Решение № 149 от 31.07.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №129

№ 149 гр. С. 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20231870100205 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

М. С. Л. с ЕГН ********** от град С. e предявила против „С.К. - “ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „И.“ № с ЕИК ... иск по чл. 200 от КТ за сумата 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука осъществила се на 02. 03. 2020 година изразяваща се в паднала при отварянето й метална врата, ударила главата й, вследствие на което ищцата твърди, че получила увреждане „Контузио капитис. Комоцио церебри сине комоционем“, болки и страдания вследствие на увреждането от което претендира исковата сума 3000 лева като обезщетение за неимуществени вреди. Предявен е и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху посочената сума обезщетение, считано от датата на увреждането 02. 03. 2020 година до окончателното му изплащане.

Твърди се в исковата си молба, че от 22.01.2020 г. до 01.04.2020 г. ищцата М. С. Л. работела по трудов договор с ответника „С.К. " ЕООД С. като заемала длъжността „сладкар" в производствен цех „сладкарство" находящ се в гр. С. ул. „С.Ш." , с работно време от 8.30 ч. до 12.30 ч. и от 13.30 ч. до 17.30 ч..

Относно злополуката ищцата твърди в исковата си молба че на 02.03.2020 г. около 08.30 ч., дръпнала дръжката на желязната врата на цеха, за да влезе, но в този момент тя се стоварила върху главата й, вследствие на което й причерняло и паднала. По късно се установило, че вратата е била счупена, отделена от пантите и само подпряна на мястото й, което е станало причина за падането й. Ищцата М. Л. твърди в ИМ, че след като се свестила 1 главата й много я боляла, виждала размазано хората около нея, гадело й се, имала и позиви за повръщане, вследствие на което едва стояла на краката си.

Твърди се в ИМ че незабавно след злополуката закарали ищцата в МБАЛ С. където била приета в Неврологично отделение и били извършени медицински прегледи и множество изследвания. От болницата ищцата била изписана на 04.03.2020 г. около 18.20 ч. с окончателна диагноза: „Контузио капитис.

Комоцио церебри сине комоционем" с препоръка от лекаря да избягва работа с компютри, да не гледа телевизия, да избягвам излагане на ярка слънчева светлина, както и да не се излага на силни звуци и шумове. Ищцата твърди в исковата си молба, че повече от две седмици след инцидента чувствала силни болки в областта на главата, при резки движения, ставане и клякане й се гадело, като имах и моменти на дезориентация, не можела да спи по цяла нощ, била принудена постоянно да приема обезболяващи медикаменти, непрекъснато преживявала отново и отново инцидента. След около месец болките и световъртежът намаляли и се чувствала по-добре.

Твърди се в исковата молба, че това увреждане ищцата получила на работното си място - „производствен цех -сладкарство" находящ се в гр. С. ул.

„С.Ш." ", поради което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО станалата злополука била приета за „трудова злополука" с Разпореждане № Ц-5104-22-4 от 10.03.2020 г. на НОИ ТП С. област.

Според изложеното в исковата молба, М. Л. претендира 3000 /три хиляди лева/ като неимуществени вреди за понесените от нея болки и страдания и затруднения в ежедневието, в домакинството, вследствие на претърпяната на 02.03.2020 г. трудова злополука, при която получила „Контузио капитис. Комоцио церебри сине комоционем".

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответника „С.К. “ ЕООД да заплати на ищцата сумата 3000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания и затруднения в бита и ежедневието вследствие на описаната трудова злополука и увреждането от нея, изразяващо се в Контузио капитис. Комоцио церебри сине комоционем", ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 02.03.2020 г„ до окончателното й изплащане. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С.К. - “ ЕООД С. с ЕИК ... с който предявения иск се оспорва по основание и размер и се иска съдът да отхвърли иска и да присъди на ответника направените по делото разноски. В отговора си на исковата молба ответникът твърди, че всъщност приложимата за случая правна норма следва да е чл. 201 от КТ по съображения, че описаната в иска врата не е вход на цеха, в който е работила ищцата и че тя не разполага с легитимация основания и права за отварянето й. Твърди се в отговора на исковата молба, че цехът има официален вход. съгласуван с пожарна безопасност и аварии и спазване на хигиенни императивни норми, а ищцата Л., по своя воля и усмотрение, в опит да избегне контрола се е опитала да влезе в сградата, през вратата. Твърди се в отговора на исковата молба че тази врата, при която е станала трудовата злополука се отваря само отвътре навън и се ползва само при аварийни ситуации за бързото напускане на сградата. В отговора на исковата молба се съдържа предположение, че ищцата е употребила необходимата сила.

2 изкъртила е вратата, в резултат на което вратата е паднала върху нея. Сочи се в отговора на ИМ, че искът в тази връзка е недопустим, защото ищцата в нарушение на трудовите правила сама е предизвикала нараняванията си и ответникът не може да носи вина, респективно да му се търси обезщетениe за причинени вреди.

