Решение № 357 от 16.11.2015, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 16.11.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: А.Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

503 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

ИЩЦАТА М.Х.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че ответникът живял от 2007г. до началото на 2014г. на семейни начала с дъщеря й, а от 2014г. двамата били във фактическа раздяла. През този период от време ответникът постоянно правел скандали и посещавал дома им без позволение. На 02.12.2014г. вечерта около 22:15 часа се разбрали с дъщеря й, ищцата да я чака на улицата, тъй като тя работела до късно и трябвало да се прибере от работа.

Разбрали се да я чака на улицата в близост до дома им, тъй като ответникът Л. постоянно я пресрещал и тя се страхувала да не й направи нещо лошо. Страхът у дъщерята бил породен от неколкократно причиняван физически и психически тормоз от страна на ответника. Ищцата срещнала дъщеря си и изведнъж се появил и ответникът Л..

Въпреки молбите им да ги остави на мира и да се прибират, Л. продължавал да върви след тях като казал, че дъщеря й му обещала да се съберат отново. Така вървели по улица „Белите брези“ в гр. К., когато ответникът ги изпреварил, застанал пред ищцата и без никаква причина я блъснал силно към земята, започна да й нанася удари по главата с юмруци, успял да я събори на земята, където продължил да я рита с крака. Настилката на земята била от пръст и камъни, и докато я ритал с крака по ръцете и тялото, ищцата усетила много силна болка в пръстите на дясната ръка и силна болка в основата на носа от ударите, които ответникът нанасял с юмруци в областта на главата и лицето й. Имала усещането, че изгубила за момент съзнание от силната болка и от нанесените удари. Когато се съвзела, успяла да позвъни на 112 и да съобщи за случилото се на полицията. Прибрала се в дома си където дочакала да дойде „Бърза помощ“ и полицейските служители. Дъщеря й не била с нея, защото Л. я замъкнал в неизвестна посока, като я държал за шията. Когато пристигнал екип на Бърза помощ на ищцата бил извършен преглед и оказана медицинска помощ. На 03.12.2014г. сутринта посетила лекар, било извършено образно изследване и били установени счупване на 2-ра фаланга на дясната ръка, имала разкъсно-контузни рани по носа и горната устна. На същия ден посетила и специалист по съдебна медицина, който издал медицинско свидетелство № 116/2014г., в което били описани причинените телесни увреди. Като последица от тези телесни увреждания, повече от два месеца търпяла болки, страдания и стрес от нанесения побой. По този случай срещу ответника Л. било образувано досъдебно производство и същият бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. По късно било образувано НОХД № 53/2015г., като Л. признал вината си и сключил споразумение. За причинената на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната фаланга на втори пръст (показалеца) на дясната й ръка Л. бил осъден на основание чл. 129 ал.2 пр.ІІ-ро във вр. с ал. 1 от НК на 8 (осем) месеца лишаване от свобода ефективно.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинените й на 02.12.2014 г. средна телесна повреда и лека телесна повреда, изразяващи се в счупване на горната (базалната) фаланга на втори пръст (показалеца) на дясната ръка, което е довело трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни и две разкъсно-контузни рани по носа и горната устна, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.12.2015 г. до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Р.Г.Л. с ЕГН ********** *** понастоящем в Затвора П., оспорва иска по размер.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 05.03.2015г. Определение № 15/05.03.2015г. по НОХД № 53/2015г. е одобрено споразумение, по силата на което ответникът се е признал за виновен в това, че на 02.12.2014 г. в гр.К., обл. Пловдив е причинил на лицето М.Х.Х. ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната (базалната) фаланга на втори пръст (показалеца) на дясната ръка, което е довело трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл.

