Акт от 14.03.2016, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 14.03.2016г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание проведено на 15.02.2016г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БИЛЯНА ВИДОЛОВА и при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5422 по описа на съда за 2015г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ; чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ; чл. 224, ал. 1 от КТ.

Постъпила е искова молба от А.И.Н. от гр.Плевен срещу ЗКПУ Дрен, гр. Пордим, в която се твърди, че ищеца е работил при ответника от 14.09.2011г. до 14.10.2015г. по трудово правоотношение като тракторист. Твърди, че на 14.10.2015г. му била връчена Заповед № 55 от 09.10.2015г., с която трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл. 328 ал. 1 т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щатната длъжност тракторист със Заповед АА № 5/09.10.2015г. Счита, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна – че не е налице реално съкращаване на щата, че през същия месец на работа е имало 7 лица на тази длъжност и са назначени още 4, като през същото време е прекратено правоотношението на две лица. Счита, че не е налице посоченото в заповед № 55 – приключила селскостопанска кампания. Счита, че при издаване на заповедта за уволнение е нарушена разпоредбата на чл. 329 от КТ – той не е запознат да е извършен подбор и неговите критерии. Сочи, че е имало и друга длъжност, която е изпълнявал – магазинер ГСМ и бригадир, с допълнително трудово възнаграждение. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е визирана само длъжността тракторист, но не и магазинер ГСМ и бригадир. Твърди също и че има неизплатени към датата на прекратяване на трудовото правоотношение възнаграждения и обезщетения – 250лв. за заплащане по трудови норми за 01., 02. и 03. 09.2015г. – жътва на слънчоглед, 200лв. – дължимо допълнително възнаграждение за изпълнение на длъжностите магазинер ГСМ и бригадир, и 2 300лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 18 дни от 2014г. и 21 дни от 2015г. Моли съда да признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед № 55/09.10.2015г., да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за 6 месеца – от 14.10.2015г. до 14.04.2016г. в размер на 7 200лв., да осъди ответника на осн. чл. 128 от КТ да му заплати дължимото възнаграждение по трудови норми за 01., 02. и 03. 09.2015г. в размер на 250лв.; на осн. чл. 128 от КТ да му заплати дължимото за м. 09.2015г. допълнително възнаграждение за изпълнение на длъжностите магазинер ГСМ и бригадир в размер на 200лв.; на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 18 дни от 2014г. и 21 дни от 2015г. в размер на 2300лв., законните лихви върху сумите, считано от подаване на и.м. и разноските по делото.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Признава, че ищеца е бил в трудово правоотношение с него на безсрочен трудов договор. Не оспорва, че правоотношението е прекратено на 14.10.2015г. поради съкращаване на щата.

Твърди, че такова в действителност е проведено. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни, че на 07.06.2015г. е избран нов УС, Контролен съвет и Председател на кооперацията и на първото си заседание УС и КС са решили, че следва да бъде съкратена длъжността „тракторист“ и да бъде прието ново щатно разписание. Твърди, че всички лица, заемащи длъжността „тракторист“ са били съкратени. Твърди, че със Заповед № АА№ 1/07.09.2015г. е отменена предходна заповед от 25.03.2015г., с която на ищеца е вменено временно да изпълнява длъжностите магазинер ГСМ и бригадир, поради което възнаграждение на ищеца за тази длъжност не се полага. Заявява, че и възнаграждение по трудови норми не се полага на ищеца, т.к. той не е полагал такъв труд. Твърди, че обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е заплатено на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от Трудов договор № 8/14.09.2011г. между ЗКПУ „Дрен” – гр. Пордим представлявано от председателя А. П., като работодател и ищеца А.И.Н., е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжност „тракторист – комбайнер”. Трудовото възнаграждение е било в размер на 400 лв., като се е предвиждало и заплащане на трудови норми в т. 6 от трудовия договор. От Допълнително споразумение от 25.03.2014г. между страните е видно, че трудовия договор е изменен, трудовото възнаграждение на ищеца е определено на 700 лв., длъжността е изменена на „тракторист”, и на ищеца е определено и допълнително възнаграждение за длъжност „магазинер ГСМ” в размер на 100 лв. и за длъжност „бригадир” – 100 лв. Същото е записано и в Заповед №3/25.03.2014г., с която на А.И.Н. е наредено да изпълнява длъжностите „магазинер ГСМ” и „бригадир”, считано от 01.03.2014г., като му се доплаща допълнително възнаграждение в размер на 200 лв.

