Решение № 13521 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13521 гр. С., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110137648 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от "ТС" ЕАД искова молба срещу В. К. А..

В исковата молба се твърди, че В. К. А. била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. "И", ул. "С", бл. **, вх. *, ет. *, ап. 14, аб. № *****, в периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на потребители в гр. С., съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Д" ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество 1 начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответника, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Поради незаплащането на дължимите вземания от ответницата ищцовото дружество предявява процесните осъдителни искове срещу нея, като отправя искане да бъде постановено решение, с което да те бъдат уважени изцяло, като на дружеството се присъдят и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника В. К. А. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на страната е назначен особен представител. С подадения от него в законово установения срок отговор исковите претенции се оспорват в цялост като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че предявените срещу ответницата искове били недопустими, тъй като тя не фигурирала в приложените към исковата молба протокол от общо събрание, проведено на 11.07.2020 г., и списък на етажните собственици, както и че ответницата не била собственик на процесния недвижим имот. В условията на евентуалност е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството "Д" ООД не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представените по делото Договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при Министерството на отбраната от 16.06.1983 г. /л. 13/, Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 04.05.1994 г. /л. 15/, Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 23.12.2021 г. /л. 18/ и препис-извлечения от акт за смърт на С.А. К. и на К.А.К. се установява, че ответницата В. К. А. е придобила правото на собственост върху процесния имот – находящия се в гр. С., общ. "И", ул.

"С", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нейните родители С.А. К. и на К.А.К., а правото на ползване върху имота – след тяхната смърт, т. е. след 25.01.2020 г., като се е разпоредила с така придобитите вещни права на 23.12.2021 г. в полза на трето за спора лице.

По делото е представен Договор № Д-0-69/03.06.2020 г. /л. 24/, сключен между "ТС" ЕАД като възложител и "Д" ЕООД като изпълнител, с предмет възлагане извършването на услугата дялово разпределение. Съгласно т. ІІІ.1 и т. V.4 от договора, 2 възложителят –"ТС" ЕАД – се задължава да заплаща на изпълнителя – "Д" ЕООД – цената на извършваната услуга, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на "ТС" ЕАД и одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „19 минути“.

С доклада по делото, изготвен с Определение № 1374/13.01.2026 г., и допълнен с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.03.2026 г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно количеството на реално доставената топлинна енергия в процесния имот през исковия период, нейната цена и размера на претендираните за цената на същата вземания.

От правна страна:

Производството е образувано по кумулативно обективно съединени осъдителни с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. К. А. да заплати на ищеца "ТС" ЕАД сумата от 116,26 лева (59,44 евро), представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от 37,89 лева (19,37 евро), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 07.04.2025 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия.

За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 3

Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответницата е била потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо "ТС" ЕАД да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същата е била собственик или вещен ползвател на процесния имот в този период. От представените по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е бил придобит от ответницата В. К. А., която през исковия период (от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г.) е притежавала както правото на собственост, така и правото на ползване върху същия, като се е разпоредила с тях едва в края на периода. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответницата В. К. А. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди за потребената такава в процесния апартамент, предвид притежаваното от нея право на собственост.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „Т. С." ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им 4 публикуване и са обвързващи за нея. Следователно е доказано принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответната страна. То произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответницата, като потребител на топлинна енергия, дължи заплащане цената на отдадената за собствения недвижим имот такава.

Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия, както и нейните обем и стойност, съответно – размера на формираните за същата задължения, са отделени като безспорни между страните с доклада по делото.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че В. П.М. - Н. дължи заплащането на цената за потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата от 116,26 лева (59,44 евро).

Ответната страна своевременно е навела възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което съдът намира за частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "ТС" ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок, считано от изтичането на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото исковата молба е подадена на 25.06.2025 г., всички процесни задължения, 45-дневният срокът за заплащането на които е изтекъл към 25.06.2022 г., са погасени по давност. В случая това са задълженията за цена на топлинна енергия, начислени за периода до 30.04.2022 г. включително, в който попадат и процесните задължения, тъй като са начислени за предшестващ тази дата период (от 01.05.2021 г.