Сред възраженията на които се основава становището на ответника че искът е неоснователен се сочи, че влизането и излизането в работните помещения ставало по регламентиран способ с електронен контрол за начало и край на работното време и че за конкретен служител. има персонален електронен пропуск, който се използва за да бъде отворена входната врата за помещенията, съблекални, цехове с конкретни зони за достъп. Тези мерки са задължителни с оглед отговорността и абсолютното спазване на хигиенните норми. Твърди се в отговора на исковата молба, че в електронната контролна система на производствената база на ответника, не е отчетено, ищцата да е влизала в посочения ден и следователно тя не е влязла спазвайки определения й начален част за започване на работа. Твърди се в отговора на исковата молба, че вероятно с цел да избегне регистрацията си и отчитане на закъснението й или с цел да си осигури необезпокояван достъп до складовете с готова продукция с цел корист. ищцата се е опитала да влезе през нерегламентиран вход, употребявайки необходимата сила довела до падането на врата върху нея и в тази връзка ответникът не би следвало да носи отговорност, на незаконосъобразни действия на ищцата, довели, както тя твърди, до нарушение на здравето й.

Твърди се в исковата молба, че описаното в иска не отговаря на действителността, и че всъщност за инцидента ищцата сама е разказала на своите колеги. Отрича се в отговора на исковата молба да е припадала и да е лежала на земята. Ответникът в отговора на исковата молба излага възражението че няма очевидци на т.н. инцидент, че ищцата не е викала за помощ и подкрепа, не е имала видими следи от удар, синини и прочие, като нициативата да я прегледат в болницата е на ответника.

Позовавайки се на чл. 7.3 от длъжностната характеристика, на ищцата, ответникът твърди в отговора на ИМ, че тя отговорност за нарушаване на трудовата дисциплина, правилата за безопасност. Твърди се в отговора на исковата молба, че длъжностната характеристика е подписана от ищцата на 21.10.2019г. и че тя е получила необходимия инструктаж за правила за безопасност, хигиена и здраве в което са включени и основните правила вход, изход работно помещение и пр.

Твърди се в отговора на ИМ, че ответникът е застраховал служителите си в това число и ищцата, за което се позовава на представената в препис застрахователна полица. Според изложеното в тази връзка в отговора на исковата молба, съгласно общите условия, при злополука, задължението на работодателя е да уведоми застрахователното дружество и после всеки индивидуално представя необходимите документи и претендира съответното обезщетение и че това не е направено в продължение на около три години.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищцата е посетила офиса на застрахователния агент който работи с ответника работодател и е попитала какво обезщетение й се полага и като са й обяснили какво може да очаква, ищцата е отказала да подава каквито и да е документи за изплащане на 3 обезщетение с обяснението, че ще осъди работодателя за повече. Според ответника, изложено в отговора на ИМ, налице е отказ от изплащане на полагащо й се обезщетение по застраховка за сметка на увеличение исковата претенция към ответника, още повече че получена застрахователната премия следва да бъде приспадната от иска. С тези възражения съдържащи се в отговора на исковата молба ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание М. С. Л. поддържа предявения иск по основание и размер чрез пълномощника си адвокат Ц. Т..

Ответникът, представляван в съдебно заседание от пълномощника си адвокат К.М. от САК оспорва предявения иск по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени становищата на страните, както и събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От 22.01.2020 г. до 01.04.2020 г. ищцата М. С. Л. работела по трудов договор с ответника „С.К. " ЕООД С. като заемала длъжността „сладкар" в производствен цех „сладкарство" находящ се в гр. С. ул. „С.Ш." , с работно време от 8.30 ч. до 17.30 ч..Препис от трудовия й договор е приложен по делото.

На 02.03.2020 г. около 08.30 ч., ищцата М. С. Л., при опит да отвори дръпнала дръжката на желязната врата на цеха, за да влезе, но в този момент вратата паднала при което ударила главата на ищцата, вследствие на което ищцата М. изгубила равновение и паднала. Металната врата която я ударила била счупена, отделена от пантите й и само подпряна на мястото й, което е станало причина за падането й, когато без да й е съобщено за причините поради които вратата можела да падне, ищцата се опитала да я отвори за да влезе в цеха. Когато след злополуката ищцата се опомнила, главата много я боляла, като травмата й е от естество непосредствено след удара да вижда размазано хората около пострадалата ищца, а и такива са й оплакванията, гадело й се, причинено също от удара по главата от падналата върху нея метална врата, имала и позиви за повръщане, вследствие на което трудно стояла на краката си и се налагала незабавна медицинска помощ. Незабавно ищцата била закарана в МБАЛ С. където бях приета в Неврологично отделение. Там били извършени медицински прегледи на ищцата и множество изследвания. От болницата ищцата М. Л. била изписана на 04.03.2020 г. около 18.20 ч. с окончателна диагноза „Контузио капитис. Комоцио церебри сине комоционем". Лекарите й препоръчали да избягва работа с компютри, да не гледа телевизия, да избягва излагане на ярка слънчева светлина, както и да не се излага на силни звуци и шумове. За времето от деня на злополуката 02. 03.

2020 година до средата на март 2020 година ищцата била в отпуск поради времена нетрудоспособност, причинена от трудовата злополука. Повече от две седмици след инцидента ищцата М. С. Л. чувствала силни болки в областта на главата, при резки движения и ставане и клякане й се гадело. Имала и 4 моменти на дезориентация, вследствие получения удар в главата от падащата необезопасена извадена от пантите й метална врата. Също така в този период ищцата страдала от безсъние, не можех да спи през нощта, била принудена да приемам обезболяващи медикаменти. След около месец болките и световъртежът на ищцата вследствие трудовата злополука намаляли и се чувствала по-добре.

Тъй като удара в главата от падащата врата ищцата М. Л. получила на работното си място - „производствен цех -сладкарство" находящ се в гр. С. ул.