Решение № 7299 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7299 гр. С., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20241110117677 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 574,07 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди, през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в ******************************, аб. № ************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.11.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 118,79 лв., за периода от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 от ГПК от 11.12.2023 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 63529/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди без да е подписал договор и въпреки отправена до ответника покана, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ******************************, аб. № ************. В исковата молба се сочи също, че за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил в срок дължимата цена, за която били издадени и фактури, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в предвидения за това срок, с който ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че през процесния период, обектът е ползван от трето лице.

Оспорва да е потребил услуги, доставяни от ищеца. В условията на евентуалност, прави възражение с правно основание чл. 104 от ЗЗД за прихващане на исковите суми с насрещното му вземане по чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката за сумата от 13065,87 лева, представляваща 2 цена за ползването на изградено от ответника съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа по договор за изкупуване на енергиен обект– абонатна станция и съоръжения към нея за периода от 01.01.2021 г., до 31.12.2021 г., с административен адрес: *****************.

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за съвместно разглеждане в производството релевираното от /ФИРМА/ при условията на евентуалност, възражение за съдебно прихващане на претендираните с исковата молба суми от 574,07 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди, през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в

******************************, аб. № ************, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.11.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 118,79 лв., за периода от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г., с вземане на ответника /ФИРМА/ в общ размер на сумата от 13065,87 лв., представляваща дължима на ответника от ищеца сума за ползване на абонатна станция и съоръжения към нея, с административен адрес в *******************, за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите 3 претенции.

Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от адвокат Д., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.

Третото лице помагач /ФИРМА/, конституирано на страната на ищеца, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Исковете са допустими като предявени от надлежна страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 63529/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл.

415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

По делото се установява, че процесният имот, който се твърди от ищеца да е топлоснабден е собственост на ответното дружество, за което по делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 75/28.12.2018г. на основание реализирано строителство върху собствен поземлен имот, приключило с въвеждане в 4 експлоатация на сградите по отношение и на ап. № 3, находящ се в *******************.

Установява се, че ОС на собствениците на индивидуални обекти в СЕС, находяща се в ************************* е взело решение за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, обективирано в Протокол от ОС на ЕС № 1 от 08.08.2013г., приет на л.45-46 по делото, като е избрана фирма ******************, правоприемник на което е /ФИРМА/ да извършва услугата и е избрано упълномощено от ОС лице, което да подпише договор с фирмата – топлинен счетоводител. Решението е подписано от собствениците на индивидуални обекти в сградата, като необжалвано е влязло в сила, поради което обвързва всички които са го подписали, включително и правоприемниците на подписалите го лица. Няма спор в производството, че услугата „топлинно счетоводство“ се предоставя от третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца.

Според изслушаната СТЕ, доставяната в имота топлинна енергия е отчитана с апартаментен топломер № 346024166, като записването в главния отчет съвпада с отразеното в изравнителните сметки. Топлинната енергия за БГВ е начислявана по показанията на 1 водомер на топла вода в имота. За процесния имот ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от 5 потребител. Вещото лице е посочило, че общият топломер № 60064795, а по-късно № 04015214 се отчита по електронен път на първо число на месеца, чрез ел.устройство – терминал. Топломерът е установено, че е монтиран на 20.02.2018г. и е демонтиран на 01.12.2021г., като преди това е проверен на 16.02.2018г. Метрологичната проверка на топломер № 60064795 е изтекла на 16.02.2020г., тоест преди процесния период, тоест вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2021г. до деня на демонтажа – 30.11.2021г. топломер с № 60064795 е бил с изтекъл срок на метрологична проверка и с неясна годност на СТИ, което е нормативно нарушение. Също така е пояснено, че новомонтираният топломер № 04015214 е без свидетелство за метрологична проверка и също е с неясна годност, което също е нормативно нарушение, поради и което вещото лице не може да потвърди сумите за сградна инсталация и БГВ в общ размер на 174,35 лева през процесния период, тъй като са определени в условията на нормативно нарушение. Посочено е че сумите за отопление на имота са определени съобразно измерената топлинна енергия от апартаментния топломер с № 346024166 в имота и не се влияят от показанията на общия топломер в абонатната станция. Установява се от експертизата, че отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е определена съобразно действащата към процесния период Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., като разлика между топлинната енергия за отопление и сумите за топлинна 6 енергия от показанията на апартаментния топломер.

Установено е също така, че технологичните разходи са приспадани за сметка на топлопреносното дружество.

От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че процесните суми не са заплатени. Установява се, че главницата за доставена топлинна енергия, след изравняване е в размер на 552,60 лева, като на абоната са начислявани такси за изготвяне на изравнителни сметки, в периода от 31.05.2021г. до 30.04.2022г. в общ размер на 21,47 лева. Установява се, че размера на мораторната лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 01.07.2021г. до 13.11.2023г. е в размер на 111,35 лева а върху главницата за такси за дялово разпределение за същия период е в размер на 4,62 лева.

Съдът приема, че исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 63529/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл.

415 от ГПК и при подадено възражение от ответника в срока по чл. 414 от ГПК.

Съдът приема, че предмет на делото са суми по пера топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление в имота и за БГВ, което обстоятелство се установи от заключението на СТЕ, неоспорено от страните, и което съдът намира да е компетентно изготвено и в съответствие с останалия доказателствен материал, поради 7 което му дава вяра.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява реален потребител на енергия в процесния имот и за процесния период, липса на основание за ползване на имота. От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го е заплатил. По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия от /ФИРМА/ на потребители за стопански нужди, действали към процесния период, съответно това са ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр.С., одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007г. на ДКЕВР, приети по делото.

Както бе посочено по-горе претенциите на ищеца се основават на липсата на договор между /ФИРМА/ *** и ответника. Установи се че ответникът е признат за собственик на имота, считано от 28.12.2018г. на основание 8 реализирано строителство, като не се установи в рамките на този период трето за спора лице да е ползвало имота.

Според чл.59, ал.1 ЗЗД вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая се установи, че ответното дружество е собственик на имота, налице е потребена топлинна енергия, но липсва между страните облигационна връзка, доколкото не е бил подписван писмен договор за топлоснабдяване за стопански нужди. Ищецът е в невъзможност, поради липсата на писмен договор, да търси на договорно основание сумите, дължими за изконсумираната енергия. Ето защо пътят му за защита е искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, като претендира сумите на плоскостта на неоснователното обогатяване. Твърдения в тази връзка са обосновани - ответникът е потребявал топлинна енергия, не е подписал обаче писмен договор с ищеца, като по този начин се е обогатил без основание за сметка на ищеца, който пък се е обеднил, предоставяйки енергията. За да се избегне неоснователно обогатяване, ответникът трябва да върне на ищеца това, с което се е обогатил, до размера на обедняването, за горепосочения от съда период.

При релевирано възражение от ответника, че реално не е ползвал имота и то за стопански нужди, то в доказателствена тежест на ищеца бе да установи, че имота 9 се ползва от ответника и то за стопански нужди. Такова доказване съдът намира, че бе проведено в настоящото производството и последното следва от дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно §1, т.2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1, т. 42 и т. 43 така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по аргумент на противното, такива които не задоволяват битови нужди/.