Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 102 от 16.02.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 190/2021
Вид
Протокол № 102
Подписан
16.02.2022
В сила
16.02.2022
Състав
Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

  • чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 102 гр. Варна, 16.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20213100900190 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД , уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат Р.М. и от адвокат А.Т. , редовно упълномощени и приети от съда от преди. Явява се и управителят на дружеството Пламен Калайджиев.

Ответникът ЕТ „МЕДЕРА – ДЕСИСЛАВА КАЛАЙДЖИЕВА“ , уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, представлява се от адвокат Б.Г. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно призован, явява се лично.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че делото е отложено в предходно съдебно заседание за изслушване на заключение по съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като снема самоличността му:

1

Р. Хр. Ст. – 42 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В.л. С.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

Адв. Т. към в.л. С.: Вие сте дал заключение относно счетоводните услуги, но отговор за административното и техническо обслужване не сте дал. Каква е причината за това?

В.л. С.: Да, извън моята компетенция е да давам отговор на технически услуги и административни. Не съм специалист в тази област. Не бих могъл да дам заключение в тази насока.

В.л. С. на въпроси от съда: Единият от въпросите беше зададен как счетоводно са отразявани тези разходи. В счетоводството на ищеца разходи само за тази дейност не са отразявани. Те са отразявани като общо. Нямат и законово изискване да поддържат такава счетоводна аналитичност и не са го правили. Само по счетоводни данни не може да се установят тези…най-общо казано разходи за поддръжка и труд, които се включват в тези услуги, които са извършвани, затова съм дал най-общо колко струва счетоводното обслужване.

Адв. Т. към в.л. С.: Струва ми се, че е допусната една техническа грешка относно броя на автомобилите. Вие сте ги изброили. Те са пет. На страница пета, в отговора по точка шеста сте посочили четири.

В.л. С.: Това може да се провери, защото става въпрос за договорите, които са по делото. Те са на страници от 533 до 536. Мисля, че бяха упоменати по-малко автомобили. Действително са фактурирани повече.

Адв. Т. към в.л. С.: На страница втора в частта „проверени документи и книжа“ сте посочили, че счетоводството на ищеца и ответника са поверени на място на адрес: „Иван Богоров“ № 12. Каква е причината, счетоводството и на ищеца, и на ответника да е на този адрес?

В.л. С.: Не мога да отговоря. Просто бяха там. Счетоводството на ищеца си е там. Мисля, че за това спор няма. Тръгнах от там да търся при адвоката на ответника счетоводството евентуално, което може да бъде при 2 тях. От там ми беше отговорено, че то не е предадено от господин Калайджиев. Мисля, че така говорихме и от там нататък аз се обърнах към господин Калайджиев. Той ми каза – да, счетоводството е тук. Действително като отидох, счетоводните документи бяха на място. Показан ми беше софтуер, който също беше на компютрите на адреса. Това мога да кажа. Защо се е случило така…

Адв. Т. към в.л. С.: На страница трета сте посочили, че ЕТ „Медера“ няма обявени в Търговския регистър годишни финансови отчети.

В.л. С.: Освен един.

Адв. Т. към в.л. С.: Вие отчели ли сте, че едноличните търговци не обявяват в Търговския регистър отчети, а в НАП?

В.л. С.: Категорично не е нужно да бъдат обявявани, но задачата е какви документи се обявявани. В тази връзка съм ги описал. Не дали трябва или не трябва. Действително не е било нужно да бъдат обявявани.

Адв. Т. към в.л. С.: А в Националния статистически институт има ли подавани отчети и информация?

В.л. С.: Със сигурност има подавани, защото когато се прави годишната данъчна декларация, без да се подаде на статистиката, няма как да бъдат подадени, но в статистиката не съм проверявал ако трябва да бъда честен. В Националния статистически институт не съм проверявал, но категорично твърдя, че няма как да се подаде годишната данъчна декларация, без тези отчети да бъдат подадени.

Адв. Т. към в.л. С.: На страница четвърта на въпроса по точка 3 Вие сте дали отговор относно месечното възнаграждение за счетоводни услуги, но бихте ли обяснили по какви критерии, по какъв начин направихте това изчисление за 250 лв?

В.л. С.: С исковата претенция се претендират 2200 лв като се твърди, че това е месечната сума, която се претендира за това нещо. Това, което видях като обем на счетоводството и което видях на място, преценявам, че работата би могла да се свърши за два работни дни, което съм го написал. Тъй като в исковата претенция и мисля, че беше в допълнителната искова молба, се беше тръгнало от там в справката по чл.366 (ако не се лъжа), която е представена, е предвидено месечно възнаграждение 1300 лв, но то е нетно. Приел съм ги 3 тези суми, защото действително за един счетоводител, който работи, месечните възнаграждения действително са в този порядък. От там нататък съм преценил, че работата месечно му е два работни дни. Тоест 1/10 от това.

Другите елементи, които бяха посочени за опис за консумативи и така нататък, съм ги приел, че това действително са тези пари, но е за един работен месец. Работата, която е доста по-малко, която трябва да се свърши от това, което е предвидено за един месец.

Адв. Т. към в.л. С.: Тоест правилно ли Ви разбирам, че тази сума Вие сте изчислили като среден месечен разход за работодателя, тоест ищецът каквото плаща на служител от тази гледна точка?

