Определение № 2475 от 11.09.2026, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2475

Русе, 11.09.2026 г.

Административният съд - Русе - I състав, в закрито заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдията Ивайло Йосифов административно дело № 669/2026 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ответникът по жалбата – зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, е представил молба с вх.№ 3990/04.09.2026 г., с която е представил в съда копие от административната преписка. В молбата е релевирал възражение за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие.

В молбата си ответникът поддържа, че жалбата е просрочена, тъй като процесното уведомително писмо е „публикувано (качено)“ в СЕУ на 30.05.2024 г. и тъй като не е било изтеглено, по силата на § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 8.10.2024 г.) във връзка с чл. 28, ал. 3 ЗПЗП, то следва да се счита за връчено след изтичане на 6-месечния срок по тази разпоредба от публикуването му в СЕУ, респ. от влизане в сила на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 8.10.2024 г.).

В депозираното становище с вх.№ 4015/08.09.2025 г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, оспорва това твърдение. Сочи, че представеното от самия ответник извлечение от партидата му в СЕУ удостоверява единствено дата на „качване“ – 30.05.2024 г., докато полето „Дата на публикуване“ е празно. Поддържа, че качването и публикуването са различни действия, а от извлечението от индивидуалния му профил се установява дата на връчване 18.08.2026 г., поради което счита жалбата за подадена в срок. При условията на евентуалност иска ответникът да бъде задължен да установи датата на публикуване и да бъде назначена съдебно-компютърно-техническа експертиза.

По възражението за просрочие съдът намира следното:

Процесното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт, издаден при прилагането на ЗПЗП, поради което съгласно чл.29, ал. 3 ЗПЗП подлежи на оспорване пред компетентния съд по реда на АПК. Срокът за съдебното му оспорване се определя от чл. 149, ал. 1 АПК и е 14-дневен от съобщаването на акта. Чл. 149, ал. 3 АПК, на който се позовава ответникът, урежда хипотезата на предходно оспорване по административен ред, който ред е изключен от чл.29, ал.3 от ЗПЗП и вероятно разпоредбата е посочена поради допусната техническа грешка.

Към датата на издаване на процесното уведомително писмо – 27.05.2024 г., чл. 28, ал. 1 ЗПЗП предвижда съобщаването на индивидуалните административни актове на ДФ „Земеделие“ да става чрез съобщение в СЕУ в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, към което актът се прикачва или се съдържа препратка към публикувания в системата акт. Действащата тогава ал. 2 е предвиждала, че индивидуалният административен акт се счита за връчен с изтеглянето на съобщението от СЕУ. С изменението на закона, в сила от 08.10.2024 г., е създадена разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП, съгласно която при неизтегляне на съответния акт в шестмесечен срок от публикуването му в СЕУ настъпва законова фикция за връчване. За заварените актове по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 ЗПЗП, § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПЗП изрично постановява, че когато актът е бил публикуван в СЕУ преди 08.10.2024 г. и към тази дата не е бил изтеглен, шестмесечният срок започва да тече от влизането на закона в сила.

Следва да се приеме, че приложението на посочената законова фикция предпоставя установяването на конкретен положителен факт – че процесното уведомително писмо е било публикувано в СЕУ, както и кога е извършено това публикуване. Датата на публикуването не може да бъде заместена по предположение, че то е извършено на датата на друго техническо действие (качването на съобщението), освен ако бъде установено, че според действалата към релевантния момент функционалност на системата двете действия по необходимост технически съвпадат във времето и не могат да бъдат извършени самостоятелно едно от друго.

В тази връзка представеното от ответника по жалбата извлечение не установява еднозначно поддържания от него факт. За процесното уведомително писмо в системата са обособени отделни полета „Публикувано?“, „Дата на публикуване“ и „Качено на“, като са отразени съответно „Да“, липса на дата и 30.05.2024 г. В молбата си ответникът отъждествява публикуването и качването, като сочи, че актът е „публикуван (качен)“ на 30.05.2024 г., но от самото извлечение не може да се направи извод дали тези понятия отразяват едно и също събитие, нито кога е настъпило събитието, обозначено от системата като публикуване, за което посочена дата няма.

От извлечението от индивидуалния профил на жалбоподателя се установява, че за процесното уведомително писмо полето „Дата на публикуване“ също не съдържа дата, а като „Дата на връчване“ е посочена 18.08.2026 г. Това обстоятелство, само по себе си, не изключва възможността преди фактическото изтегляне на съобщението вече да е настъпило фиктивно връчване по § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПЗП, но също така не установява твърдяната от ответника публикация на 30.05.2024 г. Поради това съдът намира, че на този етап не може да бъде възприет като доказан и доводът на жалбоподателя, че от начина на подреждане на документите в индивидуалния му профил непременно следва, че процесният акт е публикуван на 18.08.2026 г. Този извод зависи от техническия алгоритъм за сортиране на записите и от начина, по който системата обработва записи с липсваща посочена стойност в полето „Дата на публикуване“, поради което не може да бъде направен единствено въз основа на визуалното разположение на редовете в справката. При това положение съдът намира, че спорният факт относно датата на публикуване действително остава неизяснен.