Със

Заповед № АА № 1/07.09.2014г. на председателя на ЗКПУ „Дрен” гр. Пордим/л. 33/, е отменена Заповед №3/25.03.2014г., по силата на която ищеца е изпълнявал длъжност „магазинер ГСМ” и „бригадир”, отменено е и начисляването на допълнително възнаграждение за тези длъжности от 200 лв. Тази заповед е оформена като връчена при отказ, със подписите на двама свидетели. Записано е, че Заповедта е подписана от председателя А.А., чийто подпис е оспорен от ищеца и в тази връзка по делото е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, относно автентичността на подписа на председателя А.А.. Доказателства във връзка с автентичността на подписа не са събирани, въпреки, че съдът е указал, че доказването е в тежест на ответника. След откриване на производството, ответника е направил твърдения, че в действителност, Заповедта не е подписана от А.А., а от упълномощено от него лице и е представил Търговско пълномощно от 03.09.2015г. с нотариална заверка на подписа на А.А. – председател на ЗКПУ „Дрен” гр. Пордим, с което той е упълномощил И.В.В. да упражнява права, касаещи обичайната дейност на кооперацията като търговец и представителство на същата в отношенията ѝ с трети лица. При така изложеното, съдът намира, че в производството по оспорване на истинността на оспорения документ, не е доказано, че подписът е положен от лицето, чиито имена са изписани като председател на кооперацията, и документът - Заповед № АА № 1/07.09.2014г., следва да се изключи от доказателствата по делото. Дори и при по-късно направеното твърдение от ответника, че това не е подписа на председателя, а на негов пълномощник, ищецът да беше оттеглил искането си за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК спрямо този документ, то съдът отново не би го ценил като такъв, т.к. Заповедта е издадена от лице, което няма право да я издава.

Лицето И.В. е иззело правомощия на Председателя, каквито той не може да предоставя на друго лице, т.к. са присъщи само на Председател на кооперация и не може да се делегират. Същевременно и представеното Търговско пълномощно не предоставя такива права на това лице – да отменя заповеди или прекратява трудови правоотношения със служители, доколкото то касае дейността на кооперацията като търговец, а не като работодател. Поради всичко изложено, съдът не цени оспорения документ - Заповед №

АА № 1/07.09.2014г., и не прима, че от него са произтекли правни последици за ищеца.

С представената на л. 7 от делото, Заповед № 55/09.10.2015г., трудовото правоотношение между ЗКПУ „Дрен” – гр. Пордим и ищеца А.И.Н. е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата. Заповедта е издадена въз основа на Решение, взето от УС на 04.09.2015г. и Заповед АА №5/09.10.2015г. на ЗКПУ „Дрен” гр. Пордим, и е връчена на ищеца 14.10.2015г. срещу подпис. Видно от списъка на служителите в ЗКПУ „Дрен” – гр. Пордим към 01.09.2015г., при ответника е имало общо 27 служители, 7 от които са били на длъжност „тракторист”. Видно от Протокол №1 от 04.09.2015г. на УС на ЗКПУ „Дрен”, УС е взел решение, съгласно което трактористи не са необходими през голяма част от годината, и за такива следва да се назначават лица извън щатния списък. Прието е и е одобрено ново щатно разписание, като съкращенията на старите длъжности е решено да бъде извършено с Протокол №5 от 11.10.2015г. на УС. Със Заповед № 5/09.10.2015г. на председателя ЗКПУ „Дрен” гр. Пордим е утвърдено новото щатно разписание.

