Определение № 5110 от 07.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5110 гр. София, 07.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002102463 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. К., чрез адв. Д. Б., против решение № 57/26.03.2025 г. по в.гр.д. № 71/2025 г. на Окръжен съд Разград, с което като е потвърдено решение № 672/07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1621/2023 г. по описа на Районен съд Разград, са оставени без уважение исковете на касатора с правно основание чл.чл.59, ал.9 СК вр. чл.127, ал.2 и чл.127а СК - за изменение на определеното местоживеене на детето при майката от Република България, с. Дряновец, общ Разград в Кралство Белгия, Евергем, „Лангедам“ № 36 и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, малолетното дете Никол С.ова И.а да напуска пределите на Република България и да пътува неограничено до страните-членки на ЕС, придружено само от майка си, и са уважени насрещните искове на С. И. С. с правно основание чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК, като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Никол С.ова И.а е предоставено на бащата С. И. С.; определено е местоживеене на детето при него – с. Дряновец, общ.Разград; определен е режим на лични отношения на детето с майката, както следва: всяка първа и трета седмица от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, на всяка четна година на Коледа за дните 25,26 и 27.12. и първата половина на Великденските празници и всяка нечетна година дните 30, 31.12 и 01.01., както и втората половина на Великденските празници, 30 дни през лятото и 10 дни през зимата по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; майката е осъдена да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 300,00 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване.

1

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Твърди се, че въззивният съд не е разгледал и не е изложил в решението си съображения по направените във въззивната жалба доводи и възражения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение и не е преценил всички обстоятелства, посочени в чл.59, ал.4 СК с оглед интереса на детето. Поддържа се, че производството следва да бъде прекратено, тъй като българският съд не е международно компетентен да се произнесе по спора съгласно чл.18 от Регламент 1111/2019 на Съвета.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ Следва ли родител на когото е възложено упражняването на родителските права да е задължен да живее с детето в България, при положение, че е устроил себе си и детето в друга страна членка на ЕС; 2/ Какво е съотношението между мерките относно местоживеенето на детето при родител, който е устроил и живее в чужбина и осъществяването на личните отношения с другия родител, който живее в България, когато не е постигнато съгласие относно местоживеенето и пътуването на детето и 3/ Налице ли са основания за отвод на съдия от въззивния съд, в случаите, при които той е разглеждал делото в първата инстанция, като е провел съдебно заседание, в което е изслушал допуснатите гласни доказателствени средства и е приел за разглеждане и се е произнесъл по иск с правно основание чл.127б СК. Допълнителният селективен критерии не е надлежно обоснован. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставен въпросът длъжен ли е въззивният съд да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните, като се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1062/2022 г. на ІV г.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК се повдига въпроса компетентен ли е българския съд по предявените искове с правно основание чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК, при положение, че детето има „обичайно местопребиваване“ в Белгия, като се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на СЕС по приложението на Регламент № 1111/2019 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни и въпроси, свързани с родителската отговорност, без да се сочат конкретни решения на СЕС. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност в 2 хипотеза на „явна необоснованост“ на решението, доколкото изводите на съда са в разрез с правилата на формалната логика и при пълно незачитане на интереса на детето.

Насрещната страна – С. И. С., чрез адв. М. М., поддържа становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество на жалбата поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни. Излагат се доводи, че към датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2023 г., българският съд е бил международно компетентен да се произнесе по предмета на спора на основание чл.7 от Регламент № 1111/2019 г. на Съвета на ЕС, тъй като детето Никол е било с трайно установено местоживеене в Република България, а е напуснало страната на основание решение № 79/10.02.2023 г. на Районен съд Разград по гр.д. № 2073/2022 г., съгласно което майката е имала право да го изведе един път през лятото за период от 30 дни.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответника са били във фактическо съжителство до м.07.2022 г., като от това съжителство имат родено дете – Никол, родена на 14.03.2021 г.; детето е останало да живее при майката след фактическата раздяла; с влязло в сила определение от 28.09.2022 г. по гр.д. № 1294/2022 г. по описа на Районен съд Разград, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, а по отношение на бащата е определен режим на лични отношения; с решение № 79/10.02.2023 г. по гр.д. № 2073/2022 г. по описа Районен съд Разград е дадено разрешение детето Никол да напуска пределите на страната и да пътува до странитечленки на ЕС, придружена от своята майка И. К. без съгласието на бащата С.

