Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 896 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1072/2023
Вид
Решение № 896
Подписан
25.05.2023
В сила
21.06.2023
Състав
Димитър Василев Кацарев

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • §5, т.65 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330201072 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба от П. В. Д. от с.С., обл.Хасково, ЕГН **** чрез процесуален представител против издаден от ОДМВР Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4289816 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ, поради неговата незаконосъобразност и неправилност. Представят се доводи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ. Представя се договор за правна защита и съдействие и доказателство за направени разноски в размер на 200 лева.

Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се представлява. Преди даване ход на делото с административната преписка е представено писмено становище, с което се счита жалбата на П. Д. за неоснователна и се представят доводи по същество на искането към съда за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение 1 за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4289816 на ОДМВР Пловдив против жалбоподателката П. Д. за това, че на 02.12.2020г. в 15:55 часа в Републикански път I – 8, километър 232+200, посока изток е извършено нарушение за скорост с МПС „БМВ 520 И“ вид лек автомобил, с регистрационен номер **** установено и заснето с техническо средство АТСС/ARH CAM S1/ № 11743са, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km./h. в полза на водача, при въведено ограничение на скоростта от 60 km./h., с пътен знак В26, разрешена стойност на скоростта 60 km./h., установена стойност на скоростта 79 km./h., и превишаване на разрешената скорост с 19 km./h. С издадения ЕФ установеното е определено като нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната преписка са приложени снимково изображение (един брой снимка) от заснетото нарушение с АТСС. В преписката е приложена справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, Протокол за използване на АТСС от 02.12.2020г. и снимково изображение на местоположението на АТСС, копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027г., Справка в АИС АНД на МВР за намерени фишове, Протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология на СИ, Становище относно жалбата на П. Д..

По делото по искане на съда от Окръжно пътно управление Пловдив към АПИ е представена справка относно организацията на пътното движение в пътния участък на път І-8, км.232+200 съгласно която към датата 02.12.2020г. в района на км.232+200 посока изток не са въведени ограничения за скоростта или други забрани за движещите се МПС, както и че няма поставени пътни знаци включително и В 26.

2

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, чe от представените по делото доказателства не е надлежно доказано извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, като освен това в хода на административното производство по издаване на обжалвания ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения електронен фиш и налагащи неговата отмяна. Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на нарушенията и налагане на административните наказанията. Съгласно публичния регистър към БИМ, Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип, вписан под № 17.09.5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. По делото са представени данни че посочената в ЕФ АТСС е преминала последваща проверка с протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология / и е годно е експлоатация, със срок на валидност до 07.09.2027г. За използването на АТСС е съставен надлежно Протокол за използване на АТСС от 02.12.2020г.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.

В случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ против жалбоподателя е използвана АТСС ARH CAM S1 № 1174са, която е мобилна система за видеоконтрол . Посоченото автоматизирано техническо средство фиксира скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния част, посоката на движение, както и координатите на мястото където е установено МПС.

Използваното в случая АТСС мобилно съгласно § 6, т. 65, б. “б“ от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и с Наредба № 81213-532/2015 г. като вид техническо средство, с което да се установяват нарушения и одобрено като тип средство за измерване, с преминала последваща проверка на 28.09.2020г. с която е работил непосредствено служител на МВР, който е контролен орган по смисъла на чл.189, ал.4 от 3

ЗДвП. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., чл.189, ал.4 от ЗДвП беше съобразен с Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2013г. на ВАС, съгласно което установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Това е така, защото издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП/, докато при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Този извод не се разколебава от допълнителната разпоредба на §6, т.65 от ЗДвП. Видно от съдържанието й „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Самата дефинитивна норма предполага установяване на нарушението в присъствието на контролен орган. Съответно според процесуалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП в релевантната й понастоящем редакция „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно е от нея, че установяването на нарушението в тази специална хипотеза става само и единствено в отсъствие на контролен орган.

Само в тези случаи е процесуално законосъобразно прилагането на специалния ред за установяване и налагане на нарушението чрез електронен фиш, като при присъствието на контролен орган по време на установяването му, вкл. и чрез автоматизирани технически средства и системи по смисъл на §5, т.65 от ЗДвП е приложим общият ред – чрез издаване на АУАН и на НП, при което следва да се гарантират и предвидените процесуални права на привлеченото към отговорност лице. По тази причина съдът намира, че ТР № 1/26.02.2014г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, не е загубило значението си, тъй като нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда като предпоставка за издаването на електронен фиш присъствието на контролния орган при констатирането на нарушението. В разглеждания случай това не е така, тъй като е налице приложена снимка от клип от 4

28.01.2021г. заснет в 11:31:30 часа с мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС ARH CAM S1 № 1174са.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателката на посочената разпоредба на чл.21, ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Не оспорено от страните е установеното по делото че МПС „БМВ 520 И“ вид лек автомобил, с регистрационен номер **** се е движил път I-8 „ПазарджикПловдив“ в посока изток (от гр.Пазарджик към гр.Пловдив). Установява се, че същият е бил заснет на километър 232+200 /нарастването на пътя е в посока гр.Пловдив / със скорост от 79 km./h. Същевременно към процесната дата на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателката не е действало ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, тъй като на посочения пътен участък изобщо не е имало такъв знак или е бил в зоната на действие на такъв пътен знак, видно от справката по делото от Окръжно пътно управление Пловдив с вх. № 20942 от 06.03.2023г. Следователно от обективна страна водачите на ППС на км 232+200 от път I-8 в посока изток (София – Пловдив - Свиленград) нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Следователно не се установява от една страна да е извършено нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е имало такова, нито попадат в обсега на действие на въведено ограничение на скоростта на движение на МПС с пътен знак с местоположение извън посочената зона, а от друга се установява и неспазване на правилата за използване на АТСС, като при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а контролираният участък е включвал и зона за движение с прилагане на общото правило за скорост на МПС категория В извън населени места.