Решение № 3019 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3019 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110149762 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Н. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 211/2025г. по описа на РС - Ивайловград, а именно: 238,21лв. - недължимо платена на 10.05.2024г. сума в полза на "Топлофикация София" ЕАД при липса на основание за плащането, ведно със законната лихва от 19.09.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с решение от 22.02.2022г. по гр. д. № 2701/2019г. по описа на СРС, 45-ти състав, Е. М. К. – майка на ищеца, била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 357,23лв. - главница за доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва, 88,85лв. – мораторна лихва, 15,80лв. – разноски в заповедното производство и 130,98лв. – разноски в исковото производство, като за сумите бил издаден изп. лист на 03.06.2024г. Майката на ищеца починала на 11.12.2023г., а ищецът бил неин наследник по закон, приел наследството под опис. На 10.05.2024г. С. К. в желание да погаси оставения й в наследство дълг към ответника платила по сметка на дружеството сумата от 238,21лв. С покана за доброволно плащане от 22.01.2025г. по изп. дело № 192/2025г. по описа на ЧСИ Р. М.а С. К. била поканена да плати сумата от общо 1137,42лв., като на 31.07.2025г. същата заплатила сумата от 1130лв. С разпореждане от 18.08.2025г. по изп. дело същото било приключено поради погасяване на задълженията в цялост.

Ищецът счита, че тъй като цялото задължение, което ищецът бил длъжен да заплати, възлизало в размер от 1137,42лв. и е погасено на 31.07.2025г., то платената на 10.05.2024г. сума в размер на 238,21лв. – преди издаване на изпълнителния лист, е платена при липса на основание и подлежи на връщане.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Признава, че на 10.05.2024г. е получил плащане в размер на 238,21лв. от 1 ищеца в производството, но счита, че с него са погасени разноските по решението от 22.02.2022г. по гр. д. № 2701/2019г. по описа на СРС, след което е имало непогасен остатък, за събирането на който е образувано изп. дело № 192/2025г. по описа на ЧСИ Р. М.а въз основа на издадения на 03.06.2024г. изп. лист. Счита, че не е налице неоснователно обогатяване и заплатени без основание суми.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че с решение от 22.02.2022г. по гр. д. № 2701/2019г. по описа на СРС, 45-ти състав, е признато за установено, че Е. М. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 357,23лв. - представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2014г.-30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************************************************, абонатен № **************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК – 12.03.2018г. до окончателно изплащане на сумата, и 88,85лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г.-26.02.2018г. Със същото решение е признато за установено, че Н. А. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 357,23лв., представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода 01.05.2014г.-30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в

***************************************************, абонатен

№

**************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 12.03.2018г. до окончателно изплащане на сумата, и 88,85лв., представляващо мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г.-26.02.2018г.

На 11.12.2023г. Е. Р. е починала, като е оставила за свой законен наследник дъщеря си С. Н. К.. С решение от 05.04.2024г. по гр. д. № 11266/2024г. по описа на СРС, 83-ти състав, наследството е прието под опис.

Не е спорно, че на 10.05.2024г. С. К. плаща в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 238,21лв., като в основанието за плащане посочва „присъдени по р-е 20015619/22.2.22 по гр. д. 2701/2019 ИД 20188560401209“.

На 03.06.2024г. по ч. гр. д. № 16558/2018г. по описа на СРС във вр. с Решението от 22.02.2022г. по гр. д. № 2701/2019г. по описа на СРС, е издаден изпълнителен лист спрямо Е. К. и Н. К. за признатите за дължи суми с решението, посочени по-горе.

На 22.01.2025г. въз основа на издадения изпълнителен лист, е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД до ЧСИ Р. М.а за образуване на изпълнително дело спрямо двете лица за събиране на вземанията, като на същата дата е изведена покана за доброволно изпълнение до С. К. за суми в общ размер от 1137,42лв., от които 357,23лв. главница, ведно със законната лихва в размер от 273,01лв. за периода 12.03.2018г.-05.02.2025г., 88,85лв. мораторна лихва, 2,50лв. такса за издаване на изп. лист, 75,00лв. юрк. възнаграждение и 340,83лв. такси съгласно ТТРЗЧСИ.

С постановление /неправилно наименувано разпореждане/ от 22.01.2025г. съдебният изпълнител е установил, че Е. Р. е починала и е конституирал като наследник С. Н. К.. На същата дата е изведена и покана за доброволно изпълнение до нея, връчена на 21.03.2025г. на пълномощник. На 11.04.2025г. лицето е завело молба, в 2 която посочва, че на 10.05.2024г. е извършило плащане на сумата от 238,21лв. и прилага платежно нареждане. В молбата се посочва още, че към датата на плащането майката на ищцата е била починала и плащането е извършено като неин наследник, поради което моли за преизчисляване размера на задължението. На 30.04.2025г.

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирало становище, в което признава, че преди образуване на изп. дело е постъпила сумата от 238,21лв., като предвид липсата на посочване на основанието за плащане за кой длъжник се отнася, погасяването е извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и за двамата длъжници и е съобразено при подадената молба за образуване на изп. дело. На 11.08.2025г. ищцата е подала молба, в която е посочила, че е заплатила претендираните в изп. дело суми с платежно нареждане от 31.07.2025г., като на 23.09.2025г. е издадено удостоверение от съдебния изпълнител, че на 31.07.2025г. е постъпило плащане в размер от 1130лв., с което задълженията са погасени.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В т. 1 от ТП № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, е разяснено всяка хипотеза кога намира приложение.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

Предметът на делото се очертава от страните, като в гражданския процес действа принципът на диспозитивното начало. Както в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, така и в самата заповед по чл. 410 ГПК и в депозираната искова молба ищецът твърди, че платената без основание сума, която претендира, е в размер на 238,21лв., заплатена на 10.05.2024г. Съдът е ограничен от тези твърдения.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като сумата е платена на правно основание, което е посочено в самото платежно нареждане от дата 10.05.2024г. /л. 26/ – ясно е посочено в основание за превода:

„Присъдени по р-е 20015619/22.2.22 по гр. д. 2701/2019 ИД 20188560401209“. Тоест, още при нареждането на сумата в полза на кредитора платецът посочва на какво точно основание го прави, а именно постановено съдебно решение по цитираното гражданско дело и очевидно образувано изпълнително дело с № 1209/2018г. Това е достатъчно, за да обоснове извод, че не е налице плащане при изначална липса на основание. Ирелевантно е, че плащането следва по време смъртта на наследодателя на ищеца, като липсват доказателства към момента на плащането на кредитора да му е бил известен този факт. Отделно от това, всяко лице може да плати и чуждо задължение. За пълнота следва да се посочи, че ако сумата е платена втори път, то лишено от основание би било второто плащане, а не първото такова, като този въпрос не е предмет на изследване в настоящото производство по изложените по-горе съображения, свързани с принципа на диспозитивното начало и очертания от самия ищец предмет, свързан с плащането, направено на 10.05.2024г.

С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който претендира само юрк. възнаграждение, което съдът определя на 50 3 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от С. Н. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес:

************************************, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:

831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 211/2025г. по описа на РС Ивайловград, а именно: 238,21лв. (121,79 евро) - недължимо платена на 10.05.2024г. сума в полза на "Топлофикация София" ЕАД при липса на основание за плащането, ведно със законната лихва от 19.09.2025г. до окончателното плащане.

О С Ъ Ж Д А С.

Н.

К.,

ЕГН:

**********, със съдебен адрес:

************************************, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 50 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4