Решение № 33 от 21.02.2018, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Административно наказателно дело 487/2017
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 21.02.2018
- В сила
- 03.05.2018
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ГАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.1 т.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.2 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.98 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.290 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ гр.
Троян, 21.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД ,
ТРЕТИ състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ ГАТЕВА
.............................
Секретар Ваня Маринова
Прокурор като разгледа докладваното от съдията Гатева
АНД № 487 по описа на ТРС за
2017год., за да се произнесе – съобрази:
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17 – 0359 -000569/ 28.08.2017г. на Началника на РУ Полиция гр.Троян Радостина Лалева Петкова на жалбоподателя М.М.С. *** са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на
20.00/двадесет/ лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, глоба в размер 20/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10.00/десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10.00/десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00/десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано от С., който в законоустановения срок е подал жалба до Троянски районен съд и като се позовава на незаконосъобразността и недоказаността му, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.Изложени са съображения, че жалбоподателят не е извършил твърдяните административни нарушения.Обяснено е, че фактическата обстановка не е отразена правилно в АУАН и в НП.В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят М.М.С., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Захари Велев от ЛАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
За въззиваемото РУ Полиция гр.Троян, редовно призовани , представител не се явява в съдебно заседание. В придружителното към жалбата писмо е направено искане жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното административно наказание.
От показанията на разпитаните свидетели Н.К.К., Р.В.В., И.С.Р., П.М.К.и С.В.Ш.и от приложените към делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя М.М.С. е съставен АУАН №
672/17 от 17.08.2017г. от Н.К.К., мл. автоконтрольор при РУ Полиция гр.Троян, затова, че на
17.08.2017г. около 09.30 часа в гр.Троян, на ул.Пенчо Найденов, като водач на лек автомобил Ситроен ХМ с рег.
№ОВ2218АК управлявал, спрял и паркирал лекия автомобил на платното за движение пред гараж, с което затруднил достъпа до него. В акта е отразено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи моторното превозно средство на годишен технически преглед и че не представил СУМПС, контролен талон към него и СРМПС. Констатирано е, че са налице нарушения по чл.98 ал.2 т.2, чл.147 ал.1 и чл. 100 ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. е отказал да подпише акта и отказът му е удостоверен с подписа на свидетелят И.С.Р..На С. е връчен екземпляр от АУАН на същата дата, на която е съставен. Възражения по акта не са направени. Въз основа на акта е издадено НП № 17 – 0359 -000569/ 28.08.2017г. на Началника на РУ Полиция гр.Троян Радостина Лалева Петкова, с което на жалбоподателя са наложени подробно описаните по-горе административни наказания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В производството жалбоподателят не е представил доказателства, които по безспорен начин да опровергават констатациите в
АУАН и в НП.Предвид на това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и
НП.Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпитаните по делото свидетели Н.К.К., Р.В.В. и И.С.Р., чиито показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логични, още повече, че последните са наясно с наказателната отговорност, която носят по реда на чл.290 от НК.
В конкретния случай съдът счита, че нарушението по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП е извършено от С.. Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението, пътен знак или сигнал.Безспорно установено е, че С. е паркирал процесния лек автомобил Ситроен ХМ с рег.
№ОВ2218АК, на място, където превозното средство е било пречка за движението, тъй като С. е лишил от достъп до автомобила, паркиран в гаража му, свидетеля И.С.Р., който е подал сигнал в РУ на МВР Троян.От показанията на свидетеля Р. се установява, че жалбоподателят е паркирал пред гаража му, където живее лекия си автомобил по начин, по който е възпрепятствал достъпа на Р. до неговия автомобил. Посоченият свидетел е категоричен, че сутринта около 08.00часа на 17.08.2017г. е отишъл да си купи закуска и тогава пред гаража му не е имало спрян автомобил.Когато се е върнал, е видял паркирания автомобил Ситроен ХМ, но си е помислил, че водачът му ще го премести.Около 09.00 часа му се е наложило да пътува със собствения си лек автомобил и тогава е подал сигнал до РУ на МВР Троян.На място пристигнали свидетелите Н.К.К. и Р.В.В., служители в управлението, които направили справка в
ОДЧ и установили собственика на колата, а именно жалбоподателят С.. По това време същият се намирал в заведение в близост до мястото на нарушението и пиел кафе със свои познати. Свидетелите К. и В. отишли при него и го извикали, като тримата се върнали до мястото, където бил паркиран лекия автомобил Ситроен ХМ.С. казал, че той е управлявал лекия автомобил и че го е паркирал на посоченото място.В този смисъл са показанията на свидетеля В..При съставяне на АУАН С. не е правил възражения, че преди дни лекият му автомобил е аварирал и затова го е оставил на това място.Такива възражения са изложени в жалбата и в обясненията на С. пред съда.Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя, налагайки му административно наказание за нарушение по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП с обжалваното НП, тъй като С. е паркирал на платното за движение пред гаража на свидетеля Р., като с това е затруднил достъпа до гаража.