129 ал.2, пр.2-ро, алт.2-ра във вр. с ал.1 от НК му е наложено съответното наказание. От представените писмени доказателства се установява, следното: Първа медицинска помощ е оказана от екип на ЦСМП, видно от приложен фиш. Пострадалата е установена в съзнание, със запазени жизнени функции. Поставена диагноза: разкъсно-контузна рана на носа, контузия на II пръст на дясната ръка. Oт амб. лист 900682/03.12.2014 г., издаден от ортопед-травматолог д-р О. е видно, че Х. е с оплаквания оток и болки в основата на II пръст на дясната ръка. Представила рентгенова снимка с данни за счупване в основата на близката фаланга на II пръст на дясната ръка. Обективно: оток, кръвонасядане, болка в основата на II пръст на дясната ръка. Диагноза: счупване на базата на близката фаланга на II пръст на дясната ръка. Поставена имобилизация за 30 дни, предписано лечение. На 03.12.2014 г. е прегледана от д-р Д., видно от приложен амб. лист № 2563. Обективно са установени две наранявания в назо-лабиалната гънка и в основата на носа с размери по 2 см и 3 см. Нараняванията са обработени хирургично. На същата дата е освидетелствана от д-р В., специалист по патоанатомия и съдебна медицина, видно от приложено удостоверение № 116/3.12.2014 г. Описани са две рани по 3-5 см на носа и на горната устна, както и поставена имобилизация на дясната предмишница. Във връзка предявения иск, съдът е изслушал заключение на вещо лице по назначена съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я възприема, като обективна, компетентна и безпристрастна. Съгласно заключението на вещото лице Д-р Е.Б.,е във връзка с инцидента на 02.12.2014 г. пострадалата М.Х.Х. е получила: разкъсно-контузни рани на лицето, контузия на дясната ръка в областта на ІІ пръст, счупване в основата на близката фаланга на II пръст на дясната ръка. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и начин, посочени в исковата молба. Счупването на близката фаланга на II пръст на дясната ръка е в основата, което изисква по-дълъг имобилизационен срок, съответно и по-дълго възстановяване. Това увреждане е причинило трайно затруднение на движението на дясната ръка за повече от 30 дни. Възстановяването трае около 2 месеца. Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. непосредствено след получаване на травматичните увреждания болките и страданията са били интензивни, след което са стихвали. Заключението на експертизата пряко кореспондира с представената и неоспорена медицинска документация, като заключението на експерта е по писмени данни и основано на тази документация. Във връзка с твърдените обстоятелства от ищеца, същият е поискал и съдът е допуснал като свидетел Н.Д., дъщеря на ищцата и лице, с което ответникът е съжителствал. От показанията й се установява, че С Р. живели осем години заедно на семейни начала. Инцидентът станал на втори декември доколкото си спомняла. Майка й била със счупен пръст и разбит нос, срязано било това на носа й. Имала много силна болка и доста време се лекувала. Може би три- четири месеца продължила да изпитва болки от раните в носа. Била със счупен нос, вследствие на това не виждала с едното око и до сега, имала проблем с окото и свидетелката предполагала, че се дължи на травмата в носа. Пръстът също я наболявал, но болките били търпими. След инцидента се обадили на Бърза помощ и я откарали в К.. Там в момента нямало хирург и само обработили раните.

Впоследствие майка й посетила и други лекари. На другият ден свидетелката лично я придружила на лекар, където гипсирали ръката на майка й. Майка й работела, но доколкото си спомняла по време на инцидента била в платен годишен отпуск, който продължила да ползва. не ползвала отпуск по болест.

Горната фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства – гласни, писмени и неоспореното в производството заключение по съдебномедицинската експертиза. Съдът ползва всички писмени доказателства, като неоспорени кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, като кореспондиращи си с останалите доказателства по делото - съответстващи на заключението на СМЕ и писмените доказателства. Не са налице оспорени или противоречиви доказателствени източници, които да налагат нарочен коментар и изключване от доказателствата по делото.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Съгласно член

45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Влязлото в сила на 05.03.2015г. Определение № 15/05.03.2015г. по НОХД № 53/2015г. по описа на КРС е задължително за настоящия състав. В него е призната вината на ответника за извършеното от него деяние, както и противоправността на същото, за което е наложено и наказание. Ето защо, настоящият състав не изследва налице ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е ответника, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото е противоправно и е извършено виновно – при форма на вината умисъл. Настоящият състав в случая изследва единствено причинени ли са вреди и причинната връзка между деянието и вредата. По делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи обратния извод, с оглед оборването на презумпцията за вина.

Обосноваващите отговорността факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ въпроса за наказателната отговорност на ответника.

Доказано е по несъмнен начин, че като резултат на поведението на ответника, ищцата е претърпяла болки и страдания, които съставляват вредата, чието репариране се претендира. Установява се причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда. Безспорно е по делото, че в резултат на извършеното деяние от ответника, на ищцата е причинена средна телесна повреда и лека телесна, в този смисъл е и заключението на вещото лице, а и първата се явява обективен елемент от престъпния състав, като поглъща втората по отношение на престъплението. Не се спори и относно това, че травмите са резултат именно от извършеното престъпно деяние, т.е. налице е увреждане на ищцата и причинна връзка между увреждането и деянието на ответника. По делото се доказа, както от показанията на свидетелката, така и от заключението на медицинската експертиза, че ищцата е търпяла болки и страдания в период около един-два месеца. Вещото лице посочва, че началото болките са били по-интензивни, като в последствие са намалили интензитета си, като възстановителния период е продължил около два месеца. Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се определи размера на обезщетението, съдът отчита следните фактори: продължителността на търпените болки и страдания, интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са причинени, възможностите за пълно излекуване. В случая, след причинената фрактура на ръката, ищцата е търпяла болки и страдания в продължение на около два месеца, не са настъпвали усложнения, по отношение на разкъсно-контузните рани по лицето не са налице данни за усложнения и продължителност на възстановяването над обичайната. Ето защо съдът счита, че обезщетение следва да се присъди в размер на 4000.00 лева. Искът е основателен и доказан в посочения размер и като такъв съдът следва да го уважи. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 02.12.2014г. до окончателното изплащане. Искът в частта до пълния предявен размер 5000.00 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, предвид обстоятелството, че по делото няма данни за невъзможност на ищеца за пълното му излекуване.