Акт от 09.07.2020, Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 75

Силистра,

09.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ при секретаря Ели Николова и в присъствието на прокурора………. като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева в.гр.

№ 39 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 154/10.09.2019г., постановено по гр.д. № 238/2018г. по описа на ДРС, е осъден Г.Н.К. да заплати сумата от 20 000 лева - главница по предоставени четири парични заема: Договор за заем със С.М.Г. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното ѝ заплащане и 1 891.52 лв. - договорна лихва за периода 15.10.2015 год. - 25.10.2017 год.; По Договор за заем със С. С.Г. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане и 2 206.45 - договорна лихва за периода 08.06.2015 год. - 25.10.2017 год.; По Договор за заем със С.И.С. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане и 1 717.43 лв.

- договорна лихва за периода 15.10.2015 год. - 25.10.2017 год. и По Договор за заем с Х.Е. Д. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба – 8.05.18г. до окончателното и заплащане, както и сумата от 2 246.50 - договорна лихва за периода 08.06.2015 год. - 25.10.2017 год. Осъден е Г.Н.К. да заплати на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа - 96”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кайнарджа, Област Силистра, ул. „Г. Токушев”, № 10, представлявана от Председателя Д.Г.С., сумата от 2 957.45 лв., представляваща направени разноски по делото пред ДРС.

Недоволен от решението, е останал Г.Н.К., който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.

Счита, че същото е неправилно и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /“ВККЧЗ” Кайнарджа - 96”, с. Кайнарджа, област Силистра, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалбата е неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Видно от представените на стр. 6 – 20 от първоинстанционното дело договори и погасителни планове към тях -

Договор № 2234/15.10.2015 год., Договор № 2205/08.06.2015 год., Договор № 2235/15.10.2015 год. и Договор №

2206/08.06.2015 год., Кооперация К “ВККЧЗС - Кайнарджа - 96” с. Кайнарджа е предоставила на четиримата заемополучатели – С.М.Г., С.С.Г., С.И.С. и Х.Е.Д. - сумата от по 5 000 (пет хиляди) лв. за отглеждане на свине и пчели. Съгласно предвиденото в договора, договорната лихва от 14 процента се дължи за периода от 36 месеца на погасителни вноски, съобразно падежите по погасителния план.

При просрочие на погасителните вноски по главницата и лихвата се начислява наказателен лихвен процент за забава в размер на договорената текуща лихва за съответния период, завишена с надбавка от 20 % върху просрочената сума (т.8 от договорите). Съгласно т.24, предл. последно от договора заемодателят има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение на заемателя, когато последния не е внесъл която и да е вноска по погасителния план. От сключване на договорите за паричен заем до настоящия момент заемателите не са изпълнили нито едно от задълженията си по договора, като не са внесли предвидените в погасителния план месечни вноски. Ищецът твърди, че въпреки многократните покани, заемателите не са предприели каквото и да е действие за редуциране на задължението си, като от началото на 2017 год. се укриват и отказват да получат писмена кореспонденция с ищеца. Тези негови твърдения не се оспорват от ответната страна.

Неплащането по кредитите мотивира ищеца да обяви задълженията по четирите кредита за предсрочно изискуеми и да потърси плащане от заемополучателите чрез предявяване на четири искови претенции пред ДPC.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.

20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая освен неплащане на кредитите, е налице и обявяване на ответника на настъпилата предсрочна изискуемост на кредитите с получаване на исковата молба от последния.

Според ответника К. и настоящ жалбоподател ДРС неправилно е приел, че предсрочната изискуемост е обявена на поръчителя с подаване на исковата молба на 08.05.2018г. по обжалваното решение. Според него предсрочната изискуемост е обявена на 30.10.17г. с входирането да исковите молби по другите дела и към момента на предявяване на настоящия иск е изтекъл преклузивният 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, от което следва, че отговорността на Г.К., като поръчител по тези кредити, вече е отпаднала.

В случая обаче Г.Н.К. е солидарен длъжник по четирите кредита за паричен заем, като на основание чл.122 от ЗЗД, същият отговаря за цялото задължение на заемополучателите.

Ето защо, с оглед обявената предсрочна изискуемост на четирите кредита, отговорността на ответника, като съдлъжник по тези кредити, се ангажира за следните парични суми: по Договора за заем със С.М.Г. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното ѝ заплащане и 1 891.52 лв. - договорна лихва за периода 15.10.2015 год. - 25.10.2017 год.; по Договора за заем със С.С.Г. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане и 2 206.45 - договорна лихва за периода 08.06.2015 год. - 25.10.2017 год.; по Договор за заем със С.И.С. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане и 1 717.43 (хиляда седемстотин и седемнадесет лева, 43 ст.) - договорна лихва за периода 15.10.2015 год. -25.10.2017 год. и по Договора за заем с Х.Е.Д. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното плащане на главицата, както и сумата от 2 246.50 - договорна лихва за периода 08.06.2015 год. - 25.10.2017 год.

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя в писмената му защита, че при тълкуване на договорите, с оглед волята на страните, следва да се приеме, че жалбоподателят е поръчител по същите, а не солидарен длъжник.

Ясно и точно във всички договори е посочено, че Г.Н.К. е съдлъжник по същите и именно в това си качество е положил подписа си върху всеки от тях.

Като е достигнал до същия извод и е уважил предявените искове, ДРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, в полза на ответната страна следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски, възлизащи на 1 370 лв. – заплатен адвокатски хонорар. Жалбоподателят прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, но същото е неоснователно. В случая следва да се има предвид, че са предявени четири основни иска и четири аксесорни иска, като минималният размер възнаграждение по всеки от тях е съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като обща сума надхвърля 1 370 лв. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и фактът, че за първоинстанционното производство жалбоподателят също е заплатил на своя процесуален представител адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. /договор за правна защита и съдействие на стр. 69 от първоинстанционното дело/. Наредба № 1 не прави разграничение между заплатен хонорар за първа и втора инстанция, а визира заплатен хонорар за една съдебна инстанция.

Мотивиран от гореизложените съображения, СОС

Р Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/10.09.2019г., постановено по гр.д. № 238/2018г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА Г.Н.К. да заплати на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа - 96”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кайнарджа, Област Силистра, ул. „Г. Токушев”, № 10, представлявана от Председателя Д.Г.С., сумата от 1 370 /хиляда и триста лева/ лв., представляваща направени разноски по делото пред СОС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: