Решение № 45 от 09.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ловеч, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500684 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 207/ 30.08.2025 година, постановено по гр.дело № 377/ описа за 2025 година, Тетевенският районен съд е прогласил за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗД Договор за кредит № 202402221153320070/ 22.02.2024 г., сключен между А. П. П., ЕГН ********** от гр. **** и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул.

„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител И.Н.Х.-С., като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, е да заплати на А. П. П., сума в размер на 635.00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № 202402221153320070/ 22.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

По реда на чл. 248 от ГПК е постановено определение № 811/ 12.11.2025, с което е изменено решение 207/ 30.08.2025 година в частта за разноските, като „Неткредит“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 38, 1 ал.2 от Закона за адвокатурата, на ЕАдвД „Е. И., представлявано от адвокат Е.

И. – М. от ПАК сумата от 480 лева с вкл. ДДС.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 7263/ 29.09.2025 година от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, представлвано от мл.юриск. Д. Д., срещу Решение № 207/ 30.08.2025 година по гр.д. № 377/2025 година по описа на РС – Тетевен, в частта, с която са осъдени да заплатят сумата в размер на 635 лева, недължимо платена по договор за кредит 202402221153320070 от 22.02.2024 година.

Считат, че първоинстанционният съд, че погрешно е приел за доказано, че ищецът е платил по процесния договор за кредит за погасяване на отпуснатия на 22.02.2024 година транш в размер на 300 лева сумата в общ размер на 1 135.75 лева. Твърдят, че сумата е платена по предоставения на 25.04.2024 година транш от 500 лева, за което са приложили писмено доказателство – платежно нареждане. В този смисъл считат, че исковата претенция на ищеца е недоказА. и следва да бъде отхвърлена. В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт и им бъдат присъдени разноски по делото.

Подаден е писмен отговор вх. № 8518/ 12.11.2025 година (клеймо 07.11.2025 година) от адв. Е. И., АК – Пловдив, като пълномощник на А. П. П..

Счита постановеният съдебен акт за правилен, законосъобразен и постановен съгласно материалния и процесуалния закон и трайно установената съдебна практика. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в атакувА.та част, като им бъдат присъдени и разноски по делото.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Подали са писмени становища.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.

Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

От събраните по делото писмени доказателства приложни към гр.д. № 377/ 2024 година по описа на РС - Тетевен, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа стрА.:

На 22.02.2024 година между „Неткредит“ ООД - София и А. П. П., е 2 сключен Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № 202402221153320070, съгласно който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева със срок за ползване една година от датата на сключването на този договор.

Уговорено е, че срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо пет години, ако в 30-днивин срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен срок, нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Съгласно чл. 2, ал.1 от Договора първия транш в размер на 300 лева се предоставя в деня на сключването на договора, като срока на връщане е с изтичане срока на договора, при условията на чл.1, ал.1. В договора е предвидено в срок до края на деня, следващ деня на превеждане на първия транш, кредитополучателят да представи на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1 000 лева със срок на валидност 22.02.2029 година – чл. 4, ал.3. В случай, че не бъде представена гаранция в чл. 6 е предвидена неустойка. Лихвата по кредита е 40.60%, а ГПР 49.09 %. Общата дължима сума по кредита е в размер на 703.04 лева.

По делото е представена разписка от 02.09.2024 година за сумата от 1 135.74 лева с вносител А. П. П., основание – погасен заем към Неткредит.

Видно от разписка № 28175/ 08.03.2024 година сумата от 300 лева е погасена на 08.03.2024 година. Приложено е платежно нареждане за превод на сумата от 500 лева по договор за заем от Неткредит на 25.04.2024 година на А. П. П..

