Решение № 4039 от 12.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4039 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110108461 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното

Ищцата А. Б. И., ЕГН **********, с адрес : *** лично за себе си и като майка и законен представител не детето Т. И. И., ЕГН ********** , с адрес : *** чрез пълномощник адв. Р. К. С.-АК- Варна, със съдебен адрес: *** е сезирала РС Варна с исковата молба предявена на 26.06.2025 г. против ответника И. Т. И., с ЕГН **********, живущ в **********, *** .

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

Твърди се, че А. Б. И. и И. Т. И. сключили граждански брак на 10.03.2011 година пред длъжностно лице по гражданско състояние в гр. А.. Бракът бил първи пореден и за двамата.

От брака си имали родено едно прекрасно дете Т. И. И. /родено на 29.06.2011 г./. Грижи за детето Т. се твърди, че полага основно майката А.. Семейното жилище, в което живеели, представлявало къща в село ***, наследствена на ответника И. И., брат му и майка му.

Поради факта, че отношенията в семейното съжителство били обтегнати заради системен психически тормоз и злоупотреби с алкохол от страна на И. от началото на 2022 година, през януари 2024 г., А. И. сочи, че подала молба за развод. По гр.д.№ 309/2024 г. на PC - Варна било постигнато споразумение, като родителите на Т., твърди ищцата, че направили това единствено в името на детето Т.. Родителските права били присъдени на майката и за Т. родителите й се споразумели да се изплаща издръжка в размер на 300 лева.

Към настоящия момент, намира А.И., че ежемесечната сума от 300 лева е крайно недостатъчна за осигуряване на нормален живот на детето Т.. От постановяване на съдебното решение, ответникът И. заплащал редовно определената издръжка, в размер от 300 лева, без да помага с нищо повече на дъщерята Т.. Продължавал да живее в семейното жилище въпреки решението за развод и не заплащал никакви сметки за ток и вода на майката А., като освен това подлагал майката и дъщеря си Т. системно на психически тормоз. Детето Т. с навлизането в тийнейджърска възраст и израстването започвало да има сериозни здравословни проблеми със зъбите и дъвкателните си способности. Майката предприела необходимото да заведе Теди на зъболекар и ортодонт, който издал предписание за задължително ортодонтско лечение, което било необходимо за здравето на детето, но 1 струвало в размер на близо 4000 лева. Сочи се още в исковата молба, че Т. положила успешно три матури по български език и литература, математика и английски език. През новата учебна 2025/2026 г. Т. щяла да е ученичка в гимназия. За обучението и се твърди, че ще са необходими униформа и учебни помагала. Освен това постоянно били нужни финансови средства за такси, храна, ежедневно облекло и други. За задоволяване нуждите на Т. от дрехи, обувки, храна, средства се твърди в исковата молба, че помага единствено майката А..В тази връзка ищцата счита, че Т. се нуждае от месечна издръжка от ответника поне в размер на 450 лева.

С оглед горното и на основание чл. 150, вр. чл. 144 от Семейния кодекс, ищцата е сезирала съда с искането да бъде постановено съдебно решение, с което по отношение на Т.

И. И., съдът да измени определената с решение от 22.04.2024 г. по гр. д. № 309/2024 г. месечна издръжка от 300 лева на 450 лева за детето Т., считано от датата на предявяване на исковата претенция ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до десето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.Ищцата желае издръжката да бъде изплащана с пощенски запис на Т. И. И. чрез майката и законен представител А. Б. И..Обективирано е искане за присъждане на сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски като бъде осъден ответника да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания.

В СРОКА по чл. 131 ГПК ответникът лично е депозирал отговор на исковата молба.

В отговора на искова молба ответникът е изразил становище за допустимост, но неоснователност на предявения против него иск.

Ответникът не оспорва, че с майката на детето Т. са разведени, че в детето живее при майката и че е осъден да заплаща издръжка от 300 лв. за дъщеря си.