В.л. С.: Не само за ищеца, каквото плаща, а имаше разходи за наем, имаше и други разходи, които действително си бяха горе-долу в месечния размер.

Адв. Т. към в.л. С.: Тъй като въпросът е за пазарна стойност на предоставените услуги.

В.л. С.: Абсолютно, това е пазарната стойност според мен, да.

Адв. Т. към в.л. С.: Тоест Вие твърдите, че за 200 лв на месец една фирма може да си наеме счетоводна къща?

В.л. С.: За 250, дори смятам, че за по-малко, но тук искам само да подчертая нещо. Понеже тук е около 220, мисля, че е добре като цена. Поне това е моето мнение от опита, който имам, но тук трябва да кажем следното: фактурите са издавани от там, тоест не е, собственикът на фирмата сам да издава фактури и да носи готовите фактури на място в счетоводната къща.

Банковите извлечения не са носени също от собственика на фирмата, а е било ангажимент на самия счетоводител да отговаря за тях, затова съм завишил до 250. Това е моето мнение.

Адв. Т. към в.л. С.: Тоест това е мнението Ви, че това е пазарна стойност, а не себестойност на услугите?

В.л. С.: Да, това е пазарна стойност, а не себестойност, с оглед обема, който съм преценил на месец.

Адв. Т. към в.л. С.: Процесният период обхваща 5 години. Вие твърдите, че през всичките тези 5 години пазарната стойност на счетоводните услуги е била една и съща?

4

В.л. С.: Гледал съм горе-долу да ги осредня, но действително в годините варират…средно мисля, че това е добре. Това съм преценил. Само да кажа, че и през годините и заплащането варира. Било е и по-малко, и повече.

В.л. С. на въпроси от съда: Да, ако работата е за два дни в месеца, получават се все едно около 100 лева на ден, но в тези 100 лева се включват също наем на офис и други консумативи. Както казах издаване на фактури, следене за други неща…в обема на дейност в една счетоводна къща ако тя трябва да поеме чисто счетоводството – да и́ носят фактурите, тя да осчетоводява, да изготвя месечните справки и така нататък. Това е моето мнение, което съм описал.

Адв. Т. към в.л. С.: На страница 8 по задача по точка 15 сте посочили задълженията към НАП по счетоводни данни. Моят въпрос към Вас е следният: Вие установихте ли дали едноличният търговец е превеждал по сметка суми за заплащане на тези публични задължения. Едноличният търговец дали е превеждал необходимите суми за заплащане на тези публични задължения? Към НАП дали е превеждала, или към ищеца с условие той да ги преведе към НАП?

В.л. С.: Към ищеца не видях преводи. Единствените преводи към ищеца, към „Елпак Трейдинг“, тоест те идваха от „Елпак Трейдинг“ парите и те бяха по издадените фактури. Единствено видях една вноска от господин Калайджиев и аз съм я вписал – 700 лв в брой, но да кажа – движението по банковата сметка на ЕТ „Медера“ за проверявания период и по-скоро паричният поток по тази банкова сметка, който е в приход, е изцяло на база издадени фактури и имаше една вноска, която си беше вноска от господин Калайджиев. Виждаше се от бордерото.

Адв. Т. към в.л. С.: Въпросът е дали са осигурявани средства от ответния едноличен търговец за покриване на тези задължения, които са осчетоводени.

В.л. С.: За да се осигурят тези средства, първо трябва да има някакъв паричен поток. По този паричен поток като се извадят приходите и от приходите – разходите, тоест от постъпилите суми се извадят тези, които са за заплащане, евентуално такъв паричен поток би служил за заплащане на задължение към НАП. През периода има плащания към НАП, но не в пълен 5 обем. Това го видях по банкови извлечения, затова има и натрупано задължение. Не казвам, че дружеството няма печалба. През годините има печалба, но защо не е покривал всичко това, не мога да отговоря.

Адв. Т. към в.л. С.: Доколкото ние твърдим, че ищцовото дружество е предоставило счетоводното обслужване на ответния едноличен търговец… В.л. С.: Това съм го установил на място, да.

Адв. Т. към в.л. С.: Тъй като осчетоводяването на определени разходи не е свързано с тяхното заплащане по необходимост, въпросът ми беше дали ответният едноличен търговец е осигурявал средства, които да бъдат превеждани към НАП или лично ги е превеждал към НАП? Това беше въпросът.

В.л. С.: Сумите, които са превеждани от банковите сметки, това е извършено с електронно банкиране, за което има документи, че… В.л. С. на въпроси от съда: Има технически носител, който ми го показа господин Калайджиев. В момента наистина не мога да го обясня. Не съм ползвал такова електронно банкиране. Това е технически носител, който е позволявал извършването на електронното банкиране. Пак на принципа на електронен подпис, но е нещо друго, което се представя от банката и пак казвам, плащания към НАП, но не в пълен обем.

Адв. Т.: Нямаме други въпроси.

П. Калайджиев: Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. Г. към в.л. С. : Във връзка с въпрос номер 1 относно процесния период от 01.12.2015 г. до 01.12.2020 г. е подадена само една годишна финансова отчетност за 2017 г.

В.л. С.: Това е в Агенция по вписванията, тоест обявено е в Търговския регистър. Гледал съм го от интернет страницата.

Адв. Г. към в.л. С. : Кои счетоводни документи като образци счетоводни би следвало да се представят в Агенцията по вписванията на регистрирани лица по ДДС?