Според настоящата инстанция са извършени и нарушенията по чл.147 ал.1 и по чл.100 ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП. Доказано е по делото, че С. при извършената му проверка от свидетелите К. и В. не е представил документ, че автомобилът му е минал на годишен технически преглед.Не е представил също СУМПС, контролен талон към него и
СРМПС.
Възраженията на
С., изложени в с.з., че вечерта е бил на гости у съседи на свидетеля Р., че автомобилът му е аварирал, тъй като се е ударил в поставен на мястото дирек, че се е свързал със свидетеля Ш.и го е помолил да му помогне да премести колата, както и че на 17.08.2017г. е отишъл до сладкарница „Тифани” със свои приятели-свидетелката П.М.К.и съпругът и, според настоящата инстанция са неоснователни и недоказани и обяснима защитна реакция.По делото са разпитани посочените свидетели и показанията им подкрепят изложеното от С..Съдът счита, че не следва да кредитира тези показания като достоверни поради следното: Както и по-горе е посочено, при съставянето на АУАН С. не е направил никакви възражения пред свидетелите К., В. и Р., че автомобилът Ситроен ХМ е аварирал предната вечер/16.08.2017г./, когато е бил на гости, както е заявил в с.з., или пък на 14.08.2017г., която дата е посочил в жалбата си. Освен това свидетелят В. е категоричен, че пред него С. по време на проверката е заявил, че той е управлявал и паркирал и не е споменавал автомобилът да е аварирал. Свидетелят Р. излага, че веднага след извършената проверка от служителите на РУ на МВР Троян и съставянето на АУАН автомобилът е бил преместен. Това обстоятелство опровергава твърденията на С., че хидравликата му е аварирала и той е бил негоден за управление, както и че единствения начин да бъде преместен е бил с кран на автомобилна платформа.
Неверни са твърденията на С., че е пиел кафе със свидетелката П.М.К., която го е докарала до сладкарница „Тифани”, тъй като свидетелят В. е категоричен, че С. е пиел кафе на една маса с двама или трима мъже. Съдът намира, че следва да кредитира като обективни и показанията на свидетеля Р., които са логични, последователни и няма основания същият да се счита предубеден.Той подробно обяснява, че сутринта в 08.00часа на 17.08.2017г. е излязъл от дома си и пред гаража му не е имало паркиран лек автомобил.Когато се е върнал е видял лекия автомобил Ситроен ХМ, предположил е че собственикът му е в близката сладкарница, изчакал е и около 9.00часа се е обадил в РУ на МВР Троян.Р. излага също, че след проверката лекият автомобил е бил преместен.Съдът счита, че показанията на свидетелите К., В. и Р. са правдиви, логични, обясняват по един и същ начин фактическата обстановка и следва да се кредитират като достоверни.Свидетелите К. и Ш.излагат твърдения, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото и съдът счита, че не следва да ги кредитира.Двамата са близки на жалбоподателя С. и е обяснимо желанието им да му помогнат.
Възраженията на
С., че не е спиран по време на управление на лек автомобил и не е бил длъжен да представи документ, че автомобилът му е минал на годишен технически преглед, СУМПС, контролен талон към него и СРМПС, са неоснователни, тъй като С., въпреки че по време на проверката се е намирал в сладкарница, е проверяван по повод на обстоятелството, че е паркирал неправилно лекия автомобил Ситроен ХМ пред гараж. Поради това АНО правилно е наказал жалбоподателя, налагайки му административни наказания за нарушения по чл.147 ал.1, чл. 100 ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП с обжалваното НП.
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП.
Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът счита, че в случая не е налице маловажност на нарушенията, обуславяща отмяната на НП на основание чл.28 от ЗАНН. Изпълнителните деяния засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването им не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Наложените на С. административни наказания са правилно определени. За петте нарушения наказанията са в минимален размер. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите на административното наказание , визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Поради изложеното жалбата се явява неоснователна и недоказана и Наказателно постановление № 17 – 0359 -000569/ 28.08.2017г. на Началника на РУ Полиция гр.Троян Радостина Лалева Петкова следва да бъде потвърдено като законосъобразно.