Определение № 1347 от 29.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. Благоевград, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200501229 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 във вр. с чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№8895/20.09.2024г., подадена от Етажна собственост на сграда *********, ЕИК 176326512, със седалище и адрес: *********, представлявано от П.М., чрез адв. Е. Г., против Определение № 979 от 13.109.2024 г. по гр.д.

№ 1048/24 по описа на Районен съд – Разлог.

С атакуваното определение е била оставена без уважение молбата на Етажна собственост на сграда *********, ЕИК 176326512, със седалище *********, представлявано от П.Т.М., чрез адв. Е. С. Г. с правно основание с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с чл. 389 от ГПК за допускане на обезпечение на висящ иск, предявен против Н. С. С., гражданин на ********* и *********, роден на 24.06.1974г. в Х********* чрез налагане на обезпечителна мярка „Възбрана” върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент Д-4-10, находящ се в сграда Д в Апартаментен жилищен комплекс ********* на 4 /четвърти/ жилищен етаж от жилищната сграда, находища се в *********, който самостоятелен обект заснет В КККР с идентификатор №*** п о кададастралната карта и кадастрални регистри на *********, п.к. 2770, м."*********, предназначение: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, с площ по документ 46.23 кв. м, 6.93кв.м общи части, като неоснователна.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че към момента на подаване на молбата за обезпечение всички изискуеми предпоставки за допускане на исканата обезпечителна мярка са били налице.

Сочи се, че доколкото обезпечение не е допуснато, вероятно ще се стигне до отчуждаване на имуществото на ответника и при евентуално осъдително решение ще се стигне до невъзможност за удовлетворяване на кредитора. Сочи се,че това е единствената обезпечителна мярка, която може да бъде наложена на ответника, с оглед липсата на друго имущество и наличие на банкови сметки. Моли се да бъде допусната исканата обезпечителна мярка – „възбрана“.

По арг. от чл. 396, ал.2 ГПК, препис от частната жалба не се връчва.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид данните по делото и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК. Същата е подадена от молителя в обезпечителното производство, срещу съдебен акт, чието обжалване е изрично посочено в закона - чл. 396, ал. 1 ГПК. С оглед на това въззивният съд приема подадената частна жалба за процесуално допустима за разглеждане.

По същество същата е неоснователна. Съображения:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, в която ищецът Етажна собственост на сграда *********, ЕИК 176326512, със седалище *********, представлявано от П.Т.М., чрез адв. Е. С. Г., с адрес: ********* е предявил иска си срещу Н. С. С., гражданин на ********* и *********, роден на 24.06.1974г. в Х*********, с правно основание чл. 38 от ЗУЕС и е поискал налагане на обезпечителна мярка „Възбрана” върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент Д-4-10, находящ се в сграда Д в Апартаментен жилищен комплекс ********* на 4 /четвърти/ жилищен етаж от жилищната сграда, находища се в *********, който самостоятелен обект е заснет В КККР с идентификатор №*** п о кадастралната карта и кадастрални регистри на *********, п.к. 2770, м."*********, предназначение: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, с площ по документ 46.23 кв. м, 6.93кв.м общи части.

С атакуваното по делото определение, първоинстанционният съд е отхвърлил така направеното искане за допускане на обезпечение.

За да отхвърли искането на молителя първоинстанционния съд е приел, че липсват доказателства за адекватността на поисканата обезпечителна мярка на обезпечителния интерес на молителя. Приел е, че молителят не е представил актуални документи, от които да се установява каква е стойността на притежавания от ответника недвижим имот. Същите са необходими с оглед преценката дали тази стойност е близка до размера на твърдяното вземане на молителя, респ. дали обезпечителната мярка е адекватна на обезпечителния интерес на ищеца по предявения иск.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира атакуваното определение за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни сериозно реализирането на правата му по решението, при условие,че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, която да обезпечи размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи при неоснователност на обезпечението. Обезпечителната нужда се преценява не само с оглед предмета на спора, но и с оглед поисканата обезпечителна мярка, която трябва да е подходяща спрямо нуждата, тоест да съответства на обезпечителната нужда на молителя. В настоящия случай, се касае за осъдителен иск с цена 2415 лв. В кориците на делото не е представена актуална данъчна оценка на имота, чиято възбрана се иска, от която да е видна стойността му.

След преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, съдът намира, че в разглеждания случай не са налице предпоставките за уважаване на молбата за обезпечаване на предявените искове по посочения от молителя начин. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса. С него се осуетява опасността от промени, които би предприел ответника, за да попречи на реализирането на тази защита и предполага вероятна основателност на иска. Като за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са горепосочените предпоставки за допускане на обезпечение, като тази преценка обаче винаги е конкретна – на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства.

Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общо валидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя отхвърляне на молбата за допускане на обезпечението. За да се допусне обезпечение на иск, той следва да бъде допустим, вероятно 2 основателен, да е налице обезпечителна нужда за молителя и посочената обезпечителна мярка да е подходяща, като липсата на която и да е от тези предпоставки препятства възможността то да бъде допуснато. При осъдителните искове за парични вземания съдът, извършвайки преценка за съответствието между обезпечителната нужда и адекватността на мярката следва да изхожда от размера на иска, като го съпостави в случая със стойността на имота, чиято възбрана се иска.

Макар другите предпоставки да са налице, искът да е допустим и вероятно основателен, в процесния случай обезпечителната нужда не съответства на исканата, а именно възбрана на апартамент в гр.Банско. В случая допускането на обезпечение чрез налагане на възбрана върху посочения недвижим имот би довело до една своеобразна „ свръхобезпеченост“, необосновано засягаща правната сфера на насрещната страна, тъй като е налице съществена несъразмерност на исковата претенция и стойността на имота, чиято възбрана се иска.

БлОС намира тази мярка за неподходяща в случая. Молителят е можел да релевира друга поподходяща такава, която да се яви адекватна за казуса. За задължения в посочения размер е неоправдано налагането на възбрана на процесния имот. Нещо повече дори и при хипотеза на заплащане на гаранция, същата пак не би могла да постигне ефектът, който законът цели с този институт, като ищецът в случая не е заявил и готовност в този аспект.

За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали този иск е допустим и вероятно основателен. Той трябва да провери също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка. Така посочените предпоставки са кумулативни. Липсата на коя да е от тях възпрепятства възможността да бъде допуснато обезпечение. Исканата мярка в случая, съдът намира за несъответна с оглед интереса на предявените искове. Въпреки, че по делото жалбоподателят не е представил данъчна оценка, за имота за който иска да се допусне обезпечение чрез налагане на „възбрана“, съдът счита, че неоснователно ще засегне правата на ответника, тъй като би се възбранило имущество на много по-висока стойност от цената на исковете.

Обезпечителните мерки са едностранни властнически актове, сериозно интервениращи в чужда правна сфера и съдът не може да ги наложи, ако не се е убедил, че те ще ограничат разпоредителната власт на ответника и то именно по отношение на спорното право и в обоснована степен, каквото хипотеза съдът намира, че не е налице в настоящият случай.

В допълнение на изложеното, би могло да се отбележи, и че в практиката се застъпва становището, че обезпечителната нужда следва да се преценява и с оглед съотношението между размера на вземането на ищеца и стойността на имуществото, обект на обезпечението. Приема се, че не е подходяща обезпечителна мярка налагането на възбрана или запор върху имущество, което е несъразмерно по-голямо по стойност от вземането на ищеца, тъй като в този случай неоправдано ще се ограничи правната сфера на ответника. В този смисъл се счита, че обезпечителният запор или възбрана е различен от изпълнителния, където това е без значение, тъй като обезпечението не може да поставя в прекомерно затруднение противната страна, след като вземането на кредитора е спорно и процесът продължава продължително във времето, а през това време ответникът не може да се разпорежда с обезпеченото имущество. Липсата на тези предпоставки обуславя извода за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение на предявените искове по предлагания от молителя начин.

По всички изложени съображения съдът намира, че следва да потвърди определението на РС- Разлог.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 979/13.09.2024г., постановено по гр.д.№1048/2024г. по описа на РС – Разлог.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4