Решение № 260005 от 01.04.2022, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е №260005 гр. Варна, 01.04.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ секретар Десислава

Чипева като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д.

№ 310/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 613 а, ал.1 от ТЗ вр. чл. 258 от ГПК.

Образувано е след постановяването на решение № 59 от 23.06.2020 г., постановено по т. д. № 219/2019 г. на Върховния касационен съд, с което на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК е отменено решение № 241 от 16.10.2018 г., постановено по в. т. д. № 337/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.

В решението на касационната инстанция е посочено, че съобразно фикцията по чл. 236, ал. 4 от ТЗ сключените от търговеца договори са действителни и тогава, когато за сключването им не е било дадено предварително съгласие за това от овластените за това органи на акционерното дружество. В продължение са изложени доводи за възможност за извършване от страна на изпълнителния директор – В А, на действия не само за обикновено управление, каквото е сключването на договор за наем до три години.

Съдът, съобразявайки дадените в решението на Върховния касационен съд указания, които са задължителни по смисъла на чл. 294, ал. 1 от ГПК за изследване на останалите предпоставки по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелността на основание неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, намира че така очертаният предмет по настоящото дело касае разглеждането на дължимостта на двете вземания: за стойността на подобренията и за причинените имуществени вреди на ищеца от поведението на ответника във връзка с прекратяването на договорното правоотношение.

Пред настоящата инстанция въззивникът „Извора“ ООД поддържа подадената въззивна жалба срещу решение № 267 от 10.04.2018 г. по т. д. № 960/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за откриване производство по несъстоятелност на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД гр. Варна, ЕИК *********, като е осъден да заплати и сумата от 6 020 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, претендира се отмяната му и постановяване на ново със съдържанието, посочено в чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

С уточнителна молба вх. № 260934/06.10.2020 г., подадена от „Извора“ ООД се релевира наличието на относими към делото нововъзникнали и новонастъпили обстоятелства, водещи до промяна на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и оказващи влияние върху жизнеспособността му. Сочи се, че с решение по в. т. д. № 170/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, „Макситур – бряг на изгрева“ АД е осъдено да заплати на „Извора“ ООД сумите, както следва: 1/ 46 307.74 лв, представляваща стойността на извършени в обект бирария / на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“ подобрения и ремонтни работи, на осн.чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2017 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 1 250 лв., заявена като част от вземане в общ размер от 670 195.68 лв., представляваща обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползването на бирария на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“ за 2017 г. и за 2018 г. за периода от 04.05.2017 г. до 25.11.2018 г., в резултат на разваляне на договора от 18.02.2013 г., изменен и допълнен с договора от 25.11.2013 г., по вина на ответника, на основание чл. 79, ал. 1 във вр.чл. 82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.10.2017 г. до окончателното плащане; 3/ сумата от 1 250 лв., заявена като част от вземане в общ размер от 75 349.63 лв., представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на унищожено оборудване, негова собственост, находящо се в бирария /постройка № 3 по одобрената схема по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за 2012 г./ на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“, в резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на основание чл. 49 във вр. чл. 51 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 05.10.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че въз основа на горното осъдително решение е образувано изпълнително дело, по молба на кредитора, което е останало частично неудовлетворено в рамките на повече от 13 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Сочи се, че остатъчно дължимата сума е в размер на 67 634.70 лв., а общо постъпилата по изпълнителното дело сума е в размер на 1 854.19 лв. Въззивното дружество намира голяма част от данните включени от вещите лица при изготвяне на заключенията за неверни като счита, че са налице достатъчно данни за силно влошеното финансово състояние на ответното дружество, водещо до невъзможност за изпълнение на изискуемите му задължения, както и че последното не разполага с никакво имущество.

Въззиваемата страна

„Макситур – бряг на изгрева“ АД оспорва основателността на жалбата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 от ГПК и чл. 621а, ал. 1 от ТЗ, намира за установено следното:

„Макситур-Бряг на изгрева“АД в качеството си на търговец-концесионер по Договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица Морски плаж „Кранево север“ от 15.07.1999 г. е сключил с „Извора“ ООД, в качеството му на подизпълнител, договор от 18.02.2013 г., основните условия по който са предоговорени с договор наименован Договор за поръчка от

25.11.2013 г. По силата на този договор „Извора“ ООД поема от изпълнителя задълженията на подизпълнител по смисъла на Закона за концесиите /отм./, като се задължава да осигури предоставяне на посетителите на плажа услуги-разносна търговия, както и да организира работния процес, свързан с предлаганите услуги на посетителите на плажа в предоставен от възложителя обект: бирария с площ 105 кв.м. и ½ от площта на обект : павилион-бюфет с площ от 20 кв.м., съгласно одобрена схема от МРРБ / във връзка с която са представени писма от 07.11.2011 г. и 08.12.2014 г.- л. 317 и 318/ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“ /чл. 4а и чл. 4б от договора/. Договорът е сключен за срок от пет години, но за не повече от срока на концесионния договор за плажната ивица.

