Решение № 75 от 10.08.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Чирпан, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно наказателно дело № 20265540200057 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Електронен фиш № 8506121581 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ /електронната система за събиране на пътни такси/ по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „5КАРГО“ ООД, със законен представител П. Р. Д., със седалище и адрес на управление: 4004 област Пловдив, община Пловдив, гр.

Пловдив, район „Южен“, ул. „Никола Райнов“ № 8, ЕИК 205771532, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1278.23 евро/2 500. 00 лева, за нарушение по чл.

102, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 06.02.2023 година, в 12:18 часа е установено нарушение № F4D06BD4EAF0415BE053011F160A0C6F, с ППС ВЛЕКАЧ XX, регистрационен номер XX, с технически допустима максимална маса на 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6В, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Братя Даскалови, за движение по път А-1 км 159+028, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидно маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10021, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 159+028. Независимо от налагането на това административно наказание „5КАРГО“ ООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от ЮЛ пътно превозно средство в размер на 60.84 евро/119.00 лв.

Посочено е, че санкционираното ЮЛ може да се освободи от налагането на административнонаказателната отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на 1

ЕФ, заплати КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 301.15 евро/589.00 лв. при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от Закона за движение по пътищата.

Недоволен от издадения ЕФ е останал жалбоподателят „5КАРГО“ ООД, ЕИК 205771532, който го обжалва пред съда с искане за неговата отмяна като незаконосъобразен. ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.02.2026 година, като в преклузивния 14-дневен срок за неговото оспорване е депозирал жалба, вх. № 53-00955 от 26.02.2026 година по описа на АПИ. С товарителница № 1-000 5 186 338 962 1 – 142 000 204 25 1 0 жалбата е изпратена до АПИ /л. 109 от материалите по делото/, поради което същата се явява подадена в срок и е процесуално допустима.

Жалбоподателят оспорва направените в ЕФ фактически твърдения и правни констатации. Твърди, че същият не съдържа всички императивни реквизити.

Моли съда да приеме, че електронният фиш е издаден при условията на чл.189ж от Закона за движението по пътищата за вменено нарушение на 06.02.2023г., към която дата нормата на чл.189ж, ал.1 от Закона за движение по пътищата е била с действащата редакция съгласно ДВ, бр.84/2021 г.. Действащата редакция на посочената разпоредба, ДВ бр.84/2021 г. предвижда, че само за нарушения по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата може да се издават електронни фишове по чл. 189ж ал. 1 от Закона за движение по пътищата. В случая вмененото нарушение е въз основа на разпоредбата на ал. 3б на чл. 179 от Закона за движение по пътищата, като към 06.02.2023 г. за нарушението на посочената разпоредба не е предвидена възможност да се издава електронен фиш, а е следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и да се издаде наказателно постановление. С издаването на електронен фиш е нарушена материалната норма на чл. 189ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, която предвижда лимитативно и императивно видовете нарушения, за които има възможност да се издават електронни фишове.

Всяко друго тълкуване на закона би довело до недопустимо разширително тълкуване при ангажиране на административно наказателната отговорност в съответствие с мотивите на ТР №1 от 26.02.2014г. на ВАС.

Моли съда да приеме, че посоченото процесуално и материално нарушение съставен електронен фиш при условията на чл.189ж, ал.1 от Закона за движение по пътищата, в действащата редакция към датата на вмененото нарушение - 06.02.2023г., за нарушение на ал. 3б на чл. 179 от Закона за движение по пътищата, вместо съставяне на АУАН и НП, представлява самостоятелно основание обжалвания електронен фиш да бъде отменен, като материално незаконосъобразен. Сочи съдебна практика.

На следващо място, моли съдебният състав да приеме, че съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури "Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи." С Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени дела С-497/15 и С-498/15 е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 2 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Съгласно Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С61/23, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В настоящия случай, вмененото административно нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е определено във фиксиран размер. В закона не е предвидена възможност за преценка с оглед възможните фактически хипотези като например частично или пълно неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1. т. 2 ЗП такса, дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те, дали са в резултат на грешка и причините за проявата й, нито се съобразяват изминатото разстояние, какъв точно е размерът на дължимата пътна такса. В тази връзка и наложената санкция във фиксиран размер се явява в противоречие с принципа, заложен в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, която норма, като такава на общностното право, е с приоритет. Заложеният в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година принцип на съразмерност не е транспониран в нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Във връзка с гореизложеното, санкционната разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагането на имуществена санкция в абсолютен размер противоречи на принципа за пропорционалност, установен в общностното право и е достатъчно основание обжалвания електронен фиш да бъде отменен, в която връзка е и установената съдебна практика. Прави възражение за погасяване по давност на наложената имуществена санкция. Претендира сторените по делото разноски.

От страна на АНО се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, приложени към преписката, които в своята съвкупност представляват доказателства за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела, регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата. Характерът на така отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично уреден и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Посочените по-горе разпоредби по императивен начин 3 придават отнапред ясно изразена доказателствена стойност на създадените доклади и приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която сочи извършването на административни нарушения.

Въз основа на гореописаното и в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.

3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е издаден Електронен фиш № 8506121581. Последният следва да притежава всички задължителни реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП - мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Твърди, че неоснователно е твърдението за липса на процесуална възможност АНО да издава ЕФ, като посочва, че редът по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент (Директивата), гласи, че „Държавите членки установяват подходящ контрол и определят системата от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Наложените санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи“. С тази норма е заложена общностната цел, държавите-членки да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. В цитираната разпоредба са посочени три специални условия, необходими за постигане на тази цел, а именно установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерими и възпиращи.

Изолирането на съразмеримостта, като белег на санкцията от другите два кумулативни признака - нейната ефективност и възпиращ ефект, води до неправилност на постановеното решение. Ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмеримост, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основаната цел на административно наказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. В този смисъл определянето на едно наказание, изцяло с изискването за съразмеримост, но бъдейки неефективно и невъзпиращо, ще е в противоречие както с националното право, така и с разпоредбата на чл. 9а от Директивата.