Решение № 2994 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2994 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100500023 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 19473 от 29.10.2025 г., гр.д. № 11136/2025 г., СРС, 61 с-в се осъжда„Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД да заплати на И. Л.

М. на основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ сумата в общ размер от 4 641,87 лв., от която: сумата от

2 591,87 лв., представляваща обезщетение за временна неработоспособност за периода от 17.08.2024 г. до 11.09.2024 г. съгласно болничен лист № Е20241918908 от 16.08.2024 г.; сумата от 1 750 лв., представляваща направени медицински разходи за хирургическа намеса, болнично и хирургическо обслужване и сумата от 300 лв., представляваща направени разходи за болничен престой в периода от 11.08.2024 г. до 15.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 641,87 лв. от датата на отправяне на застрахователното искане – 24.09.2024 г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 186 лв., представляваща разноски по делото, а на адв. В. Л. от САК на основание чл.

38, ал. 2 ЗА сумата от 764,18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.

1

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД. Релевира оплаквания, че заболяването на ищцата има хроничен характер в продължение на 5 – 6 години проследявани миомни възли според епикризата. Заболяването не е остро възникнало или непредвидимо събитие, а е известно на ищцата в продължение на години, но тя не действа добросъвество, като не го съобщава точно и предварително на застрахователя съгласно чл. 394, ал. 1 КЗ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се

Въззиваемата - ищцата И. Л. М. оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ответника в първа инстанция - ЗД „Съгласие“ АД, поддържа жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 448, ал. 1 КЗ.

По силата на договор за обществена поръчка № ВСС-15855 от 28.12.2023 г., Висшият съдебен съвет възлага на ответника по исковете „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД да извърши застраховане по групова застраховка „Злополука“ на лица, включително действащи съдии.

2

Издадена е полица по застрахователен договор № 70003047 със срок на застраховане от 3 години през периода 00:00 ч. на 01.01.2024 г. – 24:00 ч. на 31.12.2026 г., сключен при Общи условия.

Според служебна бележка на административен ръководител при РС – Бургас, ищцата И. Л. М. от 30.01.2009 г. работи в същия съд, застрахована е по групова застраховка, обективирана в горната полица и предхождащия началото на временната неработоспоробност м. юли 2024 г. получава брутно трудово възнаграждение от 8 279,60 лв.

Амбулаторен лист от 26.04.2024 г. предвижда диагноза интрамурален лейомиом на матката, без придружаващи заболявания след цитологично изследване.

Амбулаторен лист от 13.05.2024 г. сочи за основна диагноза полип по тялото на матката и насочване към хистероскомия.

В амбулаторен лист от 25.06.2024 г. е предвидена диагноза D25 лейомиом на матката, с мнение за ендометриален полип, с предвидена терапия – хистероскомия.

Болничен лист от 10.08.2024 г. на Специализирана ЛКК – АГ, отделение по гинекология предвижда отпуск за 11.08.2024 г. на ищцата поради поставена диагноза лейомиом на матката, неуточнен.

Епикриза № ИЗ: 9570/2024 г. на лекуващ лекар д-р Е. при МБАЛ „Надежда“ ООД, Болница за женско здраве в гр. София касае прием на ищцата с посочената диагноза, извършени изследвания и оперативна интервенция – тотална хистероскомия по време на престоя през периода 11.08.2024 г. – 16.08.2024 г. Посочено е проследяване на миомни възли от 5 – 6 години, които нарастват в последните месеци.

Фактура № 85069 от 16.08.2024 г. е издадена от МБАЛ „Надежда“ ООД за дължими от ищцата 1 750 лв., без ДДС за извършване на отворена миомектомия и хистеректомия – допълнителни здравни услуги, чието изплащане е удостоверено с представен от ищцата касов бон от 16.08.2024 г.

