Решение № 137 от 16.10.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Бяла, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Кремена Д. Деликоцева като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20264510100185 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД срещу И. П. П. с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № .... от ..... г.

Ищецът твърди, че на .... г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ...., по силата на който банката е предоставила кредит в общ размер на 2016,52 лв. Сочи, че съгласно чл. 7 от договора средствата се превеждат по сметка на продавача на стоката или услугата, а общата сума, подлежаща на връщане съгласно чл. 10, възлиза на 2379,51 лв.

Твърди, че задължението е разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, от които 11 в размер на 198,29 лв. и последна изравнителна вноска от 198,32 лв., като всяка включва част от главницата и договорна лихва. Поддържа, че е изпълнила задълженията си по договора и че в него са посочени общият размер на кредита и условията за усвояването му съобразно изискванията на ЗПК. Излага, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК договорът е изцяло падежирал, всички погасителни вноски са станали изискуеми, но ответницата не е погасила задълженията си в пълен размер.

Според ищеца към 24.04.2025 г. са останали дължими 193,21 лв. главница и 5,11 лв. договорна лихва, а на основание чл. 9, ал. 4 от договора се претендира и обезщетение за забава за периода 25.11.2024 г. – 10.04.2025 г., посочено в исковата молба като 39,96 лв. Същевременно общата цена на иска е определена на 235,28 лв. Ищецът сочи, че въз основа на издадените по ч. гр. д.

№ .../.... г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ..../.... г. по описа на ЧСИ И. Х., а след получаване на указанията по чл. 415 ГПК на 07.01.2026 г. е предявил настоящите установителни искове. Моли съда да признае за установено съществуването 1 на вземанията и претендира разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез пълномощника си адв. В. С., оспорва предявените искове по основание и размер. Излага възражения срещу действителността на договора за потребителски кредит и срещу начина на формиране на посочените в него главница и годишен процент на разходите.

Поддържа, че реално предоставеният кредит е на стойност 1849 лв., предназначен за закупуване на мобилен телефон, докато в договорния размер от 2016,52 лв. са включени и застрахователни премии за продуктите „BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ и „BANK ПАКЕТ 1 УРЕД“, съответно 161,97 лв. и 5,55 лв. Според ответницата тези суми не представляват действително предоставен за ползване кредитен ресурс, а разходи, свързани с кредита, които неправилно са включени в главницата и върху които е начислявана възнаградителна лихва.

Твърди, че застрахователните премии не са надлежно отчетени при определяне на годишния процент на разходите, поради което посоченият в договора ГПР не отразява действителната цена на кредита и не позволява на потребителя да прецени реалното му оскъпяване. На това основание се позовава на недействителност на договора по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на последиците по чл. 23 ЗПК, според които потребителят дължи единствено чистата стойност на получения кредит, без лихви и други разходи.

Наред с това прави възражение за погасяване на задължението чрез извършените плащания, които според защитата надхвърлят действително предоставената сума. С оглед на изложеното счита, че не се дължат нито претендираната остатъчна главница, нито договорната лихва и обезщетението за забава, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № ..../.... г. на Районен съд – Б. се установява, че по заявление на банката е издадена Заповед № ..../.... г. за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу ответницата за главница 193,21 лв., договорна лихва 5,11 лв. и обезщетение за забава 36,96 лв. за периода 25.11.2024 г. – 10.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2025 г. и разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. След постъпило в срок възражение с Разпореждане № ..../... г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си. Настоящото производство е образувано по предявения в указания срок иск.

От договора за потребителски кредит № .... от ..... г. се установява, че кредитът е предоставен за закупуване на мобилен телефон S.... с цена 1849 лв. и за заплащане на две застраховки – „BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ на стойност 161,97 лв. и „BANK ПАКЕТ 1 УРЕД“ на стойност 5,55 лв. Общият размер на кредита е записан като 2016,52 лв., фиксираният годишен лихвен процент – 31,72%, ГПР – 36,74%, а общата дължима сума – 2379,51 лв. В погасителния план са предвидени единадесет вноски от по 198,29 лв. и последна вноска 198,32 лв.

В стандартния европейски формуляр е отбелязано, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.

Същевременно застрахователните продукти са индивидуализирани в самия договор, премиите са финансирани от банката и са включени в размера, върху 2 който се начислява възнаградителна лихва. Самото отбелязване, че услугите са незадължителни, не освобождава съда от преценката дали в конкретните договорни отношения са действително свободно избрани и как са отразени в общата цена на кредита.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Д. В. Й., се установява, че ответницата е извършила плащания по кредита в общ размер на 2215,35 лв. При изслушването си вещото лице пояснява, че действителната цена на закупената стока е 1849 лв., застрахователните премии възлизат на 167,52 лв., а договорната лихва е начислявана и върху включените в главницата застрахователни суми. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, чл. 240 и чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение, предоставянето на кредита и размера на изискуемите вземания. В тежест на ответницата е да установи твърдяното изпълнение, като съдът следи служебно за спазването на императивните правила за защита на потребителя.