По делото са представени два екземпляра от Устава на ЗКПУ „Дрен” гр. Пордим – единият от ищеца, като извадка от 07.01.2016г. от електронния вариант на ТР, обявен на 28.9.2009г. /л. 52 – 64 от делото/, и втория – представен от ответника – с дата 07.06.2015г. без доказателства да е вписан и обявен в ТР. И от двата варианта на Устава се установява, че съгласно чл. 56, ал. 3, щатното разписание на ръководните и изпълнителски кадри се предлага от Управителния съвет и се утвърждава от Общото събрание. Не се твърдя по делото и не се представиха доказателства за утвърждаване от ОС на ЗКПУ „Дрен” на новото щатно разписание, в което липсва длъжност „тракторист”. При така събраните доказателства, допълнително изисканите трудови договори и заповеди за прекратяване на ТПО с други работници, работили на длъжност „тракторист“ при ответника, се явяват доказателства, които не са необходими и не следва да се обсъждат.

По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, ищеца е имал право на 26 дни платен годишен отпуск годишно, неизползвания годишен отпуск е бил 12 дни от 2014г. и 21 дни от 2015г., обезщетението за който е било в размер на 1 337 бруто. То е начислено в платежната ведомост за месец октомври 2015г., и получено от ищеца срещу подпис на неустановена дата, като в.л. е посочило, че обикновено то се изплаща до 25 – то число на месеца, следващ този, за който се отнася. Заключението сочи, че за м.септември 2015г. на ищеца е начислена само основна заплата 700 лв. и клас прослужено време 189 лв. и не е начислявано такова за „магазинер ГСМ” и „бригадир”; не дава отговор на това какъв е размера на възнаграждениетопо трудови норми за 01., 02. и 03. 09. 2015г., поради липса на представени нарядни листи за ищеца и представени вътрешни правила за начин на изчисляване на трудови норми. Посочено е, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е било месечно 889.00 лв., начислен за месеца, предхождащ уволнението, ако към трудовото възнаграждение се включат възнагражденията, предоставяни с допълнителното трудово споразумение, дължимото възнаграждение ще възлиза на 1 189.00 лв. месечно, като обезщетението за периода 14.10.2015г. – 14.01.2016г. е в размер на 3 804.80 лв.

По делото е проведен разпит на св. А. Ц. П. – бивш председател на ЗКПУ „Дрен” гр.

Пордим и тъст на ищеца. Той посочи, че ищеца е бил назначен като „тракторист – комбайнер” по негова заповед, впоследствие с допълнително споразумение е назначил ищеца и като „ГСМ” и „бригадир”. Твърди, че между 1-ви и 3-ти септември, последния ден до 15 ч., ищеца е извършвал жътва на слънчоглед. Имали два комбайна и ищецът е бил с единия. Сочи, че са се жънали между 160 – 190 тона от двата комбайна. Жътвата почвала от 10 ч. до 18 – 19 ч., с половин час почивка по обяд и че и през трите дни А. Н. е работил без смяна. Твърди, че домакина и контролния съвет присъствали при входа на кооперацията при приемането на продукцията, мерили влагата и чистотата. Нормата за слънчоглед била 1 лв. на тон, като за трите дни комбайните са имали около 180 – 190 тона, по 90 тона на ден, а на третия ден - 85 – 90 т.к. комбайна на ищеца се повредил, общо единия комбайн имал около 250 тона. Свидетеля сочи, че след 03. септември не е бил допускан в кооперацията. Твърди, че имало назначени нови хора, като не знае колко са. По делото е разпитан и свидетеля Ю. А., също работил при ответника, в момента в дела с него. Твърди, че на 01., 02. и 03 септември 2015г. е бил тракторист в ЗКПУ „Дрен” гр. Пордим, а А. Н. е бил бригадир, отговорник ГСМ и извършвал жътва с комбайна. Свидетеля посочи, че е бил тракторист и е извозвал слънчогледа, а на 3-ти септември след обяд е жънел с ищеца.