Обстоятелството, че съдът следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, не води до презумиране на факта, от който ответникът на жалбата извежда настъпването на преклузия на правото на жалба. Именно ответникът е този, който твърди положителния факт, че процесното уведомително писмо е било публикувано в СЕУ на 30.05.2024 г., и именно от него той извежда настъпило преди подаването на жалбата връчване. Ето защо в негова доказателствена тежест, съгласно чл.170, ал.3 вр. ал.1 от АПК, е да установи този факт, съобразно общото правило за доказване и задължението на съда да укаже разпределението на доказателствената тежест.

Освен това разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. предвижда, че в СЕУ се поддържа запис на извършените ключови потребителски действия и регистър на изпратените документи, като записът следва да позволява установяването на интегритета, авторството и времето на действията и движението на документите в системата. Следователно времето на относимите технически действия по принцип подлежи на установяване чрез първичните електронни записи на системата, които се намират под контрола на ответника.

Поради изложеното на последния следва да бъде указано, че в негова доказателствена тежест е да установи обстоятелството, че оспореното уведомително писмо е било публикувано в СЕУ на 30.05.2024 г., като конкретизира дали според него самото „качване“ на акта на тази дата представлява едновременно и неговото „публикуване“ по смисъла на използваната от СЕУ функционалност. При поддържане на това твърдение ответникът следва да представи доказателства за точната дата и час на публикуването, включително относимите първични електронни записи, регистри и системни журнали, от които може да бъде установен моментът, в който актът е станал достъпен чрез СЕУ за неговия адресат.

Ако твърдението за публикация на съобщението на 30.05.2024 г. или на друга дата преди фактическото изтегляне на акта се поддържа, съдът намира за относимо и допустимо искането за съдебно-компютърно-техническа експертиза. Заключението следва да установи техническите факти, без вещото лице да се произнася по правните въпроси дали актът е бил надлежно „публикуван“, „съобщен“ или „връчен“, тъй като тези въпроси са правни по своето естество. С оглед предмета на спора на експертизата биха могли да бъдат поставени следните задачи:

Да индивидуализира еднозначно в СЕУ и свързаните с нея бази данни и системни регистри записа, съответстващ на Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2403#8 от 27.05.2024 г., по подадено заявление за подпомагане на физическо лице УРН 573267, УИН 18/090621/97610, и да установи дали документът или записът са били впоследствие изменяни, заменяни, препубликувани или версионирани.

Въз основа на първичните системни данни да възстанови в хронологичен ред, с дата и час, всички регистрирани действия по отношение на процесния документ – въвеждане/качване в СЕУ, създаване на записа в модула за ръчно зареждане на индивидуални административни актове, промяна на статуса „Публикувано?“, записване на стойност в полето „Дата на публикуване“, създаване и изпращане на съобщение до индивидуалния профил на адресата, появяване на документа в този профил, активиране на възможността за изтеглянето му и извършените изтегляния.

Да установи как е функционирал към 30.05.2024 г. модулът „Ръчно зареждане на индивидуални административни актове“ и по-конкретно дали качването на файл и/или задаването на статус „Публикувано? – Да“ автоматично са правели документа видим и достъпен за изтегляне в индивидуалния профил на съответния кандидат или за това е било необходимо отделно последващо действие.

Да установи съдържанието и техническия източник на визуализираните полета „Публикувано?“, „Дата на публикуване“, „Качено на“ и „Дата на връчване“, включително дали стойностите в тях се генерират автоматично или могат да бъдат въвеждани или изменяни ръчно, както и да обясни техническата причина за наличието при процесния запис на стойност „Публикувано? – Да“ при липса на стойност в полето „Дата на публикуване“.

Независимо от наименованията на отделните полета, да установи най-ранния момент, от който процесното уведомително писмо е било технически достъпно за визуализиране и изтегляне чрез индивидуалния профил на жалбоподателя, като посочи конкретния първичен системен запис, от който извежда този момент.

Да установи създадено ли е за процесното уведомително писмо съобщение до индивидуалния профил на жалбоподателя, кога е създадено и изпратено, към кой профил е адресирано и дали към него е бил прикачен самият акт или препратка към него.

Да установи кое техническо събитие е отразено в СЕУ като „Дата на връчване – 18.08.2026 г.“, както и всички регистрирани изтегляния на процесния акт, включително датата и часа на първото изтегляне.

Доколкото се поддържа довод от начина на подреждане на записите в индивидуалния профил, да установи начина на сортиране на таблицата по показателя „Дата на публикуване“, включително третирането на записи с празна/NULL стойност, и дали запис без въведена дата на публикуване може да бъде визуализиран непосредствено преди запис с дата 18.08.2026 г., без от това да следва, че двата документа са публикувани на една и съща дата.

На страните следва да бъде предоставена и допълнителна възможност за формулиране на задачи към посочената експертиза.

Така мотивиран и на основание чл.163, ал.3, чл.170, ал.3 и чл.171, ал.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на ответника по жалбата – зам.-изълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че в негова доказателствена тежест е да установи точната дата, на която оспореното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2403#8 от 27.05.2024 г. е било публикувано в СЕУ, като представи и доказателства за това обстоятелство, включително извлечение от относимите първични електронни записи, регистри и системни журнали, от които може да бъде установен моментът, в който актът е станал достъпен чрез СЕУ за неговия адресат.

В случай, че жалбоподателят поддържа становището за недопустимост, съдът предоставя възможност на страните в 7-дневен срок да формулират допълнителни задачи към съдебна компютърно-техническа експертиза, извън формулираните в мотивите на настоящото определение.