Решение № 529 от 06.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Велико Търново, 06.10.2023 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20234100100268 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Ищецът А. Д. Н. (чрез адв.С. Н.И. от ВТАК ) твърди в исковата си молба, че с Решение№97/23.02.2023Г. по АНД№172/2023Г. на ВТРС Е. К. е признат за виновен в това, че на 26.04.2022Г. в гр.В .Т. на ул.„К. “, управлявайки лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК № ......., нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16 ал.1 и чл.37 ал.2 от ЗДвП, като неправилно предприел промяна на траекторията си на движение вляво и навлязъл в източната пътна лента за насрещно движение и се блъснал в движещият се по ул.„К." в посока от юг към север мотоциклет „С.“, управляван от А. Д. Н.. По този начин по непредпазливост е допуснал причиняване на средна телесна повреда на последния, което е престъпление по чл.343 ал.1 б.„Б“ пр.II ввр. чл.342 ал.1 пр.III ввр. чл.129 ал.2 пр.II алт.II от НК ввр. чл.16. ал.1 т.1 и чл.37 ал.2 от ЗДвП. На основание чл.78а ал.1 от НК на виновния водач е наложено административно наказание „Глоба “ в размер на 1000.00лв. В резултат на посоченото ПТП А. Д. Н. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен долен крайник, поради закрито многофрагментно счупване на дясната тибия и фибула в средно-долна една трета. Извършена е операция с поставен външен фиксатор, за което свидетелства приложената Епикриза№6799/2022Г., издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“. Впоследствие на 09.05.2022г„ съобразно приложената Епикриза№7446/2022Г. е извършена нова операция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. На 14.09.2020Г. съобразно приложената Епикриза№15411/2022Г., издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“, Н. е приет отново в болница за последващо отстраняване от костта на част от имплантирани уреди. Твърди, че предстоял нов прием в болнично заведение за 1 отстраняване на другата част от металните импланти, което ще се извърши след преценка на лекар в неопределено бъдещо време. Трите периода на хоспитализирането на Н. са били съпроводени с много болки, страдания и тежък и продължителен възстановител период. Изложеното било свързано с множество разходи във връзка с провеждани лечения, закупувани медикаменти, операции, закупуване на импланти и заплащане на престой в болници – общо 4528.13лв.(прилага фактури фискални бонове). Твърди се, че виновният водач Е. К. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на управляваното от него МПС с ДК№СС9138СС, валидна до 14.08.2022Г. и издадена в ответното дружество. Ищецът подал заявление до ответното дружество за изплащане па обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Образувана била щета№0000-1000-04-227376/10.06.2022Г., като с уведомително писмо с изх.№4388/14.06.2022Г. ответното дружество поискало допълнителни документи. След изпращането на документите, било получено уведомление (02.03.3023Г.) от страна на застрахователното дружество, че застрахователната експертна комисия предлага подписването на споразумение за сумата 25000.00лв. за неимуществени вреди и 4528.13лв. за имуществени вреди. Дружеството-застраховател отказало да плати остатъка от претенцията, дори и след проведени телефонни разговори с представител на ответника и редуциране на исканията на ищеца, в опит да се постигне извънсъдебно споразумение. Ищецът не бил съгласен с така определения размер. Същият бил на мнение, че полагащото му се обезщетение следвало да бъде в искания пълен размер. Причината за това бил дългият и изключително болезнен период на възстановяване, който не бил приключил и понастоящем. Ищецът продължавал да не е пълноценен човек. Придвижвал се трудно и изпитвал сериозни неудобства в справянето с ежедневните лични нужди и занимания. Освен всичко това, Н. преживявал отново и отново инцидента, което му носело само отрицателни емоции. Описаните факти се отразили тежко на ищеца, който претърпял и продължавал да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания за бъдещето си, страх от пътуване, стрес, психически дискомфорт и силни и продължителни болки и страдания. Счита, че бил възникнал правният интерес от предявяване на искове против ответника за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. По силата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователят отговарял и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице е начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице.

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за: с умата 50000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от А. Д. Н. неимуществени вреди - негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни и продължителни болки и страдания, в резултат на реализираното ПТП на 26.04.2022Г. в гр.В.Т., ул.„К.“ от виновния водач Е. Х. К., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК„Лев Инс”АД, за което Емил Хараламбиев Колев е осъден с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпването на застрахователното събитие – 09.06.2022Г., до окончателното и изплащане; сумата 4528.13лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждани лечения, закупени медикаменти, заплатени операции, импланти и заплатен престой в болници, в резултат на реализираното ПТП на 26.04.2022Г. в гр.В.Т. ул.„К.“ от виновния водач Е. Х. К., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК„Лев Инс”АД, за което Е. Х. К. е осъден с влязъл в 2 сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпването на застрахователното събитие – 09.06.2022Г., до окончателното и изплащане . Претендира направените по делото разноски и моли съда да определи адв.възнаграждение за процесуалния представител при условията на чл.38 ал.2 ввр. чл.1 от ЗАдв. ввр. чл.36 от ЗАдв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и броя на предвидените съдебни заседания в неговия ход.