С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд формира следните правни изводи:

Насрещните главни страни са обвързани от правоотношение по групова застраховка „Злополука“. В срока на действие на застрахователния договор, за 3 първи път на ищцата с Амбулаторен лист от 26.04.2024 г. е поставена диагноза интрамурален лейомиом на матката, а с Амбулаторен лист от 13.05.2024 г. се поставя и диагноза полип по тялото на матката, ведно с насочване към хистероскомия – отстраняване на матката, каквато хирургична интервенция е проведена при болничния престой на ищцата през периода 11.08.2024 г. – 16.08.2024 г.

Противно на оплакванията в жалбата за хроничен характер на заболяването, с оглед в продължение на 5 – 6 години проследявани миомни възли, въззивният съд намира, че в Епикриза № ИЗ: 9570/2024 г. е посочено проследяване на миомни възли от 5 – 6 години, но същите нарастват едва в последните месеци. Към момента на възникване на застрахователното правоотношение на 28.12.2023 г., единствено са били проследявани миомни възли, за които няма данни да са налагали оперативно лечение и които впоследствие нарастват, като е поставена диагнозата интрамурален лейомиом на матката, наложила извършване на тотална хистероскомия. Ищцата не действа недобросъвестно по смисъла на чл. 395, ал. 1 КЗ, а именно да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Застрахователното събитие настъпва внезапно и налага спешна медицинска намеса, като не зависи от волята и поведението на ищцата, нито й било известно съществуването дори на вероятност от вредоносния резултат. Реално причинените имуществени вреди, свързани с намалено имуществено състояние на увредената ищца, поради направени разходи за хирургична намеса, медицинско обслужване и болничен престой, както и дължимото й обезщетение за временна нетрудоспособност, не са хипотетично предполагаеми при договорното обвързване. Внезапното и неочаквано откриване на влошеното здравословно състояние и закономерно последвалото хирургично лечение, представляват условие, без което разходите за преглед не биха настъпили при нормално стечение на обстоятелствата. Доказана е пряката непосредствена причинна връзка между настъпването на застрахователния риск и претърпения вредоносен имуществен резултат, който подлежи на обезщетяване. По аргумент на чл.

448, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е 4 длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.

Съгласно чл. 7, т. 5 от Общите условия към застраховка „Злополука и заболяване“, застрахователят поема риск при хирургическо лечение /хирургически операции/, извършено по повод настъпила злополука или заболяване. Според чл. 7, т. 7 от ОУ отговаря и за възстановяване на медицински разходи, извършени по повод настъпила злополука или заболяване.

Сред покритите рискове по застрахователната полица, под № 7 е предвидено да попада временната загуба на работоспособност вследствие на заболяване, вкл. акутно, когато на застрахованото лице се изплаща обезщетение в размер на 30 % от брутния размер на дневното му трудово възнаграждение, изчислено на база брутно месечно възнаграждение за месеца, предхождащ този, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението, за всеки ден в неработоспособност над 8 – мия ден до 90 – тия ден.

Под № 7 в полицата е предвидена отговорност за медицински разходи в резултат на заболяване, вкл. акутно“ – на застрахованото лице се възстановяват реално извършените медицински разходи в резултат на злополука или заболяване до 5 000 лв.

При съобразяване на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. юли 2024 г. в размер на 8 279,60 лв. и периода на временна неработоспособност от 17.08.2024 г. до 11.09.2024 г., застрахователното обезщетение възлиза на сумата 2 591,87 лв.

Като основателен следва да се уважи искът за застрахователно обещетение съразмерно направените разходи за хирургическа намеса и обслужване от 1 750 лв.

Основателен е искът по чл. 448, ал. 1 ГПК за сумата 300 лв. – застрахователно обезщетение за болничен престой през периода 11.08.2024 16.08.2024 г.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

5

В договора за правна защита и съдействие на въззиваемата е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА (друг юрист). Затова и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. ВАР, пълномощникът има право на сумата 390,72 евро – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19473 от 29.10.2025 г., гр.д. № 11136/2025 г., СРС, 61 с-в.

ОСЪЖДА „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 117 да заплати на адв. В. Л., САК, със служебен адрес: гр.

София, ул. ****, офис № 6, на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата 390,72 евро възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция на въззиваемата И. Л. М..

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника – ЗД „Съгласие“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6