Решение № 579 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20221100513486 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13333/23.11.2022г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение наименовано Решение № 9986/12.06.2023г гр.д. № 30895 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 76-ти състав е признато за установено по предявени с искова молба вх. №117627/09.06.2022г. по регистъра на СРС от „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК **** със съдебен адрес :

Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.”, гр. София, бул. **** срещу Г. П. А. , ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Г. Г., гр. София, ул. „****” № 4, партер, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 234 от КТ и чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , че Г. П. А. , ЕГН ********** дължи на „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК **** заплащане на сумата от 6490,27лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 11.04.2022г., до изплащането й, представляващи неустойка по договор от 12.02.2021г. за повишаване на квалификацията , за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 19519/2022г. на Софийски районен съд, като Г. П. А. , ЕГН ********** е осъден да заплати на „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1

829,81лв. по заповедното дело и сумата от 1300лв. съдебни разноски по исковото дело.

Срещу така постановеното Решение е депозирана въззивна жалба вх.

№ 262394/28.11.2022г. от ответника по исковете Г. П. А. , ЕГН ********** в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не му било указано от районния съд че следва да докаже причинно-следствената връзка между припадъка и влошената работна обстановка, докладът не бил пълен, не била разпредЕ. правилно доказателствената тежест между страните за релевантните факти. Не били изложени мотиви от районния съд по направеното оспорване на размера на претендираната сума. Фактът че длъжностната характеристика предвиждала освен ръчно и лазерно заваряване не налагало извод, че ответникът притежава тези умения. Той имал умения само за ръчно заваряване и затова бил и нает от ищеца.. Нямало основание да не се кредитират показанията на свидетелите, доведени от ищеца само поради отношенията им с ищеца, а и нямало доказателства, че тези свидетели имат някаква непосредствена облага от решение в полза на ответника. Нямало пречка свидетелските показания дори на заинтересовани свидетели да послужат за основание да се възприеме тезата на ответника. СРС след като приел, че свидетелите лъжесвидетелстват следвало да сезира Прокуратурата, в обратната хипотеза бил длъжен да зачете тези показания.Свидетелят С. работел заедно с ответника през целия период , дадените от него показания не били преразказ на казаното му от ответника, а резултат от личните му впечатления. Разпечатката от електронната кореспонденция не била надлежен документ който да установи факти, поради което и становището на К. не следвало да се приема за такова с доказателствена стойност и така недоказано било приетото от СРС, че отказал да извършва опредЕ. работа, защото тя не се заплащала. Отделно това било само становище на К.. Не бил твърдял с отговора на исковата молба, че отказал да програмира лазарния заваръчен робот поради това че не му била повишена заплатата. Твърденията му били че нямал задължение да програмира робота. Показанията на свидетелите съответствали на формалната логика и на писмените изявления на ответника, СРС не посочил на кой точно от четирите закона на формалната логика противоречат. Ищецът се бил отказал от един от допуснатите му 2 свидетели вероятно защото той щял да каже същото като вече разпитаните свидетели.

Обосновал си оспорването на заключението с молба от

12.09.2022г, като посочил е фактурите сочели плащане само за доставка на машината, но не и за обучение. Не му били дадени указания, че следва да докаже извършване на възложените работи по длъжностната характеристика и неправилно СРС бил приел обратното.

Събраните доказателства установявали че ищецът възлагал на ответника програмиране на лазерния робот, което не било включено в длъжностната му характеристика Разпоредбите на чл. 328а, чл. 328б, чл. 324 от КТ били отменени през 1996г. и 1993г., позоваването на същите от СРС било неправилно . Не желаел да работи на лазарен робот Т. в други държави – членки на ЕС, искал да живее и работи в РБългария, не било вероятно било в България да се появи друга такава машина в близките години, и мотиви на СРС основани на обратното били неправилни. СРС не бил изследвал въпроса дали при обучението в Германия е придобил нови знания и умения, ако го бил направил щял да установи, че такива не е придобил. Това било в доказателствена тежест на ищеца, сами по себе си договора и сертификата за участие не доказвали това обстоятелство. Събраните доказателства установявали че както преди така и след семинара знанията и уменията му не били променени, работел на лазарния робот и преди семинара, като вършел същите неща, които правел и след семинара. Неприемлива била аналогията между договора по чл. 234 от КТ и договора за изработка. КТ сочел задължителни реквизити на договора и бил част от трудовото право. Изпълнявал възлаганата му работа, отказал само да програмира лазерния робот, защото нямал такива знания и умения.

Изпратен бил на обучението в Германия, защото бил един от тримата работници, които работят с робота, а и защото такива задължения работодател поел към доставчика на робота. Не бил давал доброволно съгласие за обучението, бил е изпратен на същото, подписал договора защото било важно да има работа, с която да издържа семейството си, не бил уведомен че семинар ще е на немски и на английски език, едва на семинара разбрал, че е не е осигурен превод на български език. Неправилно било прието от СРС, че практиката на ищеца да сключва договори по чл. 234 от КТ , за да осигури квалифициран персонал е юридически коректно поведение.

В случая договорът бил сключен от ищеца , за да си осигури работник, от който има нужда чрез угроза от заплащане на високи неустойки. Ищецът бил 3 длъжен да изплати работници на обучение съгласно договора за доставка на робота. Предвидената неустойка била прекомерна и като такава нищожна. Тя не съответствала на разходите за обучението и на придобитите умение и знания. Само направени разходи съответни на неизпълнението можело да се възстановят, а по делото било установено че такива са направени в значително по-малък размер от претнедираната сума – до размера от 3543,22 лв. съгласно приложение № 13 към исковата молба, но в действителност само 328,50 евро били платени ефективно от ищеца за обучението в която била включена цена на обучението на двама работници и други услуги.