Ответникът ЗK”Лев Инс”АД(чрез юрисконсулт Р. Ч. ) оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва всички твърдения в исковата молба, заявени по основанието на предявените претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Счита претенцията на ищеца за прекомерна и завишена. Счита, че ищецът нямал правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправил доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 09.06.2022Г./щета№0000-1000-03-22-7376/ като на основание представените по делото документи била предложена сума за обезщетение. За определяне за изплащане на по-високо застрахователно обезщетение на ищеца било указано да представи необходими документи, което бе било сторено.

Оспорва твърденията на ищеца по основанието на предявената претенция относно механизма на произшествието и посоченото, че всички понесени вреди са при и по повод настъпилото на 26.04.2022Г. събитие. Твърденията били, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК№ ........., като в образуваното ДП№328/26.04.2022Г.на РУМВР В.Т. било посочено, че обстоятелствата са в процес на изясняване, като не било посочено да е приключило с краен акт, поради което не било изследвано поведението на пострадалия като участник в движението, което е от съществено значение за доказване деликтната отговорност на застрахования в дружеството водач. В тази връзка не били изследвани всички относими обстоятелства, чрез които да можело да се извърши обективно обосновано предположение досежно изключителната вина на дееца за настъпване на ПТП и отговорността му за нанесените вреди. Не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП, нито какви са били действията на водача на мотоциклет “С.“, както и по чия изключителна вина са настъпили вредите. Твърди, че за водача на лек автомобил “Ф. Г.“ било налице „случайно деяние“ по смисъла на НК досежно причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Алтернативно навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият изложил на риск живота и здравето си, като е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, и не е управлявал мотоциклета вдясно на пътното платно, с оглед на което е причинил/допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат. Алтернативно прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че за вредоносния резултат(травмите получени от А. Н.) причината била в неговото виновно поведение като водач на мотоциклет „С.“, изразяващо се в нарушение на ЗДвП(не се е движил най-вдясно на пътното платно, движил се е с несъобразена и превишена скорост, като и навлязъл в траекторията за движение на автомобила, преди да завърши маневрата си) и поради извършените от него правонарушения на ЗДвП, станал причина за настъпване на ПТП от 26.04.2022Г. Пострадалият имал възможност да съобрази движението си със завиващия автомобил и да го заобиколи, за да избегне произшествието. Пострадалият и сам се бил поставил в опасност, от която за него, настъпили вредни последици. На основание чл.51 ал.2 от ЗЗД полагаемото обезщетение за неимуществени вреди на увредените лица следвало да бъде намалено с доказан принос 50% за 3 настъпилия вредоносен резултат. Оспорва наличието на пряка и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените телесни увреждания на ищеца след дата 03.05.2022Г., на която е изписан от болничното заведение с подобрение, без данни за риск от прекратяване на болничното лечение с дадени препоръки. Оспорва причинна връзка на последващите състояния на ищеца да са понесени във връзка със събитието, както и по причина от описаните травми от ПТП от 26.04.2022г, за ищеца да са настъпили твърдените неимуществени вреди. В представената Епикриза от 09.05.2022Г. било посочено, че пострадалият бил приет за втори път в отделение по травматология след нова травма, която не била във връзка с претърпяното събитие, от което седмица преди новото е изписан от болнично заведение. Счита, че новата травма била поради неспазване на указанията за лечение. За новата травма не били представяни годни доказателства, че е по причина на претърпяното ПТП от 26.04.2022Г. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление за периода след 03.05.2022г, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени, като оспорва твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция. Счита последващите вреди след 03.05.2022Г. не следва да бъдат обезщетени в настоящия процес като нанесени при друго събитие и механизъм, както и от самоувреждане, поради неспазване на предписания. Оспорва твърдението, че ищецът не се бил възстановил напълно до 03.05.2022Г., вземайки предвид обстоятелството, че очевидно същият не е търпял болка, за да не изпълнява лекарските насоки, препоръки за спазване на режим, както и сам повторно се е поставил в риск. Оспорва и твърдението относно проявления на неимуществени вреди в бъдещ, неуточнен в исковата молба период след 03.05.2022Г. Не били налице данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищеца по повод нанесената травма, или да е било провеждано допълнително лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба. Счита, че претендираните от ищеца като обезщетение парични суми за неимуществени вреди са в изключително завишен размер, за да доведат до репариране на вредите в техния действителен размер. С оглед наличието на съпричиняване, на основание чл.51 от ЗЗД, обезщетението следвало да бъде съразмерно намалено.