Определение № 39391 от 26.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39391 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110149261 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Гражданското дело е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Н. Е. Д. и А. Е. Д., с които се претендира стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, лихва върху нея, стойността на извършената услуга дялово разпределение и лихва върху нея.

Препис от исковата молба е изпратен на ответника.

По делото е постъпил отговор, в който се сочи, че вземането е платено.

Релевираното плащане е признато за извършено от ищеца, който е оттеглил исковете поради плащане в хода на процеса.

Предвид изявленията на страните, производството по делото е приключило с определение № 31581/31.08.2026г., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на исковата молба от ищеца с мотива, че има плащане на цялото вземане след депозиране на исковата молба.

От адв. Дацоя – назначен за особен представител на ответниците, е постъпило искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 31581/31.08.2026г. в частта за разноските, присъдени на ищеца. Иска се съдът да отмени определението си в тази част с довода, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, оспорили са исковете по основателност, без да навеждат възражение за тяхното плащане.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в предоставения срок не подава писмен отговор.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес, като ответниците искат изменение на разноските, присъдени на ищеца, в който случай не се изисква списък по чл. 80 ГПК.

1

В прекратителното определение съдебният състав е изложил мотиви относно дължимостта на разноски, които не намира основание да промени.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. Според чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника – оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението/определението в частта за разноските. Казано по друг начин, и в хипотезата по чл. 78, ал. 4 ГПК законът изисква и съдебната практика позволява съдът да изследва причината за прекратяване на правния спор с оглед понасяне отговорността за разноските.

Казаното, отнесено към настоящия случай, дава основание на този съдебен състав да заключи, че право на разноски има ищецът. Ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като са изпаднали в забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив. Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответниците остават задължени към ищеца за направените от него разноски в процеса.

Ето защо, разноски от ответниците се дължат.

Дължимостта на разноските не се опровергава от извършеното в хода на процеса плащане. Плащането е станало след изискуемостта на вземането и изпадането на ответника в забава. Твърдение, че има плащане, е направено лично от ответниците с подадения от тях отговор на искова молба с вх. № 260215/19.08.2026г. Направеното плащане следва да се отнесе за погасяване само на претендираните вземания, защото дължимостта на разноските се определя от съда с крайния съдебен акт по спора, инак биха били платени без основание. Казано по друг начин, разноските в производството се пораждат за страната, загубила делото, с крайния съдебен акт. Платената от ответниците сума следва да се съобрази от ищеца, който следва да извърши погасяванията в реда, посочен в текста на чл. 76 ЗЗД. При несъобразяване на това плащане, ответникът има право на защитата, уредена в изпълнителния процес от ГПК.

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на адв.

Д. за изменение на определението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. – особен представител на ответниците Н. Е. Д. и А. Е. Д. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 31581/31.08.2026г., постановено по гр.д. № 49261/2026г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 281473/14.09.2026г.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3