В първоинстанционното производство е депозирано заключение на ССчЕ от което се установява, че в размера на ГПР – 49.09%, на потребителския кредит са включени разходи за лихва при ГЛП 40.60 % върху сумата от 500 лева. При включване на плащанията на неустойка в размер на 0.89% върху сумата по кредита ГПР е 2 247.94 %. В съдебно заседание експертът посочва, че изчисленията са направени при усвоен пълен размер по кредита, като начислената лихва от 203.04 лева съвпада с чл.11, ал. 4 от Договора. Посочва, че сумата от 1 135.74 лева, внесена от длъжника на 02.09.2024 година кореспондира с отпуснатата сума от 500 лева, начислената възнаградителна лихва по договора и начислената сума за периода като 3 неустойка – общо 1 137.26 лева.

При така изложените факти съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 202402221153320070/ 22.02.2024 г., сключен между А. П.

П. и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, като противоречащ на принципа на добрите нради, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11., т.9 и 10 от ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на даденото по нищожния договор в размер на 635 лева, ведно със законната лихва от датата на подаавне на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Не се оспорва по делото, че ищцата е сключила процесния договор за потребителски кредит, поради което има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от Закона за защита на потребителя. В този смисъл отношенията между страните по делото се уреждат от общите разпоредби на договора за заем, както и на разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ищецът основава своята претенция на нищожност на договора, поради наличието на неравноправни клаузи – клаузата, уговаряща неустойка за непредставяне на гаранция, при конкретни условия, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. и т.10 от ЗПК относно същественото съдържане на потребителските договори за кредит.

В чл. 4, ал.3 от Договора е уговорено, че в срок до края на деня, следващ деня на превеждане на първия транш, кредитополучателят да представи на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1 000 лева със срок на валидност 22.02.2029 година. При непредставяне на обезпечение съгл. чл. 4, ал.3, в чл. 6 от Договора е предвидена неустойка в размер на 4 лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и по 0.89% от сумата на усвоения транш за всещи следващ ден.

4

В случая, с приетото съдържание на уговорката в чл.4 от Договора за потребителски кредит, на първо място е практически неизпълнимо. Липсват данни, кредитополучателят да може да въздейства върху условията по тази клауза, респ. да представи обезпечение различно от посоченото в договора.

Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Този размер на неустойката е необосновано висок, не кореспондира с разбирането на законодателя за справедлив размер при вреди от неизпълнение, поради което е нарушение на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Следва да се отбележи, че за процесния период същата е почти в размера на кредита, надхвърля присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.

При тези съображения клаузите предмет на спора покриват критерия за нищожност по смисъла на ЗЗД, чл. 22 от ЗПК и ЗЗП, които норми са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

По отношение на предявения осъдителен иск за присъждане на сумата от 635 лева, като дадена по нищожен.

Предвид акцесорния си характер с оглед изхода от главния иск същият се явява основателен и доказан по следните съображения.

Видно от данните по делото се установява, че първия получен от П. транш от 300 лева е погасен на 08.03.2024 година. На 25.04.2024 година на кредитополучателя е предоставена сумата в размер на 500 лева. На 02.09.2024 година на кредитора е заплатена чрез ИзиПей сумата от 1 135.74 лева.

Действително в основанието е посочено погасен заем към Неткредит, но въпреки оспорването, кредиторът няма твърдения и не са представени доказателства за друг актуален кредит между страните. Освен това от изслушаното експертно заключение се установява, че погасената сума съответства на задължението на длъжника към кредитора съгласно условията на конкретния договор, предмет на спора.

С оглед разпоредбата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или 5 други разходи по кредита. При това положение, с оглед размера на кредита и погасените суми искът се явява основателен и доказан за претендирА.та сума от 635 лева.

С оглед изложените съображения, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство е направено искане от стрА. на процесуалния представител на въззиваемата за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Съдът като съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С438/ 22 г., с оглед противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101, §1 и § 2 от ДФЕС, счита, че размерите на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съответния съд. Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, делото не е със фактическа и правна сложност, изготвен е отговор на въззивна жалба и молби по хода на делото, без явяване в съдебно заседание, както и при отчитане обема на извършената работа, съдът счита, че минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, поради което следва да бъде присъдено възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 240 лева, представляващи 122.71 евро, с включено ДДС.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, Ловешкият окръжен съд

Разпечатката съдържа 45 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/259c9e41-fe03-4687-b00c-d240bed003d5