По своята правна характеристика процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което съдържанието му следва да отговаря на установените в този закон императивни изисквания. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, както и взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви и други преки или косвени разходи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Целта на тези изисквания е потребителят да разполага с ясна и съпоставима информация за действителната цена на кредита още при поемане на задължението.

В случая от представения договор, погасителния план и заключението на вещото лице се установява, че стойността на закупената стока е 1849 лв., докато като общ размер на кредита е посочена сумата 2016,52 лв. Разликата от 167,52 лв. се формира от застрахователни премии в размер на 161,97 лв. и 5,55 лв. Тези премии не са изплатени на ответницата за придобиване на стоката, а са предназначени за заплащане на застрахователни продукти, предлагани във връзка с кредитното правоотношение. Независимо от това те са включени в главницата, върху която е изчислена възнаградителната лихва, и са разсрочени за погасяване заедно с цената на закупената стока. Именно това обстоятелство вещото лице потвърждава и при изслушването си в съдебно заседание.

При преценката за действителността на договора съдът намира, че определящо значение има не формалното обозначаване на застраховките като доброволни, а действителното им икономическо предназначение и начинът, по който свързаните с тях плащания са включени в кредитната сделка.

Действително в стандартния европейски формуляр е отбелязано, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Същевременно договорът е изготвен при предварително определени условия, застрахователните премии са посочени като съставна част на финансираната сума и се олихвяват наред със стойността на стоката. Ето защо факта, че същите се дължат доброволно, съобразно отразеното в стандартния 3 европейски формуляр не е достатъчен, за да се приеме, че при конкретно договорените условия тези суми са извън разходите, свързани с кредита.

Следва да се държи сметка и за разграничението между „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“, проведено в практиката на Съда на Европейския съюз. Суми, предназначени за покриване на разходи по кредита, не могат да бъдат представяни като действително предоставен кредитен ресурс само защото са финансирани от кредитора. В противен случай част от икономическата тежест на договора би останала извън показателя, чрез който потребителят следва да прецени реалното му оскъпяване. При установения по делото начин на финансиране и олихвяване на застрахователните премии съдът приема, че посоченият ГПР от 36,74 % не отразява надлежно действителните разходи по кредита. Така потребителят не е получил изискуемата по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК точна информация за цената на предоставеното финансиране. Нарушението на тази императивна разпоредба обуславя недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

При това положение е налице хипотезата на недействителност по чл. 22 ЗПК, тъй като в договора не е посочен действителният годишен процент на разходите и не е разкрита реалната цена на кредита. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК – потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на получения кредит, без лихви и други разходи по него, включително без застрахователните премии. Доколкото от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е извършила плащания в общ размер на 2215,35 лв., които надвишават чистата стойност на предоставения кредит от 1849,00 лв., то същата не дължи и претендираната от ищеца главница. С оглед недействителността на договора не се дължат и претендираните договорна лихва и обезщетение за забава, поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Отделно от това съдът съобразява несъответствието в индивидуализацията на претенцията за обезщетение за забава. В заповедта за изпълнение е посочена сума 36,96 лв., докато в исковата молба се претендира сумата 39,96 лв. Същевременно посоченият от ищеца общ размер 235,28 лв. е сбор именно на вземанията по заповедта – 193,21 лв., 5,11 лв. и 36,96 лв. При липса на уточнение, че разликата от 3 лв. се търси на самостоятелно основание, тя не може да бъде предмет на установяване по чл. 422 ГПК, доколкото за нея не е издадена заповед за изпълнение. Поради това в частта за разликата над 36,96 лв. до 39,96 лв. производството следва да бъде прекратено като недопустимо, а по вземането, обхванато от заповедта, искът да бъде отхвърлен по същество.

Относно разноските: Съобразно разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът по иска по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и по разноските, направени в заповедното производство. При неоснователност на установителните претенции ищецът няма право на присъждането им. Ответницата има право на разноски съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото е заявено адвокатско възнаграждение от 180 евро с вкл.ДДС. Съдът съобразява направеното възражение за прекомерност, действителния обем на осъществената защита и характера на спора и приема, че претендираният размер не е прекомерен, доколкото заплащането му е удостоверено с приложените доказателства.