По същество ответникът акцентира върху твърдението, че се е наложило да заплаща издръжките натрупани преди завеждане на исковата молба и така след окончателното решение на съда от м.април 2024 г. в продължение на 4 месеца плащал непосилната за него издръжка от 600 лв., съзнавайки отговорността си на родител на малолетно дете.

Твърди се, че ответникът присъства в живота на дъщеря си, доколкото може, че посещава с нея магазина в близост и купува неща - атрактивни за всяко дете.

На следващо място ответникът сочи, че живее при майка си , която е пенсионер , но не е безработна и със средствата от заплата се опитва да се справи с трудното финансово положение, а детето му Т. и майката на детето останали да живеят в семейното жилище, което било негово собствено.Сочи , че заплатата на ответника не му позволява да заплаща по - висок размер издръжка, като отчита, че договорения от 300 лв. и тогава при бракоразводното дело е бил над минимума. В тази връзка представя служебна бележка от работодателя си и справка за размера на инфлацията в страната от м. януари 2024 г. до м. юни 2025 г.

Ответникът изразява становище, че поради обтегнатите отношения с майката на детето Т. не знае за необходимостта от ортодонтско лечение на дъщеря си, а научил за това от исковата молба. В тази връзка ответникът е оспорил, че лечението на детето струва 4000 лв., като е пресметнал че от приложените доказателства лечението възлиза на 287 лв. по план за лечение и реално били преведени 391 лв.При тези възражения ответникът желае съдът да отхвърли иска и да не присъжда разноски в полза на ищцата. В подкрепа на изложеното ответникът е представил посочените по-горе две писмени доказателства ведно с преписи от отговора за връчване на насрещната страна и на Д“СП“- Варна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.10.2025 г. ищцата, представлявана от адв.С. моли съда да уважи исковата претенция , като счита, че са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства за състоянието на детето, (подробни доводи 2 изложили още в исковата молба), даже не мисли, че и 450 лв. е достатъчна сума за издръжката на порасналата гимназистка, затова подхожда по този начин, надявайки се за в бъдеще бащата сам да се досеща кога трябва да увеличи издръжката, а не да се занимават с такива процеси. Моли за Решение в този смисъл. Моля за присъждане сторените разноски, съгласно представения списък.

В същото съдебно заседание ответникът в хода на спора по същество е направил следното изявление цитирано буквално от съда : „ Ами, те, ако искат, да си дам накрая цялата заплата, а пък аз да ровя по кофите, не знам… Изгониха ме отвсякъде и сега и пари, и хонорари плащам само, аз да не съм милионер в крайна сметка? Няма смисъл, каквото и да кажа, няма смисъл, само си загубих времето днес. „

За о.с.з. Дирекция „ Социално подпомаганe „ - Варна не са изпратили представител, но в писмено становище от 26.09.2025 г. /л.40/ считат, че искът е основателен и издръжката следва да бъде увеличена, а по отношение на конкретния размер –предоставят на съда съобразно всички събрани по делото доказателства за потребностите на детето и финансовата възможност на родителите :

СЪДЪТ,след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон , нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

РС Варна е сезиран с искова молба с рег.№ 57569/26.06.2025 г. с правно основание чл.

150 СК, предявена от А. И. лично и в качество на майка и законен представител на малолетното дете Т. И. против ответника И. И., с искането съдът да увеличи размера на издръжката за детето определена с Решение от 22.04.2024 г. по гр.д.№ 309/2024 по описа на РС Варна от 300 лв. на 450 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба ведно със законната лихва за всяка върху всяка закъсняла вноска .

Правната квалификация на иска и процесуалната легитимацията на страните по делото , страните не са оспорили , не е оспорен и предварителния доклад на съда и разпределението на тежестта на доказване, обективирани в Определение №1114/15.08.2025 г.

