Решение № 453 от 25.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Плевен, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Гражданско дело № 20244400100466 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „МЕЛКОР” ЕООД гр. Плевен против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. В молбата се твърди, че управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е К.

П. М.. Твърди се, че със заповед рег. № 12312зз- 9/ 12. 03. 2020 год. К. М. е бил задържан за 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР във връзка с образувано досъдебно производство № 80/ 2018 год. по описа на Специализиран следствен отдел към Специализирана прокуратура гр. София, а впоследствие му е била връчена призовка за явяване в качеството на обвиняем по горното досъдебно производство. Твърди се, че с два протокола за претърсване и изземване от 12. 03. 2020 год. по ДП № 80/ 2018 год. по описа на СО- СП са били иззети два броя автомобили, собственост на „МЕЛКОР“ ЕООД, а именно: лек автомобил марка „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“ с рег. № *** и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел SL500, с рег. № ***. Твърди се, че с постановление от 13. 03. 2020 год. по ДП № 80/ 2018 год. по описа на СОСП К. М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.

321 ал. 3 пр. 2 във вр. с ал. 2 от НК. Твърди се, че с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Плевен по ДП № 4171/ 2022 год.е било частично прекратено наказателното производство срещу К. М. и други лица, а с определение по ЧНД № 888/ 2022 год. по описа на Плевенския окръжен съд 1 горното постановление е било изменено относно основанието за прекратяване, като е прието, че същото следва да се счита като такова по чл.

243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. 2 от НПК. Твърди се, че описаните по- горе иззети автомобили са били върнати на „МЕЛКОР“ ЕООД на 15. 02.

2022 год. след 23 месеца и 3 дни и множество искания и жалби, подадени от управителя на ищцовото дружество. Твърди се, че автомобилите са били върнати в много лошо техническо състояние и отремонтираните им е изисквало влагането на значителни парични средства, което било непосилно за ищеца. Твърди се, че поради това същият се наложило да продаде автомобилите, като на 08. 03. 2022 год. продал лекия автомобил марка „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“ за сумата от 3 000 лв., а на 23. 03. 2022 год. продал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел SL500, за сумата от 2 000 лв.

Твърди се, че в резултат на задържането на процесните автомобили на ищцовото дружество са били причинени имуществени вреди в размер на 51 961, 30 лв., представляващи разликата между пазарните цени на автомобилите при изземването им и продажните цени след връщането им. В заключение ищцовото дружество моли съда да осъди ответника да му заплати горната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Претенцията на ищцовото дружество „Мелкор“ ЕООД намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността съгласно горната правна норма е отговорност за чужди действия или бездействия. Тя е отговорност за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, тя не произтича от вината на възложилия работата и настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената работа причини виновно вреди на пострадалия. За да се ангажира претендираната отговорност е необходимо да са налице следните предпоставки: да са причинени вреди на ищеца; вредите да са причинени от 2 лице, на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и последно- лицето да има вина за причинените вреди. В конкретния случай всички визирани по- горе кумулативно предвидени условия са налице.

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е било собственик на два броя автомобили, а именно: лек автомобил марка „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“ с рег. № *** и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел SL500, с рег. № ***. Безспорно по делото е, че с протоколи за претърсване и изземване от 12. 03. 2020 год. по ДП № 80/ 2018 год. по описа на СО- СП двата автомобила са били иззети, а с постановление от 13. 03. 2020 год. по ДП № 80/ 2018 год. по описа на СО- СП управителят на ищцовото дружество К. М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 във вр. с ал. 2 от НК. Безспорно по делото е, че след изземването на автомобилите управителят на ищцовото дружество е направил множество искания за връщане на същите, но същите са били оставени без уважение от наблюдаващия прокурор с позоваване на разпоредбата на чл. 111 от НПК и с мотива, че връщането на веществените доказателства преди приключване на делото ще затрудни разкриването на обективната истина. Безспорно по делото е, че част от постановленията за отказ за връщане на автомобилите са били предмет на съдебен контрол и са били потвърдени. Безспорно по делото е, че с определение от 07. 01. 2022 год., постановено по НЧД № 4172/ 2021 год. по описа на Специализиран наказателен съд, е било отменено постановление на Специализирана прокуратура от 09. 12. 2021 год., с което е оставена без уважение молбата на „Мелкор“ ЕООД за връщане на процесните два автомобила, и е било разпоредено горните да се върнат на К. П. М.. Безспорно по делото е, че в изпълнение на така постановеното определение с приемопредавателни протоколи от 15. 02. 2022 год. автомобилите са били върнати на управителя на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че с постановление за частично прекратяване и изпращане на досъдебното производство по компетентност от 24. 10. 2022 год. по ДП № 4171/ 2022 год. по описа на Окръжна прокуратура гр. Плевен наказателното производство спрямо К. П. М. е било прекратено на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т. 2, чл.