С. за срок от пет години от влизане на решението в сила, без ограничения в броя на пътуванията, но при ограничение на тяхната продължителност, съобразно определения режим на лични отношения на детето с бащата, дадено е разрешение за извеждане на детето един път през лятото на всяка година за период от 30 дни, независимо от режима на лични отношения с бащата; през м. август 2023 г. майката И. К., заедно с детето са напуснали страната и са се установили да живеят в Кралство Белгия, Еверхем при нейните родители, където майката е започнала работа по трудов договор, а детето е записано в Общинско начално училище в с.Слединге; с присъда от 18.01.2024 г. по н.ч.х.д. № 604/2023 г. на Районен съд Разград, И. К. е призната за виновна в това, че за периода от м.септември до м.октомври 2023 г. е осуетила изпълнението на съдебно решение относно режима на лични контакти между бащата С. С. и детето Никол – престъпление по чл.182, ал.2 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност и е й наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 лв.

И двамата родители са изслушани от въззивния съд по реда на чл.59, ал.6 СК. Ищцата е изложила причините, поради които не се е върнала в България през м.09.2023 г. – въпреки, че не е имала намерение да остава при 3 родителите си, пред нея се е открила възможност да започне работа по трудов договор, по който да реализира много по-висок доход от този, който е имала в България, а детето да бъде записано на детска градина, както и да разчита на помощта на своите родители и брат, поради което се обърнала към адв. И. и адв. Б., да решат чрез съда въпроса как да се осъществяват контактите на бащата с детето занапред. Това нейно решение било продиктувано от обстоятелствата, че в с. Дряновец, след раздялата с ответника, е живяла при баба си и дядо си, които са възрастни, в селото нямало детска градина, било й много трудно, нямала доходи, извън издръжката на детето и обезщетението за майчинство и тъй като трябвало да се грижи за детето, не е могла да започне работа. Заявява, че никога не е пречила на бащата да контактува с детето, вкл. го е канила да дойде при тях в Белгия; че бащата и детето контактуват по телефон и чрез приложение „messenger“; че му е направила предложение тя и детето да дойдат в България за да се видят, но след предоставяне от негова страна на пълномощно за пътуване на детето, за да могат после да се върнат, но бащата е отказал; Бащата заявява, че осъществява контакти с детето единдва пъти седмично чрез приложение „messenger“; че не желае да отделя детето от майката, но тя му обещала, че си намери работа в България и ще живеят с детето тук, а не в чужбина; заявява, че ако тя й детето се върнат и останат в България, той ще ги подкрепя със средства, за училището на детето, за всичко.

В същото съдебно заседание, майката е заявила, че е съгласна да води детето в България и то да остава при бащата през периода на всяка от ваканциите – през април, през лятото и през декември. С оглед изложеното и от двете страни, че за тях е важно детето да има контакт и с двамата родители, тъй като има нужда както от майка си, така и от баща си и готовността им да седнат и да говорят за да постигнат съгласие по отношение на детето, въззивният съд е предоставил възможност на страните да постигнат споразумение. Такова обаче не е постигнато. По делото пред първата инстанция са представени социални доклади от ДПС-Разград и от социалните служби на Кралство Белгия. При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че неизчерпателно посочените в чл.59, ал.4 СК критерии, спрямо които следва да се извърши преценката на кого да се възложи упражняването на родителските права, са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности. Тези критерии са посочени и в ППВС №1/1974 г. и представляват минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите, т.е. съдът следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права. Въззивният съд е приел, че това е сторено от 4 първоинстанционния съд. Посочил е, че от социалните доклади и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, се установява, че и двамата родители имат подходящи социално – битови условия и притежават необходимите родителски качества за отглеждане и възпитание на детето и имат желание да бъдат пряко и непосредствено ангажирани с това. Отчетено е, че понастоящем от м.08.2023 г. детето живее при майка си извън страната-в Белгия, където майката се е установила да живее и от този момент детето не се е срещало с бащата. Въззивният съд е споделил доводите на ищцата, че Белгия е държава с висок стандарт на живот и с възможност за добро образование, поради което пребиваването му там би могло да му осигури добри условия за живот и образование, въпреки че и в гр.Разград детето може да получи добро образование, но следва да бъде отчетено, че преместването на детето ще засегне интересите на бащата. Отчитайки факта, че майката е извела детето и го е задържала извън страната, без да се е съобразила с определения режим на лични отношения с бащата, за което е осъдена по образувано по частна тъжба на бащата н.ч.х.д. № 604/2023 г. на Районен съд Разград, както и че и към настоящия момент последната осуетява изпълнението на определения режим на лични отношения между детето и бащата, съдът е приел, че това й поведение сочи, че не може да бъде гарантирано изпълнението на решението, с което й е предоставено упражняването на родителските права и е определено местоживеенето на детето при нея при спазване на режима на лични отношения с бащата, т.е. че е налице изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките по чл.59, ал.2 СК и е потвърдил решението на първата инстанция, с което са уважени предявените насрещни искове на бащата по чл.59, ал.9 вр. 127, ал.2 СК, като е предоставил упражняването на родителските права на бащата и е определил режим на лични отношения на майката и детето, съответно са отхвърлени предявените от майката искове по чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК и чл.127а СК .