Предявеният пред съда на 26.06.2025 г. иск по чл.150 СК е оспорен от ответника като неоснователен с твърденията наведени в срока по чл.131 ГПК, че ответникът не разполага със средства, които да му позволяват да плаща търсения размер на издръжка; че плаща вече издръжката на която е бил осъден и която по размер е над минимума ; че се грижи и за майка си , че не знае за необходимостта от ортодонтско лечение на детето , а доказателствата към исковата молба сочели на разход от 391 лв. а не 4000 лв. за зъболечение .

За да изведе правилни изводи от фактическа и правна страна съдът се спира на ангажираните от страните по делото доказателства :

От приобщеното по делото на л. 5-9 заверено за вярност с оригинала копие на Решение № 1389/22.04.2024 г. постановено от РС Варна,LI-ви състав по гр.д.№ 309/2024 по описа на ВРС безспорно е доказано , че съдът е допуснал развод и постановил прекратяване на гр.брак сключен между съпрузите А. Б. И. и И. Т. И. , сключен на 10.03.2011 г. в с.*** , общ.А. , обл.Варна,за който е бил издаден акт за гр.брак №0010/10.3.2011 от Община А., поради сериозно и непоколебимо съгласие . Със същото съдебно решение бракоразводният съд е утвърдил постигнатото между страните споразумение, като е било предоставено упражняването на родителските прана над детето Т. И. И. родена на 29.06.2011 г. на майката . А. Б. И., определено е местоживеенето на детето Т. И. при майката на адрес с.***, *** ; на бащата е бил определен режим на лични отношения с детето му Т. И., бащата е приел да заплаща в полза на детето Т. И., чрез майка му А. И. ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. , платима до 10 -то число на месеца, за който се дължи ведно с лихви за всяка вноска , считано от подаване на исковата молба в съда - 10.1.2024 г. , ползването на семейното жилище, находящо се на адрес с.***, общ.А., ***, (собственост на бащата И. И., на брат му С. И. и на майка йм С. А.), след прекратяването на брака е предоставено на майката А. И. и детето Т. до навършване на 18 години на детето , като И. И. няма претенции за ползване .

3

След прекратяване на брака съпругът И. И. е приел да живее в съсобствено жилище в гр.Варна. Бракоразводният съд е възложил в дял на съпругата л.а. *** с рег. № *** , а в дял на съпруга л.а. *** с рег.№ ***, утвърдил споразумението между страните като е посочил, че след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един към друг, че съпругата ще запази брачното си име И. , както и че всички движими вещи , придобити в СИО съпрузите са си поделили доброволно и нямат претенции един към друг.

Видно е от л.10–ти , че детето Т. И. И. , ЕГН ********** е родено на *** г. в гр.Варна от родители : майка А. Б. И. и баща И. Т. И. , като за раждането на детето е бил издаден акт за раждане № 0436/30.06.2011 г. от община Варна.

Приобщеното на л. 11-ти заверено за вярност с оригинала копие на служебна бележка издадена на 29 май 2025 г. от СУ „***“- Варна отразява и доказва факта, че за учебната 2024/2025 г. детето Т. И. е било ученичка в 7 клас,редовна форма на обучение.

От представените с исковата молба и приобщени на л. 12 и 13 заверени копия от допълнителни споразумения от дата 2.1.2025 г към Трудов договор № 2 /15.04.2022 г. и към Трудов договор № 2/2.1.2020 г. се установява, че от 01.01.2025 г. А. И. , заемаща длъжност организатор с НКПД 33433007 при *** , с.*** за престиран от нея труд на 4 часа получава НТВ от 538,50 лв. и ДТВ от 8.62 лв., а за заеманата длъжност работник /служител при работодателя *** ЕООД ЕИК *** ОТВ от 1077.00 лв. Т.е. доходите на А. И. по трудово правоотношение , считано от 01.01.2025 г. възлизат на общо 1624,12 лв.месечно или с 547,12 лв. над настоящия размер на минимална работна заплата за страната.