Решение № 804 от 30.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106932 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.К.М.Х., роден на *** г., гражданин на Унгария, действащ чрез пълномощника си адвокат И., против С. Б. Д. с ЕГН ********** и Ц. Д. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Бургас, ***, с която се претендира солидарното им осъждането за заплащане на сумата от 5 920 лв. с равностойност от 3 026. 85 евро, от които 3 920 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и 2 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие неизпълнението на сключен между страните договор за наем, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба на 04.11.2025 г. до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на сключен между страните договор за наем от 12.05.2025 г. на апартамент, находящ се в гр. Бургас, кв. **, ул. ***, със срок от 14.06.2025 г. до ноември 2027 г., съгласно който ищецът- наемател поел задължението да заплаща месечен наем за апартамента в размер на 800 лв. плюс 100 лв. за гараж, находящ се на същия адрес.

Излага се, че ответниците наематели не изпълнили основното си задължение по чл. 1 от договора да му осигурят необезпокоявано ползване на наетия имот, като бил 1 принуден да съхранява вещите си, сред които и изключително ценни произведения на изкуството, в гаража. През юни месец обаче апартаментът все още бил негоден за ползване с вода и електричество, но получил обещание от наемодатели, че това ще се случи скоро, поради което и ищецът продължил престоя си в наетия от него хотел. На 26.06.2025 г. бил уведомен от ответниците, че строителят на сградата ги е информирал за сериозен проблем, поради което не можели да продължат да отдават апартамента под наем, като поискали освобождаването на имота в рамките на 10 дни. Горното било в нарушение на чл. 7 от договора, където бил уреден начина за неговото прекратяване.

С действията си ответниците принудили ищецът да удължи престоя си в хотела в кв.

**, за което заплатил 900 лв. През юли обаче хотелът бил напълно резервиран, поради което и ищецът бил принуден да търси друго място, на което да се настани, като така са настанил в хотел „П.“, за престоя си в който заплатил още 1 020 лв. След това се обърнал към посредник за да се намери нов имот, който да наеме, за което заплатил 700 лв. плюс 1 300 лв. – транспортни услуги за вещите му, които се намирали още в гаража на ответниците. Поради това и заявява претенция за заплащане на гореописаните имуществени вреди в общ размер от 3 920 лв. Наред с това твърди, че цялата тази ситуация била изключително стресираща за него, като се влошило общото му здравословно състояние от преживените отрицателни емоции и разочарование, като започнал за изпитва постоянно главоболие, хронично безсъние, потиснатост, повишено артериално налягане и силно вътрешно напрежение, поради което и заявява претенция за тяхното обезщетяване в размер на 2 000 лв.

Правното основание на предявените искове е чл. 79, ал. 1 предл. последно във връзка с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците чрез упълномощения от тях адвокат И.. На първо място се сочи, че страна по наемния договор е лице К. Х., а исковата молба е депозирана от друго лице, поради което и за ищеца липсвала активна легитимация за предявяване на исковете. Ако все пак се установяла идентичността на лицата, се излага становище за неоснователност на исковете, тъй като договорът за наем бил с невъзможен предмет, тъй като не можел да се използва съобразно договорното му предназначение на апартамент, поради което и бил нищожен. Именно и нищожността на договора изключвала договорната отговорност на ответниците. Наред с това се излага, че липсвала и уговорка за предаване на владението на сочената от ищеца дата 14.06.2025 г., като посочената такава в приложения към искова молба договор била допълнително дописана. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорът не е нищожен, се сочи, че ответниците на следва да отговорят, тъй като към момента на сключване на договора на 12.05.2025 г. имотът не бил в състояние да се ползва като жилище, което било установено и от наемателя, като причината за това била липсата на въвеждането на сградата в експлоатация, което не зависило от ответниците, поради което и не били 2 се обвързали с конкретна начална дата. Излага се също така, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 89 от ЗЗД, като договорът следва да се счита за развален по право, като невъзможността на наемодателите да предадат вещта, годно за употреба съобразно предназначението й, било невъзможно по независещи от тях причини.

Обсъжда се детайлно и заявената претенция за имуществени вреди, като се сочи, че липсва връзка между същите и поведението на ответниците, като направените разходи от ищеца били по негов избор. Именно липсата на виновно поведение у ответниците изключвала отговорността им. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.

Също се търси присъждане на сторените разноски по делото.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен по делото е писмен договор за наем, сключен на 12.05.2025 г. /на английски език и на български език/между ответниците, в качеството им на наемодатели, и К. Х., в качеството му на наемател, като предмет на същия е апартамент, находящ се в гр. Бургас, кв. **, ул. „***“ ***, и част от гараж **.

Състоянието на имота – апартаментът се предоставя необзаведен; налично оборудване и елементи към момента на предаването изключват: кухненска част от вградена мивка, шкафчета, котлони и аспиратор, подова настилка във всички помещения, две интериорни врати, врата за баня и врата за килер, банята е напълно завършена и в експлоатационно състояние. Срокът на договора е до ноември 2027 г., считано от 14.06.2025 г., съобразно отбелязването в текста на договора на английски език.

Предвидено е и заплащане на месечна наемна цена от 800 лева, както и допълнително възнаграждение за ползването на част от гаража в размер на 100 лева.

Като свидетел по делото е разпитана В.П. – рецепционист на хотел „***“ в кв.

