Решение № 22 от 18.11.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Етрополе, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20241830200064 по описа за 2024 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ от Л. П.

И., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Е************ срещу срещу Наказателно постановление № 24-0263-000095/17.04.2024 г. на Началник РУ – Етрополе.

В жалбата се твърди, че оспорваното наказателно постановление е неправилно и противоправно, с оглед на което се отправя молба за отмяната му. Навеждат се и доводи, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което му е наложено административното наказание, както и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят посочва, че ще изложи допълнителни мотиви относно твърденията си, след като се запознае с административната преписка.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе също не се явява и не се представлява. В писмото, с което жалбата е изпратена в РС – Етрополе, ведно с материалите по административно – наказателната преписка, се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него са приобщени следните документи: Наказателно постановление № 24-0263000095/17.04.2024 г. на Началника на РУ – Етрополе, ведно с разписка за връчването му; заверено копие на АУАН /електронен вариант/, Серия GA, бл.

1

№ 1049046/ 22.02.2024 г.; докладна записка относно извършената проверка; копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР; справка за нарушител/водач; копие на талон за медицинско изследване № 141646/22.02.2024 г. ; обяснения от Л. П. И.; писмо от Началника на РУ – Етрополе с вх. № 1552/24.07.2024 г. на РС – Етрополе.

В съдебното заседание по делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят В. С. Г. и свидетеля на нарушението, респ. такъв по акта М.

Г. А., които излагат възприетите от тях факти и обстоятелства относно извършената на мястото проверка.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея твърдения на жалбоподателя, както и след обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

За времето от 08,00 до 20,00 часа на 22.02.2024 г. свидетелите В. С. Г. и М. Г. А. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе, били на работа – дневна смяна, съгласно утвърден от Началника на районното управление график. Около 11,55 часа същия посочените свидетели били изградили установъчен пункт в района на 14 – ти км. на път II – 37 /Ябланица – Ботевград/Джурово-Етрополе-Панагюрище – Пазаржик-Батак-ДоспатБарутин/, в близост до Асфалтова база в община Етрополе, обл. Софийска, където осъществявали правомощията си по контрол на пътното движение. По същото време е на същото място свидетелите Г. и А. забелязали движещ се по пътя, в посока към гр. Етрополе лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х5“ с рег. № ********, управляван от жалбоподателя Л. П. И.. Св. В. Г. подал ясен и недвусмислен сигнал със стоп – палка на водача на автомобила, за да спре за извършването на проверка. Жалбоподателят изпълнил даденото му полицейско разпореждане и преустановил движението на управлявания от него автомобил.

В хода на извършената проверка свидетелите Г. и А. поискали личните документи на жалбоподателя, както и на управлявания от последния автомобил, от които, по безспорен начин установили тяхната самоличност и собствеността върху автомобила. В последния,като пътници, се возели още две – неустановени в хода на делото лица. Тъй като жалбоподателят не представил на полицейските служители свидетелството си за управление на МПС, същите извършили проверка в АИС „КАТ“ – МВР и установили, че свидетелството на Л. И. е временно отнето. Установили още, че отнемането му е по повод заявени от него откази да бъде изпробван с технически средства за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества. С оглед на това св. Г. извършил проба на жалбоподателя с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM-0171 за установяване наличието на алкохол в издишания от него въздух. Уредът отчел отрицателен резултат. След това св. Г. заявил на Л. И., че ще му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от негова страна с техническо средство „Драг Чек 5000“ с фабричен № ARNJ-0011. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с това 2 техническо средство, като заявил, че преди четири дни – на 18.02.2024 г. е пушил марихуана.

С оглед горното, на място,св. Г. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ - електронен вариант, Серия GA, бл. № 1049046/22.02.2024 г., за извършени от него нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от св. М. А., като свидетел на нарушението и от жалбоподателя – без възражения. След това св. Г. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване с № 141646, ведно със седем броя стикери, който му бил връчен в 12,45 часа и в който било посочено, че Л. И. може да се яви във ФСМП – Етрополе за даване на биологични проби за изследване, в рамките на тридесет минути. Същият не се явил в болничното заведение за даване на проби за изследване.

Според описателната част на посочения по – горе акт нарушението било извършено от И., на 22.02.2024 г. в 11,55 часа на път /Ябланица – Ботевград/Джурово – Етрополе-Панагюрище-Пазарджик- Батак-ДоспатБарутин, в района на 14 км., при Асфалтова база, с посока на движение към гр. Етрополе, като водач на лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х5“ с рег. № ********.

Въз основа на съставения АУАН, на 17.04.2024 г. Началникът на РУ – Етрополе, е издал оспореното НП № 24-0263-000095/17.04.2024 г., с което, на основание чл. 53 ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000,00 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и глоба в размер на 10,00 лева. Като фактически констатации относно извършеното административно нарушение били пресъздадени тези, посочени в съставения от св. Г. АУАН, като пътят, в района на който било извършено нарушението бил посочен като такъв - Втори клас № 37.

На 01.07.2024 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя Л. П. И.. Същият подал жалба срещу него на 15.07.2024 г.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите В. С. Г. и М. Г. А., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите В. С. Г. и М. Г. А., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение.

Показанията на посочените свидетели са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления на възприетите от свидетелите факти и обстоятелствата по време на проверката, 3 като напълно кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от свидетелите информация. С оглед на това съдът счита, че показанията на горепосочените свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.

С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява и основателна, с оглед на което оспорваното наказателно постановление ще следва да бъде отменено поради следните съображения:

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление.

В настоящия случай, актът за установяването на административното нарушение и издаденото във връзка с него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни лица при спазване на процесуалните правила за издаването им, визирани в ЗАНН. Спазени са всички процесуални срокове, визирани в закона, както и формалната процедура по издаването на процесните административни актове. В този смисъл настоящият съд счита, че следва да направи уточнението, че независимо, че в оспорваното наказателно постановление пътят, на който е извършено нарушението е посочен като второкласен с № 37, а в съставения на мястото на нарушението АУАН е посочен като/Ябланица – Ботевград/Джурово-Етрополе-Панагюрище – Пазаржик-Батак-Доспат-Барутин/, от показанията на свидетелите Г. и М.в става ясно, че се касае за един и същи път, респ. за едно и също място. На още по – силно основание обстоятелството по какво направление преминава този 4 път е ноторен факт, който не се нуждае от доказване в процеса. В оспорваните НП и АУАН точно и ясно е посочено в коя точно част /участък/ от този път е извършено нарушението и не съществува разминаване между фактическите констатации в тези два административни акта, респ. по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

С оглед всичко посочено по - горе настоящият съдебен състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на това формално основание.

Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми, посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000,00 лева. От описанието на нарушението, визирано в АУАН и пресъздадено в оспорваното НП, става ясно, че проверявания водач – жалбоподател е нарушил това правило, като същият - като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и прекурсори.