Решение № 10505 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10505 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110114560 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.06.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 14560 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. .... Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителните директори Петър Петров и Милена Ценова, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против А. А. Х., с ЕГН **********, и против Б. К. Х., с ЕГН **********, двете от ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 15.10.2024 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу А. А. Х., Б. К. Х. и А.А.Х, при квоти по 1/3 част от сумата от общо 10 399,51 лв., от която: сумата от 8 558,29 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 1 813,96 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 30.09.2024 г., сумата от 21,60 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 5,66 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 30.09.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. По повод дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 20, находящ се в гр. ...., за абонатен № 7577, за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., но не са заплащали дължимата цена за посочения период, като сумата, която тя дължи възлиза на общо 6 933 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...” АД – гр. София за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на А. А. Х. и Б. К. Х., че ответниците дължат разделно на „....” ЕАД – гр. София по 1/2 част от сумата от общо 6 933 лв., от която: сумата от 5 705,52 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 1 209,30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 30.09.2024 г., сумата от 14,40 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 3,78 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 30.09.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото 2 е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. К. Х..

В съдебно заседание ответницата Б. К. Х., редовно призована, не изпраща представител не ангажира доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата А. А. Х. особен представител, с който оспорва исковите претенции. Оспорва качеството на ответницата на собственик на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот. Твърди, че процесният недвижим имот е съпружеска имуществена общност на И.А.Х. и съпругата му А.К. Х., починала на 21.09.1976 г. Сочи, че по делото липсват данни кои са наследници на починалото лице. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва претенциите поради липса на доказателства за реално доставена топлинна енергия. Излага подробни съображения.

В съдебно заседание назначения на ответницата А. А. Х. особен представител поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции.

С определение от 17.11.2025 г. „...” ЕАД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „...” ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по предявените искови претенции, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № ... г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 22.10.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която А. А. Х., Б. К. Х. и А.А.Х са осъдени да заплатят разделно на „....” ЕАД по 1/3 идеална част от следните суми: сумата от 8 558,29 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: ...., с абонатен № 7577 за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 1 813,96 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 30.09.2024 г., сумата от 21,60 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 5,66 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 30.09.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 257,99 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 207,99 лв. – платена държавна такса 3 и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С Определение № 5439 от 31.01.2025 г. издадената заповед е била обезсилена по отношение на длъжника А.А.Х. По повод на подадени възражения и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети приложените към заявлението Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.

София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, както и ежедневници, в които същите общи условия са публикувани.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „...” АД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените доказателства от ищеца и от третото лице помагач се установява, че „...” АД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 122, том V, нот. дело № 922 от 15.03.1980 г. на нотариус при СРС, се установява, че И.А.Х. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в гр. ...., а от представения заверен препис от Удостоверение за наследници с изх. № 1193 от 05.05.2023 г., издадено от Столична община, район „Сердика“, се установява, че И.А.Х. е починал на 21.06.1980 г. и е оставил за свой законен наследник сина си А.и.Х., който след смъртта си на 16.09.2011 г. е оставил за свои законни наследници съпругата си Б.

К. Х. и децата си А.А.Х и А. А. Х..

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „...” ЕАД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 8 570,65 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 7 832,59 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 738,06 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати 4 от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 07.10.2025 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 7577, за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. за ответниците А.

Х. и Б. Х., след извършено плащане на 25.11.2024 г. на сумата от общо 3 620 лв., с която са били платени главница от 2 859,96 лв.,мораторна лихва от 606,54 лв., съдебни разноски от 69,33 лв., юрисконсултско възнаграждение от 39,22 лв. и законна лихва от 44,95 лв., са в размер на 5 719,93 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 1 213,08 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 20, находящ се на адрес: гр.

...., на който адрес е открита партида на абонатен № 7757. Спори се за качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, както и на собственик или ползвател на процесния недвижим имот, а също се спори и за размера на доставената топлинна енергия.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че И.А.Х. е признат за собственик на процесния недвижим имот, даден му като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, което лице след смъртта си е оставил за свой законен наследник единствено сина си А.и.Х.. Последният е починал на 16.09.2011 г. е оставил за свои законни наследници съпругата си Б. К. Х. и децата си А.А.Х и А. А. Х. – длъжници по образуваното заповедно производство. В конкретния случай останаха недоказани твърденията на особения представител на ответника за липса на данни за наследниците на починалото лице А.К. Х. – съпруга на И.А.Х.. От представеното от ищеца Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 289 от 16.11.2023 г., издадено от Столична община, район „Сердика“, се установява, че Иван и Анастасия Хаджийски са имали две деца – Елеонора и Ангел, като видно от представения заверен препис от Удостоверение за наследници с изх. № 2936 от 16.11.2023 г., издадено от Столична община, район „Сердика“, Елеонора Иванова Х. е оставила за свои законни наследници наследниците на брат си А.и.Х.. Ето защо съдът приема, че длъжниците в заповедното производство А. А.