Протокол № 1946 от 09.12.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1946 гр. Сливен, 09.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Т.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230102396 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът – Т. В. Г., редовно призован чрез пълномощник, не се явява лично и не се представлява.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмено становище от пълномощник на ищеца адв. М., с което не се противопоставя да се даде ход на делото в отсъствие на страната и пълномощника.

Ответното дружество ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕАД, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила писмена молба от пълномощник на този ответник, с която се иска да се даде ход на делото в отсъствие на представител на страната.

Ответното дружество "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила писмена молба от пълномощник на този ответник, с която се иска да се даде ход на делото в отсъствие на представител на страната.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата обстановка.

1

С писменото становище ищцовата страна поддържа исковете.

Ответниците поддържат отговорите на исковата молба.

Съдът на основание чл. 146 ГПК, ДОКЛАДВА делото:

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 5415624/10.04.2025г., сключен между ищеца и първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както и за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № 5415624/10.04.2025г., сключен между ищеца и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 10.04.2025г. сключил с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № 5415624, по силата на който бил усвоен кредит в размер на 1 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 45.00 % и ГПР 56.41 %. С втория ответник "Файненшъл България" ЕООД, ищецът сключил договор за гаранция с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит. По договора за гаранция, следвало да заплати сумата от 486,72 лева., която била кумулирана в падежната вноска по кредита.

Ищецът счита договора за паричен заем за недействителен/ нищожен, тъй като в погасителния план нямало посочване на отделните компоненти на вноската (лихва и главница). В договора бил посочен ГПР от 56.41 %, което не отговаряло на действително приложения такъв процент. При изчислението на посочения в договора ГПР не била включена сумата от 486,72 лева, стойност на гаранционното възнаграждение. Тъй като тази сума била разход по кредита, то би следвало да бъде включена в ГПР, съобразно § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Сочи, че гаранта бил свързано с кредитодателя лице но смисъла на § 1 ТЗ и възнаграждението за поръчителя всъщност прикривало печалба на кредитора.

Нищожна била договорна конструкция, при която трето на договора за кредит лице "гарантира" за изпълнението на задължението на кредитополучателя срещу безусловно дължимо от последния възнаграждение такова, което се дължи дори в случай, че длъжникът по договора за кредит изпълни задължението си точно — и когато гаранта бил свързано с кредитодателя лице, както било в случая. Такава конструкция съставлявала нелоялна или заблуждаваща търговска практика по смисъла на глава IV, раздел III ЗЗП, доколкото се отклонявала значително от изискването за добросъвестност и 2 професионална компетентност на кредитодателя и гаранта и на потребителя била дадена невярна информация. Клаузата за гаранционно възнаграждение била сама по себе си по дефиниция нееквивалентна, тъй като налагала задължение на длъжника - потребител, срещу което същият не получавал насрещна престация, а кредитодателя не получавал никакво обезпечение на вземането си, тъй като на практика липсвал втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи изпълнение на вземането си. Доколкото обаче възнаграждението било съществен елемент на договора за гаранция, то нищожността на тази клауза влечала след себе си и нищожност на целия договор за гаранция поради, противоречието му и с добрите нрави.

Твърди още, че в договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти точно били включени в ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не ставало ясно кои компоненти били включени в него и как се формира той в размер на 56.41%. В процесния случай се явявала неприложима хипотезата на чл. 26, ал.

4 ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарял ГПР, тъй като същата била незаместима по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Иска се прогласяване на нищожност на договор з а паричен заем № 5415624/10.04.2025г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД и прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция № 5415624/10.04.2025г., сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Претендират се деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение на ответниците.

В срока по чл.131 ГПК ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД депозирал отговор, с който оспорва исковете. Излага подробни съображения в подкрепа на това, че договора е действителен. Сочи, че надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР, не водел до недействителност на договора за кредит. Само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считали за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспадало при последващи плащания по кредита.

Погасителният план по договора бил в съответствие с изискванията на 3 закона и съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Освен това изискването за посочване на разпределението на вноските между различните неизплатени суми било приложимо само в случаите, когато тези суми се дължат при различни лихвени проценти, а в случая се касаело до фиксиран лихвен процент.

