Решение № 687 от 09.06.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Горна Оряховица, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20254120100227 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

Ищецът П. С. С. твърди, че на 16.07.2021 г. е подала жалба до Министъра на вътрешните работи за това, че е била разпитана като свидетел, въз основа на която била образувана пр.пр. № 5395/2021. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново. С постановление от 12.11.2021 г. Районна прокуратура – Велико Търново отказала да образува досъдебно производство по преписката, тъй като извършеното престъпление – клевета, се преследвало по тъжба на пострадалия. Твърди, че с постановление от 12.11.2022 г. на Окръжна прокуратура – Велико Търново отменила постановлението, като на 07.03.2021 г. било образувано досъдебно производство № 196/2023 г. по описа на РУ на МВР Горна Оряховица, водено за това, че на 10.07.2021 г. в гр.Горна Оряховица пред надлежен орган на властта – чрез подаване на телефонен сигнал до органите на МВР, ищцата била набедена в извършване на престъпление по чл.167, ал.2 НК. Твърди, че била конституирана като пострадала по досъдебното производство на 07.03.2023 г. На 06.10.2023 г. производството било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК, което ищцата обжалвала и жалбата й била уважена. На 12.02.2024 г. производството отново било спряно на същото основание, като след като било обжалвано от ищцата, било потвърдено. Твърди, че и към настоящия момент производството по делото е спряно, като не са извършвани действия за установяване на извършителя, с което се цели погасяване на наказателното преследване по давност. Твърди, че за общото времетраене на разглеждане на преписката и 1 досъдебното производство – 3 години и 5 месеца, търпи морални и физически страдания, притеснение, стрес, главозамайване и тревожност, загуба на вяра в правосъдието. Моли за постановяване на решение, с което ответникът Прокуратура на Република България да бъде осъден да й заплати сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на пр.пр. № 5395/2021. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, в разумен срок.

Ответникът Прокуратура на Република България счита, че релевантният за иска период е от образуване на досъдебното производство, като периодът, в който делото е било спряно не следва да се отчита, доколкото оперативноиздирвателните мероприятия се извършват от органите на полицията. Твърди, че продължителността на досъдебното производство е около една година, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото, не е необосновано дълга. Счита за недоказано претърпяването на неимуществени вреди. Счита, че размерът на претендираното обезщетение не е съответен на принципа за справедливост. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 КЗПЧОС. Предявяването на такъв иск, основан на твърдения, че ищецът е пострадал от престъпление, за което се води наказателно производство в досъдебна фаза, е допустимо, макар и срещу ищеца да няма „наказателно обвинение“ по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС. С оглед автономното тълкуване на понятието „определяне на граждански права и задължения”, гаранциите по чл.6, §1 КЗПЧОС са важими и относно всеки гражданин, чийто права и задължения, се засягат пряко от досъдебното производство, т.е. следва да се ползват и от лицето, пострадало от престъпление (претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението съгласно чл.76 НПК) – в същия смисъл Решение № 60265/20.12.2021 г. по гр.д. № 1701/2021 г., IV Г.О. на ВКС; Решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г., IV Г.О. на ВКС; Решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г., III Г.О. на ВКС; Решение № 50038/01.03.2023 г. по гр. д. № 2093/2022 г., IV Г.О. на ВКС и цитираната в същите практика на Европейския съд по правата на човека. Решаващ критерий за приложимостта на чл.6, §1 КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя съдебна защита на гражданско право на пострадалия от престъплението с оглед материалното му съдържание във вътрешното право – разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища, като се имат предвид предметът и целта на Конвенцията. При извършване на тази преценка в случая, следва да се има предвид, че както при клеветата във 2 формата приписване на престъпление, така и при набедяването, се засяга авторитетът на набедения, от което би могло да се търпят неимуществени вреди. Това, че чрез престъплението набедяване се засяга и дейността на правораздавателните органи (откъдето и разликата в обекта и изпълнителното деяние на двете престъпления), няма отражение върху гражданския аспект на наказателното производство в обсъждания по-горе смисъл. Така с оглед съдържанието на вътрешното материално право и разпоредбата на чл.300 ГПК, висящото наказателно производство за престъплението набедяване обуславя съдебна защита на гражданско право на пострадалото лице, поради което и то би могло да претендира заплащане на обезщетение за вредите, причинени от неразумната продължителност на производството.

Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване от страна на ищцата, че в резултат на действия или бездействия от страна на ответника при разглеждане на досъдебното производство, продължителността му е надхвърлила обичайно необходимото и това е причинило твърдените неимуществени вреди. Изрично следва да се подчертае, че в предмета на този спор не попадат нито други нарушения на КЗПЧОС, извън разглеждането на делото в разумен срок по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС, нито правилността или целесъобразността на действията по разследването. По тази причина не подлежат на разглеждане в настоящото производство доводите на ищцата, попадащи извън предмета му, в т.ч. относно това кое лице според нея е извършило деянието; годен ли е за извършване на идентификация звукозаписът на разговора; налице ли е ефективност, безпристрастност, независимост, пълнота и изчерпателност на разследването; осигурен ли е достъп на пострадалия до него и възможност за обществено наблюдение.

