Решение № 1135 от 03.06.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1226/2022
- Вид
- Решение № 1135
- Подписан
- 03.06.2022
- В сила
- 21.06.2022
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 252, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Решение № 1135 от 03.06.2022 г. по НОХД № 20225330201226/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против А.А.Г., ЕГН: ********** по обвинение за това, че в периода от месец февруари 2021 г. до месец май 2021 г., включително, в с. К., обл. П., след като е била осъдена с Определение на Пловдивски районен съд по гр. дело № 3215/2017 г., IV брачен състав, влязло в законна сила на 18.04.2018 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете П.А.Т., със заплащане на месечна издръжка в размер на 130 лева чрез неговия баща и законен представител А.П.Т., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четири месечни вноски в размер на 130 /сто и тридесет/ лева всяка, или общо 520 /петстотин и двадесет/ лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
На основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото е разгледано по реда на глава двадесет и осма от НПК, като съдът съобрази, че за престъплението, за което е повдигнато обвинение на Г., е предвиденото наказание „лишаване от свобода“ до една години или „пробация“, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, а причинените от деянието съставомерни имуществени вреди са възстоновени, поради което спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. Същевременно спрямо обвиняемата Г. вече са прилагани поощрителните правни последици по чл. 183, ал. 3 от НК с присъда № 47 от 09.06.2021 г. по НОХД № 2450/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради което тази разпоредба не може да се приложи повторно. По тези съображения съдът разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа внесеното обвинение срещу обвиняемата Г.. Пледира по делото да е доказано извършването както от обективна, така и от субективна страна на престъплението, вмененото във вина на Г.. Предлага обвиняемата да бъде призната за виновна. Взема становище да са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност с налагането на административно наказание.
В съдебно заседание обвиняемата се отказва от защитата на упълномощения на досъдебното производство адвокат и заявява, че ще се защитава сама. Дава обяснения, в които не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт, като обяснява, че в момента работи и не издържа други близки освен сина си. В хода на съдебните прения заявява, че съжалява за деянието. С последната си дума моли съдът с решението си да определи найблагоприятния за нея вариант.
От фактическа страна:
1
Обвиняемата А.А.Г. е родена на *** в гр. К., обл. П, б.,б.г., живуща в *** и с постоянен адрес: ***, със средно образование, неомъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН: **********.
Обвиняемата Г. и свид. А.П.Т. живеели във фактическо съжителство от 2012 г., като през време на съвместното им съжителство на *** се родил синът им П.А.Т.. През 2017 г. обвиняемата Г. и свид. А.П.Т. се разделили.
С Определение от 18.04.2018 г. по гражданско дело № 3215/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. състав, влязло в сила на 18.04.2018 г., упражняването на родителските права върху малолетния П.А.Т. било възложено на неговия баща – свид. А.П.Т., а обвиняемата А.А.Г. била осъдена да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на по 130 лева чрез свид.
А.П.Т., считано от 18.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
След постановяване на определението свид. А.П.Т. продължил да живее със сина П.А.Т. в с. К., обл. П., където обвиняемата трябвало да плаща издръжката.
Макар и да знаела, че е осъдена да изплаща месечна издръжка на малолетния си син чрез свид. А.П.Т., обвиняемата Г. периодично закъснявала в изпълнението на това свое задължение. С оглед на това през 2019 г. свид.
А.П.Т. сигнализирал Районна прокуратура – Пловдив за евентуално извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, в която връзка била образувана и водена пр. преписка № 7909/2019 г. по описа на РП – Пловдив.
По същата било отказано да се образува досъдебно производство, тъй като междувременно обвиняемата заплатила дължимата от нея издръжка за месеците август и септември 2019 г.
Впоследствие обаче обвиняемата започнала да изпълнява задължението си за заплащане на месечна издръжка на сина си с все по-голямо закъснение, поради което свид. А.П.Т. повторно сигнализирал Районна прокуратура – Пловдив. По повод на това в РП – Пловдив била образувана пр. преписка № 1189/2020 г., а по същата било наблюдавано досъдебно производство № 84/2020 г. по описа на РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив. По това досъдебно производство с обвинителен акт от 02.04.2021 г. обвиняемата Г. била предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в с. К., обл. П. в периода от м. октомври 2020 г. до м. декември 2020 г., включително. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 2450/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII н.с. С Присъда от 09.06.2021 г., влязла в сила на 25.06.2021 г., обвиняемата Г. била призната за виновна за престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за което била предадена на съд, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК не била наказана, тъй като изпълнила изцяло задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция.