** – Бургас, където е бил отседнал през пролетта на 2025 г. ищецът П. К., който св. познава като К., и с който често е общувала по време на престоят му в техния хотел.

Св. лично му е съдействала в намирането на жилище под наем, във връзка с което публикувала пост във Фейсбук, по повод на което получила отговор от ответника, че отдава жилище под наем, като така била осъществена връзката между страните и проведени срещи между тях във връзка с това. Ответниците през месец май 2025 г. провели среща с ищеца, като първият оглед на апартамента бил през месец май 2025 г.

– на 06.05.2025 г., когато ищецът констатирал, че жилището не е завършено – преди това не било ясно това от комуникацията чрез нея в интернет, като подобно обстоятелство не било разяснено. След няколко дни последвал още един оглед, по време на който се свързали със св. за да осъществява превод при комуникацията им, като разговорът бил в посока, че апартаментът ще е готов съвсем скоро. На проведена 3 във връзка с това среща между страните, на която св. лично присъствала, около един час се обсъждали условията на договора – кога ще бъде готов апартаментът, в какво състояние ще бъде. Сключил се писмен договор за наем, като желанието на К. било да е все пак ясно кога може да се нанесе – един вид им направил реверанс, че не е спешно да се нанесе веднага, но все пак да кажат дата, на която са сигурни, че ще бъдат готови. Разбрали се това да стане в средата на месец юни – 14 или 15, като св. не си спомня точната дата. Ответниците дошли с готов договор, който да разпишат – доколкото св. разбрала от интернет. Същият бил на английски и на български език.

Договорили се също така, че ако по някаква причина не са готови с апартамента, ищецът може да си складира багажа там, тъй като платил на фирма да му донесат багажа от Унгария до България. К. имал големи архиви с картини, наследствени колекции, всякакви ценни вещи, порцелани, както и редки книги. Те се съгласили на това той да си съхранява багажа в гаража и в апартамента, ако не е готов, без да плаща наем, тъй като те няма да са спазили договорката апартаментът да е готов на конкретната дата. Св. е категорична, че К. не се е нанасял в този апартамент, не е живял там. Няколко пъти преди датата по договора той ходил няколко пъти там и й споделил, че не се вършела никаква работа, като апартаментът продължавал да е незавършен, като се притеснявал, че няма да е готов навреме и да се нанесе.

Ответниците обаче продължавали да му обещават, че апартаментът всеки момент ще бъде готов, че ще има ток – уведомявали го за това по имейла и устно. В крайна сметка в апартамента нямало ток до края на юни. Това принудило К. да продължи престоя си в хотела, тъй като нямало готово жилище, където да се нанесе. След като жилището вече било снабдено с ток ответниците отказали на К. да се нанесе, като не дали конкретни обяснения – съобщили му чрез имейл, че няма нужда да му се обясняват, т.е. без предизвестие, без причина, те не изпълнили договора си. Доколкото св. е запозната му казали до 10 дни да изнесе багажа си, иначе ще го изхвърлят на улицата. Казали са му, че имало някакъв друг нов проблем, поради който не може да се нанесе и след като той е попитал какъв е, са му казали, че няма да му се обясняват.

След тези събития св. лично помогнала на К. да си намери хамали, които да му помогнат във връзка с багажа, както и в търсеното на нов апартамент, но това отнело време. С. и Ц. били много нетърпеливи спрямо него и му казвали отново и отново да си изнесе багажа, от което той бил много стресиран през това време, защото мислел, че ще му изхвърлят багажа на улицата, а нямал достъп до апартамента, за да провери дали нещата му все още са там. Негов багаж имало и в апартамента, и в гаража. Може би след 2-3 седмици той успял да си изнесе багажа и да си намери нов апартамент, в който да си премести багажа. До 04.07.2025 г. К. бил в техния хотел, а след това се преместил в друг хотел в Бургас, на който св. не помни името, тъй като в техния хотел имало резервации. След това К. си намерил квартира в Бургас, в кв. „В.“. Св. разказва, че лично възприела как се влошава доста бързо менталното състояние на ищеца, 4 заради цялата тази ситуация. Той й споделял, че е притеснен за апартамента и иска вече да знае какво се случва, че го държат в неведение до последния момент. След като си изнесъл багажа от апартамента, К. станал по-спокоен, но все пак не се чувствал много добре, тъй като цялата тази сага продължила доста време.

Като свидетел е разпитан и водения от ответниците К.Д. – приятел на дъщеря им, с който живеят съвместно в сграда, съседна на тази на ул. „***“ **. През 2025 г. в периода май-юни тази сграда според св. не била завършена до степен да се живее в нея, тъй като в нея не бил пуснат ток, нямало вода, извършвали се довършителни работи от работници в сградата. Обсъждали били вкъщи това, че Ц. и С. искат да дадат апартамента под наем, като му е и известно, че са водили преговори с К. във връзка с това. Св. също лично е виждал К. – наложило се да им превежда по време на комуникацията им. Св. не е запозна с това кога те са подписали договор, но отново потвърждава, че той лично е превеждал, понеже човекът се притеснявал, че няма да има къде да си остави багажа, а споменал, че има малко повече багаж. Предполага това е било преди подписването на договора. Това, което превел на човека, било, че подовата настилка на апартамента не е поставена и че предстои да бъде сложена в определен близък период от време, след което той ще може да си остави багажа там.