД в тежест на ощиеца по него е да установи обогатяването на ответника/ увеличаване на имуществото му/ спестяване на разходи/ дож размер на сумата от 320лева, което да е станало за сметка на ищеца / на неговото обедняване/.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за разместване на имуществени блага.

`Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4