35 и чл. 36 от НПК. Безспорно по делото е, че с влязло в сила определение № 25/ 12. 01. 2023 год., постановено по ЧНД № 888/ 2022 год. по описа на 3

Плевенския окръжен съд, горното прокурорско постановление е било изменено, като е прието, че основанието за прекратяване на наказателното производство следва да се счита чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. 2 от НПК.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н. П. се установява, че управителят на ищцовото дружество К. М. е много грижовен стопанин, който е поддържал колите си в отличен вид и техническа изрядност. Свидетелят посочва какво е било състоянието на автомобилите след като са били иззети и след това върнати на ищеца: много съсипани, със спаднали гуми, отлепени кожи по тавана, увредени гумени уплътнения, напукано табло. Аналогични са и показанията на свидетеля Т. Т.. Същият потвърждава, че преди изземването им автомобилите на ищеца са били в почти перфектно за годините си състояние, съхранявани в гараж. Свидетелят е видял автомобилите в сервиз след връщането им: недобър външен вид- спаднали гуми, изкривени от стоенето на едно място, ръждясали дискове, проблеми в двигателния отсек на Рейндж Ровъра, оголени кабели вследствие въздействието на гризачи. В същата насока са и показанията на третия разпитан свидетел- П. М.. Същият твърди, че автомобилите на ищеца са били в перфектно техническо състояние, но след изземването и връщането им същите са били в окаяно състояние- увиснали тавани, смачкани гуми, ръждясали дискове на спирачките, светещи лампи на таблото, свидетелстващи за неизправности и т. н. Съдът кредитира горните показания, като дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото и имат преки и непосредствени впечатления от спорните обстоятелства, а част от свидетелите притежават и необходимите технически познания: напр. свидетелят Т. е завършил техникум и е работил по поддръжка на машини, а свидетелят М. има инженерно образование.

При така изложените обстоятелства съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място следва да се отбележи, че процесните автомобили са били иззети от ищеца по наказателно производство, което е приключило с постановление за прекратяване, чието правно основание е разпоредбата на 243 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. 2 от НПК, т. е. деянието не съставлява престъпление. От това следва, че всички извършени в 4 това производство процесуални действия от прокуратурата, създаващи рестрикции за взелите в него участие правни субекти, включително и за онези, чието имущество е иззето и задържано като веществено доказателства, следва да се счетат за неправомерни, а ако с тези действия са причинени вреди, същите подлежат на обезщетяване /така: решение № 76- 2017- I V г. о., решение № 137- 2019- III г. о., определение № 50091- 2023- I г. о. и други/. Тук е мястото да се отбележи, че когато са иззети предмети като веществени доказателства органите на досъдебното производство трябва да вземат мерки те да не се повредят или изменят, т. е. да ги пазят до приключване на наказателното производство- чл. 110 ал. 2 и чл. 111 ал. 1 от НПК. В настоящия случай прокуратурата не е изпълнила тези си задължения. Видно е, че в продължение на близо две години процесните автомобили са били в складова база на ОД на МВР гр. Плевен в с. Згалево, където са били подложени на неблагоприятните въздействия на атмосферните условия и гризачи и спрямо тях не е полагана каквато и да е била грижа. Не на последно място, не може да се игнорира и фактът, че преценката на прокуратурата за необходимостта от изземване на автомобилите на ищеца като веществено доказателство се опровергава от влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство /т. е. данните за престъпното деяние и предприетите въз основа на това действия обективно не са довели до постановяване на осъдителна присъда/. При това през един продължителен период от време по отношение на иззетите вещи не са провеждани каквито и да е било процесуално- следствени действия /напр. технически изследвания/, което е отразено и в определението от 07. 01. 2022 год., постановено по НЧД № 4172/ 2021 год. по описа на Специализиран наказателен съд, чийто краен извод е показателен: предвид характера на повдигнатото обвинение иззетите моторни превозни средства не се явяват предмет или средство за извършване на инкриминираното деяние, какъвто смисъл е придаден в разпоредбата на чл.

53 от НК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника, които не са обосновали връзката на процесните автомобили с твърдяната престъпна дейност и необходимостта от тяхното изземване, а впоследствие не са упражнили надзор върху разследващите органи за надлежното съхранение и опазване на автомобилите, което е довело до настъпването на определени имуществени 5 вреди за ищеца- обезценка на автомобилите през процесния период, съставляваща разлика между тяхната стойност към момента на изземването им и момента на връщането им. Основа, на която следва да се извърши определянето на настъпилата обезценка и оттам на размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, следва да бъдат представените по делото удостоверения за застрахователната стойност на процесните автомобили към м. 03. 2020 год. и към м. 03. 2022 год. Съгласно разпоредбите на чл. 46 ал. 2 т.

2 във вр. с чл. 33 ал. 1 т. 4 от ЗМДТ и §2 от ДР на ЗННД горните документи удостоверяват пазарната цена на автомобила, т. е. цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на вещта и всички останали обстоятелства. Без правно значение в случая е цената, на която автомобилите са били продадени, и която е значително по- ниска от пазарната такава. Все в тази връзка следва да се отбележи, че през релевантния за делото период- от м. 03. 2020 год. до м. 03.