Неоснователни били и твърденията относно ГПР по договора. Той бил посочен, както и общата дължима сума. ГПР включвал всички разходи по кредита, а в процесния случай това било само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това бил единственият разход по кредита към момента на сключване на договора за заем. Сочи, че кредитора нямал основание да включва възнаграждението за гарант при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита. Предоставянето на обезпечение не било условие за предаване на заемната сума, а следвало заемополучателят да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние).

Възнаграждението за гарант към деня на сключване на договора за заем не било безусловно дължимо, а било от значение дали гаранцията ще бъде активирана или не.

Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане за редуциране на размера.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран и от втория ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с който се оспорват исковете.

Сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция не попадал в приложното поле на ЗПК, тъй като нямал за предмет предоставяне на кредит на потребител. Според законодателството двете ответни дружества били различни правни субекти, с различен предмет на дейност и сключените с тях договори били с различен предмет. Договорът за гаранция уреждал отношенията между страните по повод задължение за обезпечаване на кредита на ищеца, срещу негово задължение да заплати цена на тази услуга.

4

Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Договорът бил сключен по инициатива на ищеца. Той кандидатствал за кредит, който следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество-гарант. Ищецът можел да избере дали да сключи договор за кредит при тези условия или не.

Ищецът можел да избира между три вида обезпечения, които да представи и бил наясно с последиците от избора си.

Иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане за редуциране на размера.

Приет за разглеждане е и насрещен иск от заемодателя срещу кредитополучателя по договора за заем по чл.79 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 10.04.2025г. страните сключили Договор за паричен заем № 5415624, по силата на който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 1 000 лв., срещу задължение на ответника да върне сумата при договорените условия - на 13 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 86,56 лв., платими на равни периоди. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлизал на 125,28 лв. Общата дължима сума била 1 125,28 лв. Първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на 25.04.2025г., а последната - на 10.10.2025г.

Твърди, че ответника не изпълнил задължението си за своевременно плащане на дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Не били погасени дължими за периода 09.05.2025г. - 04.07.2025г. задължения в общ размер на 385,24 лв., в това число задължения по главницата в размер на 333,21 лв. и лихвено задължение в размер на 52,03 лв.

В случай, че се уважи предявения иск за обявяване нищожност на договора за заем се иска осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по следната банкова сметка IBAN: BG20BPBI79401062428602, Банка: Юробанк България АД ЕАД, BIC: BPB1BGSF - сума в размер на 850,88 лв., представляваща остатък от дължима главница, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 09.07.2025г. до окончателното 5 изплащане на сумата.

Ако бъде отхвърлен предявеният иск за обявяване нищожност на договора за заем се иска осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 333,21 лв., главница за периода 09.05.2025 г. - 04.07.2025г., частично от общо дължимата и незаплатена сума по договора в размер на 899,30 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 09.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 52,03 лв., частично от общо дължимото и незаплатено лихвено задължение по договора в размер на 91,86 лв., представляваща дължимото и незаплатено лихвено задължение за периода 23.05.2025 г. - 04.07.2025г.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на насрещния иск, такъв е депозиран от ответника по него. Оспорва иска, като се преповтарят твърденията за недействителност на договора.

Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С оглед характера на предявените искове съдът:

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи наличие на договорни отношения между страните по договор за заем, по договор за предоставяне на поръчителство, както и основанията, въз основа на които се твърди наличие на нищожност на договорите.

УКАЗВА на ответниците, че следва да докажат, че процесните договори за заем и съответно за поръчителство са сключени в съответствие със законовите изисквания.

УКАЗВА на ищеца по насрещните искове, че следва да установи наличие на договорни отношения по договор за заем, както и размера на претенциите си.

Съдът следва да приеме като писмени доказателства по делото, представените от ищеца с исковата молба, както и с уточняваща молба от 28.04.2025 година писмени документи, както и представената с насрещната искова молба справка по договор за паричен заем, както и представените писмени документи с молба от 10.10.2025 година на ответника и ищец по насрещния иск и представените писмени документи с молба от 11.11.2025 6 година на ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.