Решение № 842 от 23.06.2022, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1053/2022
- Вид
- Решение № 842
- Подписан
- 23.06.2022
- Състав
- КРЕМЕНА САЙКОВА ДАНАИЛОВА КОЛЕВА, ДАНИЕЛА СТАНЕВА, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИХОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.152 · Кодекс на труда
- чл. 403а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
№…………… гр. Варна
..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 1053/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение №381/18.03.2022 г. по АНД № 3398/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №03-013442 от 24.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което за нарушение по чл.152 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ на „М. 13“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1600 лв.
Касаторът чрез юрисконсулт сочи, че чрез представения от наказаното дружество график за работата за м.05-06.2020 г., отчетна форма за м.05-06.2020 г. и Правилник за вътрешния трудов ред, ведно с допълнения към него се установява, че Ж.Г.е полагала труд на 31.05.2020 г. в смяна от 14 до 21 часа, а на следващия ден
- 01.06.2020 г. е започнала работа в 7 часа, обстоятелство намерило място в мотивите на НП. От допълнение направено на 17.10.2014 г. към Правилник за вътрешния трудов ред се установява, че работния ден в магазина започва в 7 часа и приключва в 21 часа, въведен е режим на смените и е установено сумирано изчисляване на работното време, с две смени. Намира, че информация за продължителността на смените може да се изведе от Правилник за вътрешния ред, поради което неправилно е прието с оспореното решение, че такава информация липсва. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт жалбата се поддържа. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „М. 13“ ООД, чрез управителя Н.Т.Я. оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е приел за установено следното:
На
24.02.2021 г. двама служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Блъсково /допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на селището от съда, което се установява от НП и АУАН, в които е посочено с. Близнаци/, обл. Варна, стопанисван от „М. 13“ ООД, при която било изискано последващо представяне от работодателя на документи, свързани с разпределение на работното време и организация на работата. В представените в хода на проверката документи – графици за работа при сумарно отчитане на работното време за м. май и м. юни 2020 г., било отразено за свид. Ж.
Г., че на 31.05.2020 г. е следвало да е на работа в работна смяна от 14.00 ч. до 21.00 ч., а на 01.06.2020 г. в работна смяна с начален час 06.30 ч. Също така, в представени таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за м. май и м. юни 2020 г. било отразено, че свид. Ж.Г.е била на работа както на 31.05.2020 г., така и на 01.06.2020 г. и за двата дни е отработила по 6 часа дневно. В с. з. от 19.10.2021 г. е разпитана като свидетел Ж. Г., посочена в АУАН и в НП като работник, спрямо когото не е спазено изискването за осигуряване на минимална 12-часова междудневна почивка, която посочва, че на датата 31.05.2020 г. не е била на работа, тъй като се наложило да се грижи за детето на дъщеря си, както и че тя обикновено работела само втора смяна и само по изключение се случвало да работи първа смяна. Доколкото приобщения документ таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. май 2020 г. съдържа отразяване за отработени от свид. Ж. Г. шест часа на датата 31.05.2020 г., както и поради факта, че показанията на този свидетел са дадени около година и половина след съответната дата, за който отдалечен във времето период е напълно възможно тя да не е имала категоричен спомен към датата на провеждане на разпита (19.10.2021 г.), РС – Варна е приел, че относно обстоятелството, била ли е свид. Ж. Г. на работа в съответния ден, нейните показания не следва да бъдат кредитирани.
РС
– Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. АУАН и НП са издадени в предвидените срокове и при липса на процесуални нарушения. Направен е извод за материална незаконосъобразност на НП, тъй като от събраните доказателства е изведено, че Ж. Г. е положила труд от 14.00 ч. до 21.00 ч. на 31.06.2020 г. и от 07.00 ч. на 01.06.2020 г., но двамата служители на ДИТ – Варна нямат преки възприятия като очевидци, дали свид. Ж. Г. действително е присъствала на съответното работно място в посочения времеви период на всяка от двете дати. Документите, които удостоверяват действително отработеното време от всеки работник в дадено предприятие са т. нар. таблици за отчитане явяване/неявяване на работа за конкретния месец, докато документите графици за работа при сумирано отчитане на работното време представляват само предварителен план за разпределение на работното време на всеки работник и като такива, те могат да търпят промени и по същество, не са в състояние да удостоверят, дали действително всеки работник е полагал труд съобразно това предварително плануване. В този смисъл, достоверни данни относно действително отработеното време от всеки работник следва да се съдържат само отчетните таблици, които се изготвят след изтичане на всеки месец и отразяват реалните констатации на работодателя за това, кой работник, кога и какво време е отработил. Приобщените документи от този вид за дружеството от м. май и м. юни 2020 г. съдържат отразяване само за количеството отработени часове за всеки ден от месеца, без да има посочване или каквото и да е означение, в каква смяна и с какъв начален и краен час е отработено съответното време от даден работник. В този смисъл, наличните данни сочат само, че свид. Ж.
Г. е отработила по 6 работни часа на всяка от датите 31.05.2020 г. и 01.06.2020 г., но кога е завършил за нея работния ден на 31.05.2020 г. и кога тя е започнала работа на 01.06.2020 г. и съответно – дали е била осигурена поне 12-часова почивка между двата работни дни, от представените документи не може да се приеме за установено.
Оспореното решение е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 152 от КТ - Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
На основание чл. 9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските - Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
Съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ - В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. От посочената норма се извежда, че работодателят е длъжен да съставя отчет за работата в предприятието. В случая този отчет е бланка – Приложение № 1 към Методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърден от Националния статистически институт със Заповед № РД № 07021/31.01.2007 г. на председателя на НСИ.
Посочената нормативна уредба установява, че графикът за работа, показва кога служителят следва да е на работа и с какво работно време, а отчета за работата показва реално кога работникът е бил на работа.
В случая от „М. 13“ ООД в Таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа през м. 05.2020 г. и 06.2020 г. е посочено, че Ж.Г.на 31.05.2020 г. е работила 6 часа и на 01.06.2020 г. е работила 6 часа.
В график за работата е посочено, че Ж.Г.на 31.05.2020 г. е следвало да бъде втора смяна от 14,00 до 21,00 часа и на 01.06.2020 г. първа смяна от 07,00 до 14,00 часа. Направения отчет за явяването на работа, подписан от управителя на дружеството сочи, че лицето е било на работа 31.05.2020 г. в продължение на 6 часа и на 01.06.2020 г. в продължение на 6 часа. С Допълнение от 17.10.2014 г. към Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството е установено сумирано изчисляване на работното време: първа смяна от 7 до 14 ч. и втора смяна от 14 до 21 часа. Почивка от 30 минути е предвидена за всяка смяна. От събраните доказателства се установява, че Г. е положила труд на 31.05.2020 г. от 14 часа до 21 часа и на 01.06.2020 г. от 07 часа до 14 часа, поради което не е спазено изискването за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа и е допуснато нарушение на чл.152 от КТ.
Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Извършено е процесуално представителство от юрисконсулт, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което „М. 13“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на ДИТ – Варна сумата от 80 лева, на основание чл. 63д, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №381/18.03.2022 г. по АНД №3398/2021 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №03-013442 от 24.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което за нарушение по чл.152 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ на „М. 13“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М. 13“ ООД, ЕИК *** да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.