Решение № 261646 от 11.03.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№…..

Гр. София, 11.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ :

Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Мария Малоселска при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16516 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 83588/03.04.2019 г. по гр. д. № 78083/2018 г. на СРС, 85 състав, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В.В.С., ЕГН **********, сумата от 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, за времето, през което ищецът е бил задържан за 24 часа, за 48 часа и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" по досъдебно производство № 2263МК-322/2017г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 3274/2017 г. на СРП, ведно със законната лихва върху сумите от 16.11.2018 г. до окончателното им плащане, като претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователни.

Със същото решение, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на В.В.С., ЕГН **********, сумата от 2 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, както и 3 000 лв.

- обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение на 18.04.2017 г. за престъпления по чл. 343 б, ал. 3 от НК, за които е бил оправдан с влязла в сила на 16.11.2018 г. присъда, постановена по НОХД № 11246/2017 г. на СРС, 22 състав, ведно със законната лихва върху сумите от 16.11.2018 г. до окончателното им плащане като претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена над размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Ответникът е осъден за разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца В.В.С., чрез процесуалния му представител, в частите, в които са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълните предявени размери от 10 000 лв. всяка. Излагат се, че в тази чист решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Основните доводи на ищеца са, че приетия размер на обезщетенията от СРС е занижен и определен в противоречие с нормата на чл.

52 ЗЗД. Поддържа се, че действително повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 НК, но съдът не е съобразил обстоятелството, че към момента на задържането и повдигането на обвинението, ищецът е бил в 5 - годишен изпитателен срок на друга присъда от три години. По отношение на ищеца е взета най - тежката мярка за неотклонение задържане под стража за периода 18.04.2017 г. - 22.06.2017 г., като е надвишен максималния двумесечен срок на задържане според чл. 63, ал. 4 НПК. Съдът не е съобразил всички обстоятелства свързани с претърпените от ищеца вреди и определяне размера на справедливото обезщетение за тях. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски за производството.

Въззиваемата страна ответникът - Прокуратурата на РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и обосновано, съобразено със събраните доказателства. Моли да се потвърди решението в оспорените части. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът Прокуратурата на РБ е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени исковете са неимуществени и имуществени вреди с възражения, че е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът неправилно е приел, че е предявен освен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и такъв по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Поддържа се, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обхваща е вредите от взетата мярка за неотклонение задържане под стража, съгласно т. 13 ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. Съдът не е съобразил задължителните указания на ВКС и установената практика, съгласно които не могат да се предявяват като самостоятелна претенция по ЗОДОВ вредите, претърпени от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“. Те следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Поддържа се, че за да се претендира самостоятелно обезщетение от взетата мярка за неотклонение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, следва тя да е отменена като незаконна по съответния ред, а не да е изменена, както в случая. Гражданският съд не може да извършва преценка за законосъобразност на задържането. Излагат се доводи, че след като мярката за неотклонение не е отменена като незаконна, държавата отговаря за вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и обезщетението за неимуществени вреди в случай, че лицето е оправдано, обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. СРС незаконосъобразно е репарирал и вреди от задържането на ищеца за 24 часа от органите на МВР, което се явява принудителна административна мярка (ПАМ), различна от задържането по НПК. Тази мярка е законосъобразна, не е отменена по съответния ред и предхожда наказателното производство. Евентуалната отговорност за вреди от това задържане следва да се търси по реда на чл. 1 ЗОДОВ и Прокуратурата не е материалноправно отговорна за вреди от ПАМ. Поддържа се, че размерът на обезщетението не е определен по справедливост и е значително завишен, като се има предвид разумният срок, в който е протекло наказателното преследване и обстоятелството, че болките и страданията на ищеца не надхвърлят нормалните в подобни ситуации. Излагат се съображения, че не се установява причинно - следствената връзка между обвинението и твърдените болки и страдания от емоционален, социален, професионален и здравословен план. Не са ангажирани доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца, като според медицинската документация по спора увреждането на ищеца е претърпяно през 2008 г. в резултат от ПТП и няма връзка с наказателното преследване. Размерът на обезщетението не съответства на вида и характера на търпените вреди и на упражнената наказателна принуда. Налице са обстоятелства, които сочат на ниска степен на увреждане и изключват присъждането на обезщетение в претендирания завишен размер. Срещу ищеца са водени и други наказателни производства, по които е осъждан с влезли в сила решения, поради което интензитетът на увреждането е по - нисък спрямо него. В нарушение на производствените правила съдът не е обсъдил възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Ищецът е заплатил доброволно по - високи суми за производството, което не може да се третира като пряка и непосредствена последица от отговорността на държавата предвидена в ЗОДОВ. Ако се приеме, че ответникът дължи обезщетение, то следва да е в разумен размер, който не представлява санкция. По - високият размер на възнаграждението следва да остане в тежест на незаконно обвинения. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението, в частта, в която исковете са уважени и вместо това да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС.

Като е съобразил изложените в исковата молба факти СРС основателно се е произнесъл по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ – за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от действия на Прокуратурата. Възраженията, че ищецът не е заявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ са неоснователни.

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

В случая между страните не спорят и от писмените доказателства се установява, че на 07.04.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. На 09.06.2017 г. е внесен обвинителен акт в съда.

Не е спорно също, че за периода 18.02.2017 г. до

22.06.2017 г. ищецът е бил задържан последователно първо за срок от 24 часа по ЗМВР, като на 18.04.2017 г. е задържан за 48 часа и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". С определение от 22.06.2017 г. на СГС, VІІІ въззивен състав по НЧД № 2927/2017 г. е отменено определението от 14.07.2017 г. по НЧД № 10037/2017 на СРС, 1 с-в, като мярката за неотклонение е изменена на „подписка“.

С присъда, постановена по НОХД № 11246/2017г. на СРС,

22 състав, потвърдена с решение № 1171/16.11.2018 г. на СГС, по внохд № 4391/2018 г. на ХVІ с-в, влязла в сила на 16.11.2018 г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 343 б, ал. 3 от НК.

По иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ настоящият състав намира следното :

Съгласно т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС незаконна е мярката за неотклонение „задържане под стража“, когато не отговаря на изискванията по чл. 64, ал. 4 във връзка с чл.

63, ал. 1 от НПК. В действащата редакция на закона, след изменението на ЗОДОВ, обнародвано в ДВ бр. 98/11.12.2012 г., не се изисква отмяната на мярката за неотклонение да е настъпила поради липса на законно основание за взимането й. Отговорността за вреди възниква само при незаконосъобразно взета мярка за неотклонение и не е налице, ако мярката за неотклонение бъде изменена на друго основание - изменение на обстоятелствата, при които е взета, изтичането на предвидения в закона срок за налагането й и други.