Решение № 98 от 22.05.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Девня, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ при участието на секретаря И. МАРКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20263120200059 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Х. М. Х., ЕГН: **********, срещу ЕФ № 8506044350 на А – ПИ, с който на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 153. 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че 1 същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 17. 04 ч. на 10. 01. 2023 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство собственост на възз. Х. М. Х. - лек автомобил с ДК№ ***, с технически допустима максимална маса 2 190, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно винетна такава. На 30. 08. 2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. Електронният фиш съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното 2 нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че в 17. 04 ч. на 10. 01.

2023 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство собственост на възз. Х. М. Х. - лек автомобил с ДК№ ***, с технически допустима максимална маса 2 190, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Същевременно не била заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно винетна такава. Това било установено с помощта на устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото наложеното е строго определено, не следва да се разглежда въпроса относно размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят строго регламентиран ред за движение по пътищата, кумулиране на средства за тяхната поддръжка и ремонт, същите формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна. По делото са налице доказателства кога е извършено нарушението – 10. 01. 2023 г., кога е издаден ЕФ – 30. 08. 2023 г., съобразявайки и времето оттогава до момента, безспорно не е налице изтичане на давностните срокове нито по чл. 34 от ЗАНН, нито по чл. 80 и чл.

81, и двата по НК. Действително от извършване на нарушението до уведомяване на санкционираното лице за ангажиране на отговорността му за това е изминал продължителен период от време, но това по никакъв начин не води до отпадане на отговорността, а предприемането на конкретна защита в тази насока е индивидуално право, при упражняването на което е въпрос на 3 лична организация как да протече това. Атакуваният ЕФ съдържа задължителното съдържание, като същото дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. При протичане на цялото производство са спазени законовите изисквания, като изложеното от страна на лицето, чиято административно – наказателна отговорност е ангажирана в тази насока е лично мнение, което по никакъв начин не кореспондира с действителността.

Налице е наложила се по абсолютно идентични случаи актуална практика на Административен съд – Варна, а и на множество други също административни съдилища в Република България.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на Агенция – Пътна инфраструктура следва да се присъди сумата от 66. 47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евро, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № 8506044350 на А – ПИ, с който на Х. М. Х., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 153. 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/.

ОСЪЖДА Х. М. Х., ЕГН: ********** да заплати на Агенция – Пътна инфраструктура сумата от 66. 47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред АС – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4

5