Обвиняемата Г. не изпълнила в периода от месец февруари 2021 г. до месец май 2021 г., включително, задължението си да изплаща месечна 2 издръжка от по 130 лева на малолетния си син П.А.Т., като за този период не му заплатила общо четири месечни вноски за издръжка от по 130 лева всяка, или не му заплатила общо сумата от 520 лева. Това провокирало свид. А.П.Т. за пореден път да сигнализира Районна прокуратура – Пловдив за бездействието на обвиняемата Г.. В резултат на подаденото съобщение било образувано досъдебно производство № 131/2021 г. по описа на РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив. По това досъдебно производство в Районен съд – Пловдив бил внесен обвинителният акт, по който е образувано настоящото наказателно дело от общ характер. До провеждане на разпоредителното заседание по делото обвиняемата Г. изпълнила изцяло задължението си, като заплатила дължимата издръжка за сина си П.А.Т. за месеците февруари, март, април и май 2021 г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля А.П.Т. (лист 32-33 и лист 34 от досъдебното производство) и обясненията на обвиняемата А.А.Г. и от писмените доказателства – характеристична справка за обвиняемата Г. (лист 31 от досъдебното производство); заверен препис от Определение от 18.04.2018 г. по гр. дело № 3215/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. състав (лист 46-49 от досъдебното производство); справка от директор на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пловдив с рег. № 10-06-11-156#1/28.06.2021 г. (лист 50 от досъдебното производство); справка с изх. № 995/05.07.2021 г. по описа на Агенция по вписванията (лист 51-53 от досъдебното производство); справка за съдимост за обвиняемата Г.; разписка № 0100015816189507 от 02.06.2022 г. за заплащане на сумата от 130 лева с основание за превода „издръжка за дете за м. февруари 2021“; разписка № 0100013194772861 от 01.06.2021 г. за заплащане на сумата от 260 лева с основание за превода „издръжка за дете П.А.Т. за м. март и м. април 2021 г.“ и разписка №0100013329602546 от 22.06.2021 г. за заплащане на сумата от 130 лева с основание за превода „издръжка за дете за м. май 2021 г.“.
Съдът дава вяра на показанията на свид. А.П.Т.. От тях се установява, че обвиняемата Г. е майка на сина на свид. Т., както и че през 2017 г. със съдебен акт обвиняемата е осъдена да заплаща месечна издръжка на общото им дете в размер на 130 лева. Показанията на свид. Т. са източник на доказателствена информация и за местоживеенето на детето П.А.Т. след раздялата на свидетеля с обвиняемата, като се изяснява, че детето е продължило да живее при своя баща в с. К.. От показанията на свидетеля се установяват периодите, за които обвиняемата не е плащала дължимата издръжка в полза на детето П.А.Т.. В тази връзка от показанията на свид. Т. се изяснява и че падежът по тези вземания е на 15-то число от месеца. В показанията си свид. Т. изяснява, че обвиняемата Г. работи като сервитьор в ресторант. Свидетелските показания се ползват с доверие от съда, тъй като те 3 са проверени при съпоставката им със събраните писмени доказателства и изцяло намират подкрепа в тях, поради което показанията на свид. Т. се ценят като достоверни и добросъвестно дадени.
От обясненията на обвиняемата Г. се установява, че тя работи и няма задължения за издръжка към други свои роднини. Изяснява се още, че синът й живее с дядо си по бащина линия в с. К. и че тя няма други деца.
От Определение от 18.04.2018 г. по гр. дело № 3215/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив се установява, че със същото обвиняемата Г. е осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето си П.А.Т. чрез неговия баща и законен представител А.П.Т. в размер на 130 лева. Установява се още, че съдебното определение, с което е одобрена постигнатата спогодба, е влязло в сила на 18.04.2018 г.
От писмо с вх. № 273000-3646/29.06.2021 г. по описа на РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив се изяснява, че обвиняемата А.А.Г. не е била регистрирана като безработно лице.
От разписка № 0100015816189507 от 02.06.2022 г. се установява, че обвиняемата Г. е заплатила сумата от 130 лева, представляваща издръжка за месец февруари 2021 г. за сина си П.А.Т..
От разписка № 0100013194772861 от 01.06.2021 г. се изяснява, че обвиняемата Г. е заплатила сумата от 260 лева, представляваща издръжка за месеците март и април 2021 г. за сина си П.А.Т..
От разписка № 0100013329602546 от 22.06.2021 г. се установява, че обвиняемата Г. е заплатила сумата от 130 лева, представляваща издръжка за месец май 2021 г. за сина си П.А.Т..
От правна страна:
При така установените факти съдът намира, че обвиняемата А.А.Г. е извършила от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.
О т обективна страна за времето от месец февруари 2021 г. до месец май 2021 г., включително, в с. К., обл. П., след като е била осъдена с Определение на Районен съд – Пловдив по гр. дело № 3215/2017 г., IV брачен състав, влязло в сила на 18.04.2018 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете П.А.Т., със заплащане на месечна издръжка в размер на 130 лева чрез неговия баща и законен представител А.П.Т., обвиняемата Г. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четири месечни вноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева всяка, или общо 520 (петстотин и двадесет) лева.
Доказано е по делото осъществяването на съставомерните признаци от обективната страна на престъплението по чл. 183 НК. Обвиняемата Г. е осъдена с влязъл в сила съдебен акт – Определение от 18.04.2018 г. по гражданско дело № 3215/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, да издържа на свой низходящ – сина си П.А.Т., ЕГН: ***.
Съдебното определение в тази му част, с която е одобрена постигнатата 4 между страните по делото спогодба, е в сила от 18.04.2018 г. Установява се, че след този момент обвиняемата не е изпълнила задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски в размер на 130 лева всяка, или издръжка на обща стойност 520 (петстотин и двадесет) лева. Деянието е съставомерно, тъй като е спазено изискването броят не неизпълнените месечни вноски да е две или повече, като в процесната хипотеза не са заплатени 4 месечни вноски.
Неизпълненото парично задължение на обвиняемата Г. има за свой предмет именно заплащането на издръжка, а кредитор по вземането е неин низходящ – синът й П.А.Т., следователно лице от кръга по чл. 183, ал. 1 от НК. Доказано е и авторството на деянието от страна на обвиняемата Г., тъй като тя е лицето, което е осъдено да заплаща издръжката и в този смисъл носител на паричното задължение.