От материалите по досъдебно производство № 196/2023 г., пр.пр. № 5395/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение – Горна Оряховица се установява, че на 16.07.2021 г. ищцата подала до Министъра на вътрешните работи сигнал, че на 10.07.2021 г. срещу нея бил подаден анонимен сигнал за „купуване на гласове“. Сигналът на ищцата бил получена и разпределена за проверка в ОД на МВР – Велико Търново на 26.07.2021 г. След снемане на сведения от ищцата, преписката била изпратена на Районна прокуратура – Велико Търново. На 27.09.2021 г. било възложено извършване на проверка по реда на чл.145, ал.3 ЗСВ на РУ на МВР – Горна Оряховица, приключила на 08.10.2021 г. Материалите били получени в Районна прокуратура – Велико Търново на 14.10.2021 г., като с постановление от 12.11.2021 г. било отказано образуването на досъдебно производство.

На 17.02.2021 г. ищцата подала нов сигнал в РУ на МВР – Горна Оряховица за същото деяние, като в писменото съобщение посочвала, че е запозната с постановлението от 12.11.2021 г. по пр.пр. № 5395/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново и подава сигнала във връзка с информация, станала й известна от него. Видно от протокол за доброволно предаване от 17.02.2021 г. ищцата е разполагала и е предала ксерокопие от 3 постановлението. По образуваната преписка било отказано образуване на досъдебно производство (постановление от 30.03.2022 г.).

По тъжба от ищцата срещу Й. Б. Й. с повдигнато частно обвинение за клевета, за това, че срещу нея и още едно лице бил подаден анонимен телефонен сигнал за купуване на гласове в с.Джулюница, на 11.05.2022 г. било образувано НЧХД № 245/2022 г. по описа на съда. С Разпореждане № 520/22.07.2022 г. производството по това дело било прекратено, като разпореждането било потвърдено с Решение № 125/29.11.2022 г. по ВЧНД № 492/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 29.11.2022 г.

По жалба от ищцата, подадена пред Окръжна прокуратура – Велико Търново, било отменено постановление от 12.11.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 5395/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново и преписката била върната за допълнителна проверка (постановление от 21.12.2022 г. по преписка № 3341/2022 г. на Окръжна прокуратура – Велико Търново). На 03.01.2023 г. Районна прокуратура – Велико Търново възложила извършване на допълнителна проверка съобразно указанията в отменителното постановление. Указаните действия били изпълнени до 09.02.2023 г., а с постановление от 07.03.2023 г. въз основа на данните от преписката било образувано досъдебно производство № 196/2023 г. за това, че на 10.07.2021 г. пред надлежен орган на властта – чрез подаване на телефонен сигнал до органите на МВР, ищцата била набедена в извършване на престъпление по чл.167, ал.2 НК.

Неоснователно ответникът посочва, че началото на релевантния срок е датата на образуването на досъдебното производство. Възлагането и решаващата дейност по проверката по чл.145 ЗСВ е част от правомощията на прокурора по силата на специални правила на закона. Т.нар. предварителна проверка обслужва изключително изпълнението на законовите функции на прокурора да започне наказателно преследване в случаите когато е налице законен повод по смисъла на чл.208 НПК, но липсват достатъчно данни по смисъла на чл.211 НПК за образуване на досъдебно производство. По тази причина продължителността й не е изключена от преценката за разумен срок по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС, макар и да не е част от досъдебното производство.

Установеното от фактическа страна не дава основание за извод, че предварителната проверка е продължила необосновано дълго. Както възложената на 27.09.2021 г., така и допълнителната проверка, възложена на 03.01.2023 г. са извършени в срока по чл.145, ал.2 ЗСВ, а и в двата случая прокурорът се е произнасял в установения в същата норма срок. Тъй като постановлението за отказ за образуване на досъдебното производство може да бъде атакувано пред по-горестоящата прокуратура без определен срок (чл.213, ал.1 НПК), периодът между отказа да бъде образувано досъдебно производство и произнасянето на Окръжна прокуратура – Велико Търново, не следва да се съобразява при преценка за основателността на иска. Без значение 4 е дали и кога ищцата е уведомена от Прокуратурата за постановлението от 12.11.2021 г., тъй като от материалите по досъдебното производство е видно, че ищцата е разполагала с препис от постановлението най-рано на 17.02.2021 г. След посочената дата същата е имала възможност да атакува постановлението пред Окръжна прокуратура – Велико Търново, но е сторила това след приключване на производството по ВЧНД № 492/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Действително, не е необходимо ищцата да проявява каквато и да е активност за ускоряване на разследването, но в обсъждания период – преди подаване на жалбата пред Окръжна прокуратура – Велико Търново, действия по разследването изобщо не са подлежали на извършване.

По тази причина, дори формално досъдебното производство е образувано две години след подаване на сигнала за извършено престъпление, в конкретния случай това забавяне не е необосновано.

В периода от образуване на досъдебното производство (07.03.2023 г.) до приключване на разследването на 07.09.2023 г. (с предявяване на разследването на ищцата и мнение на разследващия полицай) са извършвани множество следствени действия – разпит на свидетели, в т.ч. и чрез възлагане на извършването им по делегация на I I I РПУ – Пловдив; изготвяне на фоноскопна експериза и сравнително-идентификационна експертиза – и двете, възложени на НИК – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания – София; събиране на данни чрез справки от трети лица. Поголямата част от тези действия са възложени за извършване извън съдебния район, а двете експертизи имат специфични задачи и предмет, изискващи специални знания от тесен клон на криминалистичната наука – фоноскопия.