Относителната тежест на обучението спрямо другите услуги била 74,15% и така за това обучение реално ищецът платил 243,58 евро за двама работници , за един работник била 121,79 евро и така само до размер от 60,90 евро би могла да се ангажира отговорността му в частта за платената такса. Така при съобразяване на другите разходи – за самолетен билет, за нощувки, то отговорността му пред ищеца не би надхвърляла общо 443,01 евро, тоест 866,45лв. Доказателства че такива суми са платени от ищеца не били ангажирани и затова иск бил изцяло неоснователен. Претендирал е разноски.

Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият- ищец „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК **** е оспорило жалбата.

Навело е твърдения, че решението на районния съд е правилно. По делото било установено валидно трудово правоотношение между страните по трудов договор от 09.10.2019г. за длъжността „заварчик”, съгласно който ответникът следвало да притежава знания за лазерно заваряване , защото работата му включва работа с лазерен робот, че ищецът закупил машина TrueLazer Weld 500 и се задължил да изпрати двама работници за обучение при продавача за да бъдат обучени да работят с нея, един от тези работници бил ответникът, с когото с ищец сключили договор за повишаване на квалификацията. С този договор ответникът се задължил да работи при ищеца поне две години, уговорено било че неизпълнението на това задължение поражда задължението му да възстанови 50% от направените за обучението разходи, ако го прекрати през втората година. Ответникът прекратил трудовия договор през втората годи след сключването на договора за повишаване на квалификация и така дължими били процесните суми. За обучението бил осигурен преводач на английски език, дипломата н ищеца сочела оценка 4

„отличен 6” по английски език Правилно било прието от СРС че влошаването на здравословното състояние на ответника не е в причинно-следствена връзка с условията на работа. Възражение срещу проекто-доклада не било направено, въвеждането му след о.с.з. в който е изготвен доклада било преклудирано, Единствената причина за прекратяване на договора било предизвестието на работника, уволнението не било отменено и така не можело в последствие да се въвеждат твърдения за други основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Установено било че ответникът отказал възложената му с протокола от януари 2022г. работа не поради липса за знания и умения, а поради незавишена заплата. Дисциплинарното производство срещу ответника било прекратено от работодателя поради подаденото от работника предизвестие за прекратяване на правоотношението, защото трудово правоотношение можело да се прекрати само на едно основание. Правилно било прието от СРС, че част от показанията на св. С. не са резултат от личните му впечатления, същото ясно личало от показанията на свидетеля заявил „.. там не са имали преводач, това ми го каза Г.....”. Правилно било прието, че показанията на св. Т. са ирелевантни, защото не е присъствал на договарянето при сключването на договора за повишаване на професионална квалификация, а и длъжността на Т. доказвала, че той не може да има адекватна техническа грамотност, за да прецени квалификацията на работника след завръщането му от обучението в Германия. Правилно било прието, че показанията на тези свидетели противоречат на събраните доказателства и на формалната логика.

Правилно било кредитирано заключението по счетоводната експертиза, вещото лице съобразило осчетоводените документи и тези за плащане Фактурата за плащането на сумата била вторичен счетоводен документ, отразеното в нея основание за плащане не дерогирало уговореното между страните , а в случая то било не само за доставка на машината, но и за обучение. Посочването в мотивите на решението на СРС на разпоредбите на чл. 328а, чл. 328б и на чл. 324 от КТ било очевидна грешка, съдът имал предвид разпоредбата на чл. 228а , чл.

228б и чл. 234 от КТ, защото те били във връзка със задълженията на работодателя за поддържане на професионална квалификация на работници Целта на договора за повишаване на професионална квалификация били благоприятни последици и за двете страни. В случая договорът бил за повишаване на квалификация, както и за придобиване на нова, работникът 5 придобил умения да работи на уникална за пазара машина и като в бъдеще такива бъдат закупени и от други работодател, то той щял да има предимство на пазара на труда. Работодателят имал право да сключва договори за повишаване на професионална квалификация с работниците си и тази практика била коректна. Правилно било прието че в случая приложими са разпоредбите на ЗЗД за неуредени случаи в КТ. Работникът не уведомил своевременно работодателят , че не е обучен, напротив, макари с нежелание до края на 2021г. изпълнявал задълженията си, когато отказал и това станало причина да се образува дисциплинарното производство. Предвиденият срок на обучението би следвало да е достатъчен, да усвои знанията. Съгласието на ответника да сключи договора по чл. 234 от КТ било установено от подписания договор, нямало доказателства за обратното. Ако не знаел английски език то бил заблудил за същото работодателя. Нямало доминация на работодателя нито финансова, нито дисциплинарна Не било задължително повишаването на заплатата след завършване на обучението. Правилно било прието от СРС, че клаузата имаща характер на неустойка е валидна съобразявайки разходите за обучението, но и тези за закупуване на машината, за работа с която било обучението. Възражението срещу размер на присъдената нужда било ирелевантно защото се касаело за неустойка и размер н разходите имало значение само за валидността на тази клауза. По същите съображения било неоснователно и възражението за това, че не било изследвано дали реално въззивникът е придобил умения и знания при обучението. Претендирало е разноски.