Решение № 2501 от 25.11.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1645/2024
- Вид
- Решение № 2501
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2501 гр. Бургас, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120101645 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба „НУТРАМЕД“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, офис 12, представлявано от управителя С.В.В., действащ чрез пълномощника си адвокат Д. К. И. със съдебен адрес * против Г. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *. Предявен е установителен иск за съществуването на паричното вземане, за което по ч.гр.д. № 7381/ 2023г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК : 846,28 лв. неизплатено възнаграждение по договор за контрол и сертификация, съгласно Регламент (ЕО) 834/ 2007 № BG-BIO-22/ 125/ 31.03.2019г., както следва :
421,28 лв. по данъчна фактура № 738/ 31.12.2019г. и 425 лв. по данъчна фактура № 859/ 31.03.2021г., издадена за 850 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 05.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът в преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК не представя 1 писмен отговор и не сочи доказателства. Не се явява и представлява в съдебно заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Не сочи доказателства.
Ищецът в съдебно заседание с писмена молба на процесуалния си представител поддържа предявения иск. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.
Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК № 4546/ 22.04.2024г. и с определението по чл.140 ГПК № 3971/ 04.07.2024г.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства съдът приема, че предявеният иск за установяване на претендираното договорно парично задължение е вероятно основателен. На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД основателността на главния иск налага извод за основателност и на претенцията за законна лихва след предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, които съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК са в размер на общо 625 лв., както следва : 225 лв. – заплатена държавна такса за заповедното производство, 100 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство, 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *, дължи на „НУТРАМЕД“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, офис 12, представлявано от управителя С.В.В., със съдебен адрес * - адвокат Д. И., следното парично вземане, за което по ч.гр.д. № 7381/ 2023г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК : 846,28 лв. неизплатено възнаграждение по договор за контрол и сертификация, съгласно Регламент (ЕО) 834/ 2007 № BG-BIO-22/ 125/ 31.03.2019г., както следва :
421,28 лв. по данъчна фактура № 738/ 31.12.2019г. и 425 лв. по данъчна фактура № 859/ 31.03.2021г., издадена за 850 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 05.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА Г. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *, да заплати на „НУТРАМЕД“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, офис 12, представлявано от управителя С.В.В., със съдебен адрес * - адвокат Д. И. направените съдебни разноски в размер на 625 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3