Съгласно чл. 4ж от договора изпълнителят се задължава след изтичането му да върне на възложителя всички вещи, предоставени му за изпълнение на възложените задължения. Договорено е също така, че при направени подобрения, модернизация и реконструкция на получените движими и недвижими вещи от изпълнителя, същият няма право на обезщетение за тях при изсрочване на договора или при прекратяването му. Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от 26.11.2013 г. /л. 116/, подписан между възложителя в лицето на представляващия дружеството В С Аи С.Н.К., като представител на изпълнителя, по силата който последният е предал, съответно възложителя е приел извършените ремонтни работи по съгласувано предложение от 11.02.2013 г. и във връзка със сключения договор за поръчка от 25.11.2013 г., при подробно описание на подобренията по вид, количество, единична цена и обща стойност по пера, възлизаща на сумата от 46 307.74 лв. В протокола е записано, че в случай на предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя или при обстоятелства /различни от форсмажорни - пожар, наводнение и др./, довели до невъзможност за по-нататъшната експлоатация на обекта по вина на възложителя, последният се задължава да заплати установените с настоящия протокол ремонтни работи в едномесечен срок от прекратяване действието на сключения договор за поръчка от 25.11.2013 г.

„Извора“ ООД е получил нотариална покана рег. №777/21.03.2017 г. от „Макситур –

Бряг на изгрева“ АД, с която подизпълнителят е уведомен, че в новата схема на поставяемите обекти на морски плаж „Кранево –север“ снек бар „Нуди“ с площ от 105 кв.м. и Павилион-бюфет с площ от 20 кв.м. не съществуват и следва да бъдат премахнати. Изпълнителят е поканен в тридневен срок от получаване на поканата да изнесе оборудване и обзавеждане от обектите, в случай, че има такива. С нотариална покана рег. № 1791/29.03.2017 г. на нотариус И. Обретенова, изпълнителят е оспорил основанията за прекратяване на договора, като е заявил че упражнява право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения на стойност 46 307.74 лв. Със Заповед № 317 от 25.04.2017 г. на Кмета на Община Балчик, след извършена проверка от оправомощени служители на дирекция „УТСИ“ е наредено на концесионера на посочените в нотариалната покана обекти да бъдат премахнати в десетдневен срок от връчване на заповедта. Не се оспорва, че на 04.05.2017 г. обектът за бързо хранене с площ 105 кв. м. и ½ от площта на обект павилион-бюфет с площ от

20 кв. м са били съборени от ответното дружество-възложител с фадрома, вследствие на което имуществото и обзавеждането в тях е унищожено. За възстановяване стойността на извършените ремонтни работи и подобрения изпълнителят е издал фактури № 1862 от 04.06.2017 г. и № 1861 от 04.06.2017 г. на обща стойност от 46 307.74 лв., а за унищоженото оборудване - фактура № 1868 от 07.07.2017 г. на стойност 75 349.69 лв. С нотариална покана /л.42/, управителят на „Извора“ ООД е уведомил „Макситур-Бряг на изгрева“ АД, че във връзка с извършеното на 04.06.2017 г. събаряне на обектите, предмет на договора и във връзка с приемо-предавателния протокол от 26.11.2013 г., според който извършените подобрения се дължат в едномесечен срок от настъпване на основанието, на 04.06.2017 г. е издало горепосочените фактури. С поканата са връчени цитираните фактури и е даден пет дневен срок за заплащане на сумата от 121 657.37 лв., ведно със законната лихва, считано от изтичането на срока, като тяхното получаване от дружеството-възложител не се оспорва и същите не са оспорени извънсъдебно.

„Макситур-Бряг на изгрева“ АД оспорва истинността на договор за поръчка и приемо-предавателния протокол като твърди, че са подписани от посоченото в тях лице В А, но същите са новосъздадени след след като В А е заличен като изпълнителен директор.

Преди да се произнесе, съдът счита, че следва да отбележи следното:

Оспорените документи имат характер на частни свидетелстващи документи, които са подписани от страната. Понеже съдържат неизгодни за „Макситур – Бряг на изгрева“ АД факти, същите се ползват с доказателствена сила спрямо него, съответно е негова тежестта относно тяхното оспорване.

Направените оспорвания на цитираните документи са във връзка с възражението, че „Извора“ ООД не притежава изискуемо вземане спрямо ответното дружество.

Във връзка с направеното възражение, „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, носещо доказателствената тежест, не е представило релевантни доказателства. Ищецът е представил Протокол за извършена на 18.08.2016 г. проверка от НАП, неоспорен от страните /л. 117/, в който е отразено, че извършваната от дружеството дейност в обект „Лаплая“ се основава на договор от 25.11.2013 г. Следователно, в процеса е доказано обстоятелството, че договорът, съответно и приемо-предавателен протокол /понеже в същия се коментира договора от 25.11.2013 г./ са съществували към 18.08.2016 г. Недоказано е твърдението на ответника, че договорът, съответно и приемо-предавателният протокол, са съставени след получаване на нотариална покана рег. № 3801/11.10.2016 г. /с оглед нуждите на процеса/.

Твърдението за неавтентичност на документите се оборва от факта, че самото дружество твърди, че последните са подписани от В С А, а и видно от договора и приемо-предавателния протокол същите действително са подписани от това лице. Следва да се направи извод, че последните са автентични, а твърдението, че са съставени след получаването на нотариална покана от 11.10.2016 г. остава недоказано.

Разпечатката съдържа 30 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/259e0993-ff4b-4a87-9016-5e30a1b5d127